На косъм от Вероника 2: Крадец с нож влачи видинчанка за косата в тъмното!

17 март 2015 13:45   1 коментар   7469 прочита


Мъжът я бутнал в калта, случайни хора осветили улицата и спасили Цвети

Цвети Попова от Видин публикува в социалната мрежа Фейсбук покъртителна случка от вчера. Тя била нападната от неизвестен мъж. Развикала се и случайни хора осветили тъмната улица, на която била настигната от нападателя, пише tribali.Ето разказа на жертвата:

„Ще ви разкажа как един инцидент промени живота ми. На 16 март 2015 г., понеделник, тръгнах на работа. Бях първа смяна. Излязох от къщи в 5.40 часа. Тръгнах по улица „Владикина“, обичайния маршрут за работата ми. Пресякох булевард „Панония“ и чух стъпки зад мен. Обърнах се и видях мъж. Нормално, всички бързаме за работа. Тази улица има един неосветен участък до Седмо училище в квартал „Строител“. Стигайки до този участък, въпросният мъж ме бе настигнал, хвана ме за косата и наведе главата ми напред. Паднах... А той ме влачеше. Имаше много локви... Имаше много кал... Каза ми да стана, отговорих, че не мога. Казах му да вземе чантата ми, той отвърна, че не я иска. Каза, че има нож.

През цялото време ме държеше за косата. Теглеше ме в посока към игрището зад стадиона. Станах и отново паднах. Казах си наум: от тук няма да мръдна. Започнах да го дера по краката, както си бях в калта. Започнах да крещя. Той ми запуши устата. Отблъснах ръката му и с всички сили крещях и виках за помощ. Удари ме с юмрук в главата. Аз не спирах да крещя. Не знаех какво ще ми се случи, ако спра да крещя. Изпуснах чантата си в калта и се уплаших повече, защото там беше телефонът ми. От блок 10 на квартал „Строител“ ни осветиха със силна светлина. Светлина, която го накара да ме пусне и да избяга. Светлината ме спаси. Не спирах да крещя. Добрах се до чантата си и звъннах на мъжа ми, а после и на телефон 112.

Междувременно хората, които ни осветиха, бяха дошли при мен. Беше кошмар. Не вярвах какво ми се е случило. Дойде полиция, последва разпит, лекарски преглед и т.н. Радвам се, че съм жива и пак мога да прегърна синовете си. Благодаря на хората от блок 10 в „Строител“, благодарение на намесата им съм жива. Поисках от работодателя ми да мина редовна смяна - той отказа. Сега съм уплашена и безработна. А ти, нападателю мой, някой ден ще се разминем в малкия ни град... Знай, аз няма да казвам, че имам нож - ще го усетиш“, пише Попова.

В бюлетина на областната дирекция на МВР от вчера, 16 март, и днес, 17 март, за инцидента не се споменава нито дума, пишат от сайта tribali.


Още за: Цв. Попова   мрежа   случка   Още от: Синя лампа

Принтирай статия
1 коментар
18 Март 2015 13:24 | lr
Оценка:
0
 (
0
 гласа)

защо не ги убиват тези боклуци? Като занят, че ще има смъртно наказание няма никой да посяга на другия.
Хора, събудете се! Трябва да искаме от тези, които избираме да се въведе смъртното наказание. Като си убил, да убият и тебе. В противен случай тази измет ще ни изтреби всички!




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар