Корнелия Нинова: Приемаме поправки в закона за насърчаване на заетостта, показахме, че когато поемаме ангажименти ги изпълняваме

Днес приемаме поправки в Закона за насърчаване на заетостта и искам да предложа на вниманието Ви два прочита на тези промени.
Първият е политическият прочит и вторият е експертният. Политическият показва, че когато поемаме ангажименти, умеем да ги изпълняваме. Преди изборите поехме ангажименти да се погрижим за младите хора на България, като помогнем през държавна политика те да намерят работни места. Поехме европейска инициатива за борба с младежката безработица, която доведе до решението в Европа – 6 млрд. евро да бъдат отпуснати за мерки за младежка заетост. Засега имаме информация, че от тези 6 млрд. евро, 100 млн. евро ще дойдат в България.
Даваме си сметка, че младежката безработица в България е огромен проблем – последните години е нараснала два пъти, расте и два пъти по-бързо спрямо общата безработица. Даваме си сметка, че трябва да намерим начин да решим този проблем и днес го правим с двата законопроекта.

Експертният поглед към текстовете на закона показва, че обемът, който могат да обхванат тези мерки е официално регистриран и в бюрата по труда на страната – 71 хиляди младежи до 29-годишна възраст. Това е само официално регистрираното, но неофициално – повече млади хора са безработни в България.

Предлагаме чрез тези мерки държавата да помогне на три групи млади хора. Първата – тези, които току-що са завършили средно или висше образование и имат квалификация, никога не са постъпвали на работа и им предстои първо работно място. В този случай държавата се ангажира да подпомогне фирмите да наемат тези млади хора, като внасят част от осигуровките в продължение на 18 месеца, а работодателят се ангажира след изтичането на този срок, в период от 12 месеца, да продължи трудовия договор на младия човек.

Втората група младежи са тези, които имат средно или висше образование, но са трайно безработни – не са току-що завършили, не им предстои първо работно място, а в продължение на 12 и повече месеца са били регистрирани в бюрата по труда. За тях предлагаме осигурителни облекчения за фирми, които ги наемат на временна работа. Третата група са млади хора, които нямат квалификация и образование.

Уважаеми колеги, тревожна е статистиката за броя на тези млади хора в България. Четиристотин хиляди младежи са с основно образование, 110 хиляди – с начално образование, 20 хиляди, които никога и нищо не са учили. Тези хора са обречени да не си намерят и работа. Разбира се, това поставя въпроса и за образователната система и ние сигурно ще дискутираме в бъдеще тези теми.

Днес обаче трябва да се погрижим и за тези млади хора, които по различни причини са останали без образование. За тях въвеждаме фигурата на чиракуването, която създава възможност работодател да наеме такъв млад човек и да го учи на занаят, за да му гарантира, че след това ще има работа. За този период на чиракуването работодателят, наречен „наставник”, трябва да го обучи и ще получи от държавата заплатата на наставника и осигурителните вноски за обучавания младеж.

Изключително съм доволна като председател на Комисията по труда и социалната политика да Ви информирам, че вчера на заседанието на комисията имаше пълно единомислие, че тези мерки са навременни, необходими и полезни не само за младите хора на България, а и за икономиката на България, за тези фирми, които ще получат такива облекчения. Това единомислие беше изразено от правителството в лицето на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите, работодателските организации в лицето на Българската търговска промишлена палата, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и други работодателски организации, синдикатите „Подкрепа” и КНСБ и Парламентът в лицето на нас – народните представители, които внесохме тези законопроекти. Рядко се намира такова единомислие между социални партньори, правителство и Парламент. Очевидно тази мярка е добра за държавата, за икономиката и за младежите на България.

Искаше ми се тук да поспорим с нашите опоненти, които се обявиха против тези мерки. Съжалявам, че ги няма – говоря за колегите от ГЕРБ. Задочно ще поспоря с тях, защото чух публичните им аргументи, изразени в медиите. Те са два.
Първият – целият пакет от социални мерки, които предлагат БСП и ДПС не е работещ, защото обхваща много малки групи от българското общество и няма ефект върху цялостния процес и всички проблеми в страната.

Искам задочно да опровергая нашите опоненти със следните числа: увеличеното майчинство, колеги, засяга 40 хиляди семейства; помощите за първокласниците засягат 45 хиляди семейства; енергийните помощи, за които знаете, че взехме решение, засягат 270 хиляди семейства; безработните младежи, вече Ви казах – 71 хиляди, а отмяната на данък колиба засяга 460 хиляди семейства. Тоест за месец и две седмици работа ние и правителството сме предприели мерки, които облекчават около 900 хиляди българи. Това не е малка част от българското общество, уважаеми отсъстващи колеги от ГЕРБ. За един месец близо милион българи са получили помощ от държавата и от правителството.
Вторият аргумент, който чух официално, срещу нашата политика и тези закони, беше, че тези социални мерки създават риск за финансовата стабилност на страната, че заради тях се налага актуализация на бюджета, която ще тласне България по гръцки сценарий. Категорично опровергаваме тези твърдения със следните факти. Между другото, слава Богу, там се намери и разумен колега – бившият заместник-министър на финансите Горанов, който потвърждава официално и публично следните мои думи.

Увеличението на майчинството се финансира от резерва в Националния осигурителен институт. Помощта за първокласниците се финансира от Министерството на труда и социалната политика чрез вътрешно преразпределение в бюджета на министерството и без една стотинка допълнителни разходи извън предвидения бюджет на министерството за 2013 г., така както го е заложил Дянков през 2012 г.
Енергийните помощи се финансират от Министерството на труда и социалната политика чрез вътрешни резерви. Безработните младежи се финансират от резерви по Плана за действие за заетост, предвидени в Бюджет 2013 г.

Отпадането на данък „Колиба” не само че не иска допълнителни разходи, а може и да се окаже, че ще гарантира икономии, защото администрирането и събирането на този данък се оказаха по-скъпи от приходите, които постъпват от него в хазната.
Тоест с целия пакет подпомагаме един милион български граждани, без това да коства една стотинка допълнителни разходи на бюджета, извън предвидените в бюджета на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.
Не е въпрос на допълнителни разходи, а е въпрос на политическа воля и ние показваме, че с наличните пари можем да пренасочим така политиките, че реално да помогнем на българите в трудна за тях ситуация.

Последно, заради актуализацията, защото е обвързана с темата за социалния пакет. Също донякъде признато от наши опоненти – пак визирам господин Горанов, актуализацията на бюджета, уважаеми колеги, се налага и по причина на просрочени плащания към българския бизнес. Защото знаете, предишното правителство задържа плащанията към българския бизнес и това създаде проблем не само на икономиката, не само на междуфирмената задлъжнялост, но и социален проблем, защото тези фирми бяха принудени да освобождават хора от работа, нямайки пари да им плащат заплати, нямайки пари да развиват бизнеса.

За да решим този проблем – той е и социален, и икономически, и защото поехме и този ангажимент, вероятно може да се наложи актуализация на бюджета, но тя не е по причина на социалната политика, тя е за да се поправят грешките, които доведоха до спад в икономиката и до повишаване на безработицата.
Последно искам да коригирам една публична информация, която излезе, че това, което решаваме и предлагаме днес, ще влезе в сила с Бюджет 2014. Тоест атакуват ни, че ние сега взимаме някакви решения, които отлагаме във времето и не се знае как ще се задействат те. Напротив, двата законопроекта влизат в сила от датата на публикуването им в „Държавен вестник”. Ако ги приемем следващите две седмици на второ четене, те ще влязат в сила веднага след публикуването им в „Държавен вестник” и финансиране за тези мерки до края на 2013 г. е осигурено в настоящия бюджет, без той да бъде актуализиран.