История на тамбурата

Има един музикален инструмент, под чийто струни, се ражда нежна музика. Хиляди години назад, когато Персийската империя е във възхода си, тамбурата намира своето място в иранската, таджикистанската, казахстанската, българската, хърватската и македонската култури.

Съществуват противоречиви мнения за началото на използването на точно този музикален инструмент в България, но истината е, че още 7-8 век, той става популярен у нас.

Наричат я „танбур булгари“. Смята се, че името й идва от „пандур“, което означава дълговрат. Любопитен факт е, че най-известният гръцки инструмент – бузукито, е имало името Пандурион.В Западна Европа пък язнаят като „булгара“. Днес в много държави тамбурата е широко разпространена и използвана.

Тамбурата е струнен музикален инструмент, като съществуват два вида тамбури – с 4 или с 8 струни. Тракийската е осемструнна, а тази, използвана в Пиринския регион, четири или 6 струни.Има формата на круша и се изработва изцяло от дърво- орех, явор, акация. С малка пластинка се дърпат струните и се получава специфичен, мек тембър. Тази пластинка преди време се е дялкала от кора на череша, а днес се изработва изцяло от пластмаса. В България тамбурата се използва във всички фолклорни области не само в Пиринския край, както смятат повечето хора. Особеното е ,че там тамбурата може да свири и като солов инструмент.

Най-най старата тамбура е била издълбана от дърво, с лицева дъска отпред, на която майстори са опъвали агнешки черва, а на дръжката поставяли девет ключа. В годините назад не е имало пастир по полето без тамбура – от сутрин до късна вечер се чувала красивата й мелодия.

В Разлог я познават още като „ дрънка“, а в други краища на България и копанка. В Габрово изработват едни от най-хубавите тамбури. Цените варират от 300 до 500 лева.

Източник: ric-bg.info