Ортопедът д-р О. Сатиев налетя на бой на спешния медик д-р Д. Стоянова

Ортопед-травматологът д-р Олег Сатиев и колежката му д-р Димка Стоянова, дежурен лекар в Спешно-приемно отделение, се ругаха и обиждаха по време на работа в благоевградската болница. Скандалът между двамата лекари възникнал след полунощ в приемното отделение на болницата. Ескалиралото напрежение помежду им прераснало в словесна разпра първо по телефона, а след това и на живо.

Коментарите вчера бяха, че д-р Стоянова е ударена от д-р Сатиев. Тя отказа коментар дали скандалът е прераснал в шамари.

Видях д-р Димка Стоянова да плаче, лицето й бе зачервено, беше стресирана и не бе в състояние да продължи да работи, каза колегата й д-р Христо Юруков, който по същото време бил на работа в Спешен център.

Аз не съм видял дали е удряна, но всички хора, които бяха в приемното отделение, медиците на смяна, полицаи и пациенти казаха, че са чули за конфликта, уточни още д-р Юруков. Той се включил в оказване на медицинска помощ на пациентите, които чакали за лекарски преглед.

За конфликтната ситуация, възникнала малко след полунощ, разказа вчера от болничното легло 19-годишният пациент Спас Стойов от Рила, при обслужването на когото възникнал спорът:

Постъпих около 22,30 часа и близо час чаках за преглед. След 24.00 часа ми направиха рентгенова снимка и ми оформиха документите. Д-р Сатиев, когато дойде, разговаря с мен, каза нещо на висок тон на д-р Стоянова, но не съм видял да й посяга. Той ме придружи с линейката и ме настани в отделението, уточни младежът.

Ето какво поясни ортопед-травматологът д-р Сатиев, който е бил дежурен на разположение:

В 00,45 часа д-р Стоянова ми позвъни от Спешно отделение и ме информира, че има пациент с луксация на раменна става. Попитах какъв е случаят, има ли направени графии /рентгенови снимки/ и изследвания, тя ме увери, че всичко е извършено. Съответно й казах да го изпрати в ортопедично отделение, защото там не мога да окажа необходимата ортопедична помощ. Такъв е установеният ред. Пристигнах в отделението в 01.10 часа. Преди това се бях прибал у дома от работа в 21.00 часа след продължила 4 часа операция на срязана дълбоко ръка със засегнати нерви.

Когато пристигнах в отделенито, чаках половин час, но пациентът не идваше. Стана 01.30 часа и съответно вече бяха минали 45 минути от обаждането на д-р Стоянова и аз й позвъних по телефона. Отговорът й бе, че едва сега се извършват рентгеновите графии. Попитах я как може такова нещо, тя се подиграва с мен - вика ме, а пациент няма. Отговорът й бе: “Ти бе, боклук, защо ми държиш такъв тон?!”. Може би нямаше да се стигне до конфликта, ако не ме беше нагрубила...

Разбираемо бе, че не мога да чакам един час в отделението и тръгнах към Спешно отделение. Там заварих пациента, превиващ се от болки, с изкълчено рамо. Започнах да снемам анамнеза и от него разбпах, че той е размотаван и забавен с обслужването от 22.30 до 01.40 часа. Попитах как може болен толкова време да чака за оказване на спешна помощ - рентгенография, кардиограма и изследвания са работа за половин час. Рентгеновата графия се оказа, че още не е разчетена от дежурния рентгенолог д-р Костадинов. Аз също можех да я разчета, защото на снимката такава травма е видима.

Започна кратко словесно пререкание с въпросната колежка. Категорично завявам, че не съм й посягал и нанасял удари. Просто разговаряхме на по-остър тон в манипулационната. Сутринта разговаряхме с болничния директор и завеждащия Спешно отделение и двамата взаимно се извинихме за случилото се, стиснахме си ръцете, заключи д-р Сатиев.

Видимо разстроена след случилото се, д-р Стоянова сподели:

Имаше за прием няколко спешни случая, момчето с контузията на рамото, пострадал при катастрофа и пациент с кървящ хранопровод. Спазвах правилата на работа, обадих се на ортопед-травматолога, който е на разположение за изкълченото рамо, и питах как да процедирам. Д-р Сатиев каза, че трябва рентгенова снимка и да го изпращам в отделението. Обаче докато се направи рентгеновата снимка, и времето напредна. През същото време преглеждах и други пациенти, преминаха 20 за едно дежурство. Вече бе минал половин час от уведомяването на ортопеда, след което ми се обади и започна да ми се кара по телефона. Използва нецензурни думи, обиди ме, нарече ме “пикла”. Аз също му отвърнах...

Това се случва често между колеги, в процеса на работа спорим и се караме. Но когато д-р Сатиев дойде, стана големият сканадл. Развика ми се, не искам да коментирам дали ме е удрял. Досега мислех, че има уважение между колегите, но съм грешала. Загубихме представа кое е почтено и кое не е.

И двамата бяхме изнервени. Сутринта се изяснихме. Не смятам да подавам жалби, но обмислям да напусна болницата. Сега работя на граждански договор, който изтича в края на април. Но най-вероятно ще напусна в края на март. Проблемът е, че веднъж вече напуснах Спешно отделение преди три години и не трябваше да се връщам отново на работа преди няколко месеца.

Съжалявам, че съм човек, който говори открито за проблемите. Сигурна съм, че не само аз съм обиждана от колега, но другите мълчат. Колоритна личност съм и затова често страдам. Ще продължа да работя в столичната клиника “Свети Наум”, заключи д-р Стоянова.

Още същата вечер, веднага след инцидента, по телефона са уведомени завеждащият Спешно отделение д-р Рабаджийски и болничният директор д-р Красимир Михайлов.

Ръководният екип взехме спешни мерки и двамата лекари бяха извикани сутринта за изясняване на възникналата ситуация, каза вчера директорът на МБАЛ - Благоевград д-р Кр. Михайлов. Той посочи още:

Имало е напрежение с разговор на по-висок тон. Конфликът е възникнал в процес на работа, няма постъпила жалба от д-р Стоянова. Двамата се извиниха и осмислиха кой къде е сгрешил. Мисля, че няма място за създаване на излишно напрежение сред лекарската колегия.

От Етичната комисия към Българския лекарски съюз в Благоевград съобщиха, че при тях също няма подадена жалба, но се самосезират по случая.

Това е трети инцидент в рамките на две години с д-р Димка Стоянова. През април 2011 година тя бе нападната по време на дежурство в Спешен център - Благоевград от 32-годишния Борислав Кацарски, син на пациент. През август 2010 година тя бе нападната при катастрофа край симитлийското село Железница. Тогава д-р Стоянова бе ударена от пиян младеж, отишъл с компания на място да помага на катастрофирал приятел. За случаите д-р Стоянова подаде жалби в полицията в Благоевград.

Колективът на ортопедия вчера декларира, че застава зад д-р Сатиев, който е с над 24-годишен опит и без провинения в трудовото си досие.