Драматичната съдба на сем. Секулови от Дупница! Месец след смъртта на дъщеря си! Отиде си майката на най-тежката българка

Цветанка Секулова от Дупница не можа да се съвземе след смъртта на дъщеря си Христина и напусна този свят месец след нея.
Цветанка Секулова от Дупница не можа да се съвземе след смъртта на дъщеря си Христина и напусна този свят. Тъжната вест съобщиха близки до семейството пред „България Днес“. „Отиде си жената. Не можа да издържи. Много се мъчеше в последно време“, споделят с мъка приятели на починалата. 

Цветанка се влошава критично по време на Страстната седмица от 10 до 16 април. Не е изминал и месец откакто дъщеря й напуска този свят, когато майчиното сърце не издържа и спира да бие. 300-килограмовата Христина издъхна на 22 март, като бе погребана навръх рождения си ден. Момичето не успя да дочака Христовата възраст и да посрещне с близките си 33-ата си година. 

Приживе Цветанка полагаше големи грижи за дъщеря си. Въпреки болежките жената бе неотлъчно до детето си. Последните няколко месеца Цветанка бе прикована на легло, тъй като единият й крак бе почти парализиран. Пиеше силни болкоуспокояващи, за да преживява и да може да полага грижи за страдащата си дъщеря, която заради теглото си трудно се обслужваше сама. Два пъти в седмицата дома им бе посещаван от рехабилитатор, който да я раздвижва, но специалистът бе на мнение, че Цветанка трябва да бъде прегледана от лекар и да й бъде направен скенер, за да се установи състоянието й и да започне лечение. Малко след кончината на Хриси състоянието на майка й Цветанка се влошава още повече. 

„Като че ли се предаде. Сама не можеше да стигне до болницата, но след смъртта на Христина нямаше и желание“, разказват близки на семейството. 

След влошаването на състоянието на Христина семейството изпада в драматично безпаричие. През 2013 г. момичето става свидетел на агресивна ситуация и отключва биполярно разстройство. Предписват й лекарства, които подобряват психическото й състояние, но влошават физическото.

Хриси започва да трупа стремглаво килограми, които безмилостно я обездвижват и я приковават на легло. Бащата Христо и майката Цветанка не могат да купуват медикаменти за дъщеря си и решават да изтеглят заем. Попадат на измамници, които им обещават ниска лихва, но накрая се оказва, че вместо да върнат 6000 лв., те дължат 42 хиляди лева. Отчаянието ги принуждава да продадат жилището си, защото това е единственото материално, което имат. Така се местят да живеят във фургон. 

От общината подават ръка на семейството и им осигуряват общинско жилище, в което да се нанесат и да живеят нормално. Предишният собственик е оставил след себе си мизерия и разруха. Благодарение на добри хора, трогнали се от съдбата на семейство Секулови, жилището е ремонтирано. 

След смъртта на Хриси родителите се притесняваха какво ще се случи с тях, защото жилището бе на името на дъщеря им. Силният стрес от загубата и неизвестното бъдеще притесняват двамата родители.