_215438.jpg)
В Благоевград отбелязаха 172 години от рождението на Георги Измирлиев
12425 прочита
Благоевградската общественост отбеляза 172 години от рождението на Георги Измирлиев – Македончето.
Участие в ритуал по полагане на венци и цветя на паметника на Георги Измирлиев, в знак на признателност, взеха: Илко Стоянов-кмет на община Благоевград, Радослав Тасков-председател на Общински съвет Благоевград, общински съветници, Доброволно формирование „Георги Измирлиев-Македончето“, представители на културни институти и политически партии, общественици, ученици, граждани.
Възпитаници на Пето СУ „Георги Измирлиев“ припомниха паметни моменти от живота и делото на българския революционер.
Роден на 21 април 1851 година в Горна Джумая в семейството на Димитър Стоицов Измирлиев и Тона Икономова-Измирлиева. Баща му Димитър е търговец на дребно, а майка му произлиза от хайдушки род от малешевското село Берово.
След цариградския период с помощта на Найден Геров постъпва във Военното училище в Одеса през есента на 1873 година, юнкер в 59-и Люблински пехотен полк.
В края на 1875 година заминава за Гюргево. Избран от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг в България.
Георги Измирлиев – Македончето е виден общественик, участник в Априлското въстание през 1876 година като помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в I-ви Търновски революционен окръг.
В разгара на подготовка е заловен след предателство и осъден на смърт чрез обесване.
.jpg)
13
Да, да. Македончето, а не българчето.
Чудя се, как Пендаровски и македонисттите все още не са го присвоили като свой"македонски" герой?!?!?!
По сръбската статистика на Стефан Веркович от 1889 г. българите в Македония –са близо 68%.
По френската статистика от 1904 г. – близо 53%; По германската статистика от 1906 г. – над 60% ВМОРО изнася данни от 1905 г. за по-голям процент на българите в Македовия – близо 56% В турската статистика се дават данни и за български училища, български учители, за български църкви.
Основни и прогимназиални училища в Македония през 1900 г. –1 132 с 63 774 ученика и 1 776 учители.
Средните български учебни заведения са били 9 с 1 700 ученици и 108
Български църкви и параклиси – 1 294 с 1 132 български свещенници.
Официалната турската статистика показва, че и по време на балканските войни /1912-1913 г. /българите в Македония са били около половината от населението, въпреки изселванията в България след Илинденско-Преображенското въстание.
В НИТО ЕДНА СТАТИСТИКА НЕ СА ПОСОЧЕНИ / ЗАПИСАНИ/ ЖИВЕЕЩИ МАКЕДОНЦИ В ГЕОГРАФСКИТЕ ГРАНИЦИ НА МАКЕДОНИЯ
Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден.
„Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби.
Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българит
Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика:
Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ.
Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете:
Велешкото българско училище, 1845.
От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес:
Печатъ: Башовското българско училище, 1845.
Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис:
Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867.
От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език:
Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи).
От 1860
Еснавъ анджийски, български.
Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис:
Болгарски еснафъ папукчии, 1870.
А ето и някои печати на български общини и читалища:
Блъгарска цръковна община в Солун.
Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1969.
Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка – Н. О.)
Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция).
Воденска българска църковна община, 1870.
Българско читалище в Воденъ, 1870.
Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция – Н. О.).
Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружеств
Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община.
Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в.
Мѣстото за възди[гането на …]ца-та (българска – изтрито) цьрква тука, на Параклисътъ на (изтрито) и на [мъжкы] и дѣвическы училища, на свѣщарницата и на книгопродавницата [чии]то зданія-та сѫ народны, купиго сь свои [па]ры приснопаметныйтъ докторъ Константинъ Мишайковъ, отъ село Пътеле, Македония, и го подари на (българския – изтрито) въ Битоля народ [който приз]нава духовно БЪЛГАРСКѪТѪ ЕКЗАРХІѬ. За вѣ[чна негова] и на домочадіе-то му паметь въздигнѫ се тази плоча [при екзархуването на] блаженѣйшаго Антима 1-го. Бытоля 25 Мартъ 1876.
Битолският надпис е възрожденски български надпис от 1876 година. Намира се на умишлено повредена мраморна плоча в гробищата на църквата „Рождество Богородично“, като споменава името на основния благодетел на църквата д-р Константин Мишайков. Надписът е ценен паметник за миналото на Битоля и Битолската българска община. Плочата е демонтирана и увредена от югославските власти.
Негов баща е сръбският политик Стоян Новакович. В края на XIX век той го готви за задушаване на българщината и сърбизиране на областта.
"Тъй като българската идея, както е известно на всички - пише Новакович, - е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще й бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма.
Този съюзник аз виждам в македонизма, или в разумни граници отразяване на МАКЕДОНСКИЯ ДИАЛЕКТ и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение,
В тази посока - продължава да умува Новакович, - ми се струва най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар трябва с македонския да се съедини сръбският буквар, но така, че македонският да е две трети, а сръбският една трета, при това във втората му половина. Букварът трябва да се напише със сръбския правопис и с внимание за добра транскрипция на македонския диалект. "
РЕШЕНИЕ
За македонска азбука
Чл. 1
Македонската азбука има 31 буква. Тие се:
Аа, Бб, Вв, Гг, Дд, Ѓѓ, Ее, Жж, Зз, Ѕѕ, Ии, Јј, Кк, Лл, Љљ, Мм, Нн, Њњ, Оо, Пп, Рр, Сс, Тт, Ќќ, Уу, Фф, Хх, Цц, Чч, Џџ, Шш
Италиански букви
/тук е изписана италианската азбука/
Чл. 2
Овое решение влиза в сила от денот на .....
Следва описание и значение на новите букви, взети от италианската азбука
Запознаването със съдържанието
Първо, в науката е доказано, че на 2 август 1944 г., в манастира „Прохор Пчински“, на първото заседание на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония - бел. ред.) е издаден декрет за създаването на „служебен“ македонски език, който „да влегуе веднага во сила“. В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944) 10 учители, 1 поет и 1 политик решават как да изглежда новата „македонска азбука“ - графичната система за изписване съдържанието на думите в новия „македонски език“. От горния документ обаче се вижда, че през есента на 1944 година практически не е било възможно този език да „влегуе веднага во сила“!?
Класификацията му е спорна, но по принцип се причислява към гръцката дорийска група палеобалкански езици с трако-илирийско влияние. Този изчезнал език няма пряко отношение или връзка със съвременната македонска литературна норма на българския език. Със сигурност е индоевропейски език, започнал да се гърцизира през V век, като античните източници отбелязват, че още от V век пр. Хр. царете на Древна Македония владеят и в двора си използват дорийски диалект, а през III век пр. Хр. това е вече било масова практика и македонският е бил на границата на изчезването.
Античен македонски език е гръцкият. Него използват в античната македонска държава и Филип, и Александър Македонски.
През Средните векове жителите на вече географската област Македония говорят и използват българския език. Защото са българи. Македонската „историчарска” наука изпада в безумно противоречие. На иконите на Светите братя Кирил и Методий във всяка македонска църква те държат разгърнат свитък с българската азбука, а надписа над главите им е „български просветители”. Е, в много църкви „български” е замазано с боя или закрито с лейкопласт („Св. Неделя” в Битоля, „Св. Панталеймон” във Велес, „Св. Йоаким Осоговски
Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски заяви, че ако не е президент, би се изселил от държавата си, защото "никой не е луд да пилее живота си, когато с години трябва да се преговаря по главите /от преговорите с ЕС/, а средната заплата в страната е 400 евро".
Говорейки на Регионален форум на младите лидери в сръбския град Нови Сад, Пендаровски каза, че ако държавите от региона западни балкани, се опитат да направят "малък ЕС", ще имат шанса да накарат младите хора да останат в страните си и да трансформират обществото, и то "истински, а не бюрократични. Пендаровски се опитва да възстанови Югославия.
И още: „Да се отричаш от своето изконно минало, от своята историческа култура, от своя език и в крайна сметка – от своите предци, означава само едно – да извършваш мародерство със собствената си памет. Няма нищо по-мило от Отечеството и Родината. „
Ако беше жив Паисий Хилендарски щеше да им зададе неудобния въпрос:„О, неразумни юроде! Защо се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език? “
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.