До 40 процента от проверените обществени поръчки от началото на годината се оказват нагласени

Тази статистика съобщава на първа страница "Труд".

Най-фрапиращи са резултатите на Агенцията за държавна финансова инспекция, която открила, че без конкурс са изхарчени 100 млн. лв. Сред най-рисковите обекти са болниците и енергийните компании.

Финтирането на закона най-често става чрез въвеждане на тежки условия за участие, фаворизиране на определени фирми и неясни критерии за оценка.

"Зомби фирми убиват икономиката", твърди в интервю за "Труд" финансистът Емил Хърсев. "Едно от сериозните изкривявания на пазара идва от практиката на фирми, които декларират задължения по ДДС и други данъци, но не ги плащат. Чрез декларирането избягват престъпление, като дори ако не го платят това е само административно нарушение. Това са фирми, които и според оценки на НАП шансът да бъде събран данъкът от тях е минимален. В една нормална обстановка такива фирми нямаше да съществуват. Но понеже имат възможност да не плащат ДДС, те получават ценово предимство, излизат на пазара и продават своята продукция, което води до изкривяването му", смята експертът.

В отговор на друг въпрос Хърсев коментира и актуализацията в бюджета: "Според мен в дискусията имаше твърде много политика и твърде малко икономика. Липсваше икономическа обосновка. Наговориха се и твърде много лъжи. Например, че въпросният 1 млрд. заем е свързан с увеличаване на държавния дълг. Дългът остава същият, технически това е акт на емитиране на нов заем, който замества един, взет, както е известно, в началото на януари. Това, че се увеличава държавният дълг, не е вярно", категоричен е Хърсев.

Актуализацията на Дянковата пица сложи край на замразените доходи и репресиите над бизнеса, заявява пред "24 часа" Дора Янкова, депутат от БСП, член на бюджетната комисия. "Това, което бившият финансов министър беше сътворил и нарекъл бюджет, определено имаше предизборни акценти. Ръст от 1,9 до 2 процента! Забравихте ли, че служебният кабинет с нещо като полуизвинение свали ръста до 1 процент, въпреки че още когато Борисов сдаде властта, той вече бе паднал до 0,4 на сто. Ето как се планираше да се харчи повече около изборите с раздути сметки. И то не с малко - ставаше дума за 1,9 млрд. лв. по консолидираната програма", казва Янкова.

Идеите за реформа в сектор образование са основна тема за анализ в "Сега" и "24 часа" на Боян Захариев, програмен директор в Институт "Отворено общество". Пред "Сега" той посочва, че "диагнозата за образованието е правилна, но лечението - опасно. Ако парите следват успеха на учениците, системата ще става все по-непоносимо несправедлива." Според него добрите училища ще имат все повече ученици, а лошите или ще се поправят, или ще изчезнат.

В анализ за "24 часа" Захариев констатира, че идеята за разделението на основното образование е добра, но за нея трябват много средства. "Опасявам се, че такива радикални реформи със сегашния ресурс за образование може да се окажат неуспешни", споделя експертът. По думите му иновациите са добри и работят, но само в системи, които са готови да инвестират достатъчно в образование.

Пред "Преса" председателят на БАН Стефан Воденичаров анонсира: "Опитваме се с колегите от страната да определим какви са областите, които в близките 20-30 години, ако се развиват, биха подобрили стопанския живот. След това ще ги предложим на Народното събрание. Това би означавало, че който и да дойде да управлява, ще трябва да следва тези приоритети." За следващия програмен период от академията ще се борят за 10 процента от евросредствата за България. Те трябва да отидат за образование, наука и иновации, категоричен е Воденичаров. По думите му българите са предприемчиви, но проблемът е, че са големи индивидуалисти и трудно работят в екип.

По повод идеята за приоритетно финансиране на училища той подчертава: "Когато държавата дава пари, тя трябва да знае защо, да си направи сметката от какви специалности има нужда. Трябва да се концентрираш, където очакваш резултат. Трябва да се даде възможност на всички да съществуват, но най-добрите да бъдат поощрявани."

Първата сграда, построена у нас специално за кино, се продава, анонсира под глава "Стандарт". Началната цена на "Модерен театър" е 2,3 млн. евро. Вече има трима кандидати за имота - една международна компания и няколко български предприемачи. Никой от тях обаче няма намерение да прави отново кино.

^{източник: dnes.bg}