Актьорът и зам. директор на ДТ „Н. Вапцаров“ – Благоевград, С. Иванов: Красотата кара хората да те подценяват

Публиката не трябва да бъде смятана за „ръководител“ на сценичните изкуства у нас

„Творческият хаос и административната стриктност намират някакъв баланс у мен“, признава в интервю за "Монитор" талантливият актьор Севар Иванов, който от година и половина е и заместник-директор на Драматичен театър "Никола Вапцаров" - Благоевград. 

- Севар, Благоевградският театър, от който ти си част, ще гостува идната седмица в столицата с 2 постановки. Какво би казал лично от свое име на зритeля, за да го убедиш да дойде и да ви гледа?

- Много се радвам, че имаме възможността да пътуваме и да осигуряваме на публиката достъп до качествено художествено съдържание. Това е особено важно сега, за да запазим социалните си умения въпреки социалната дистанция, въпреки разделението, което се налага с цел да предпази нашето здраве.

Хубаво е, че все пак има неща, които да ни събират, да ни карат да мислим заедно, да мислим градивно, да мислим творчески – и една от тези възможности е театърът. На 25 януари спектакълът ни „Тартюф“ ще направи своята премиера в София.

Според мен няма по-подходяща столична сцена от Сатиричния театър за тази комедия, на която ние предлагаме съвършено нов прочит. А другото представление е „Портретът на Дориан Грей“, в чийто актьорски състав съм и аз: това беше първата ми среща с Благоевградския театър. То ще се изиграе на 29 януари в театър „Азарян“ в НДК.

- Трудно ли се уреди това турне?

- В момента ситуацията е толкова динамична, че докато едно представление не се случи, винаги съществува риск нещо да се промени – толкова рязко се променят всички обстоятелства, при които работим и при които живеем, че ще мога да кажа съответно на 25 и 29 януари в 21 ч. вечерта дали турнето се е случило лесно, дали се е случило успешно…

- Освен актьор си и зам.-директор на Драматичен театър „Никола Вапцаров“. Сигурно си най-младият театрален шеф у нас…

- Мисля, че няма официална статистика за възрастта на всички театрални ръководители, но тъй като се познаваме помежду си, знам, че доскоро бях най-младият зам.-директор на държавен културен институт в областта на сценичните изкуства. А от няколко месеца тази своеобразна титла и отговорност носи зам.-директорът на театъра в Търговище – режисьорът Денислав Янев, на когото пожелавам на добър час.

Директорът на нашия театър Маргарита Мачева пък е най-младият театрален директор в страната, миналата година тя беше включена в класацията на „Форбс“ – България, за най-влиятелните личности под 30 години в направление „Култура“. Не знам доколко това има значение, но си мисля, че проявената смелост в по-ранна възраст да поемеш отговорната задача на ръководната длъжност дава нови перспективи, защото като по-млади разглеждаме нещата по по-различен начин: стремим се да въвеждаме иновации, които на нас преди това като артисти, а и като публика, са ни липсвали да виждаме в театъра.

- Бюрокрацията не е ли противопоказна за волната душа на артиста? Защо прогресиращ и талантлив млад актьор като теб е решил да се нагърби и с администрирането на театър?

- Защото обичам. Защото хаосът и цялата тази свобода, които имах по-рано като актьор в Младежкия театър…много ограничават. Лесно е да се загубиш, когато уж имаш всички възможности, а всъщност не разполагаш с нищо, което да си хванал стабилно в ръцете си. Административната работа много ми харесва още отпреди: учил съм 5 години финанси и банково дело, а счетоводството ми беше любимият предмет. Обичам всичко да е подредено, всичко да си е на правилното място и да бъде използвано в правилното време.

Творческият хаос и административната стриктност намират някакъв вътрешен баланс в мен. Аз продължавам да се изявявам като актьор не само в „Портретът на Дориан Грей“ и в „Апарт“: миналата година имах премиери на два нови спектакъла – „Федра“ с режисьор Бойка Велкова и „Шахнаме: Сказание за Зал“ с режисьор Елена Панайотова, така че успявам да ги съчетавам.

А това ми дава енергия да съвместявам и още други неща извън професионалната си работа в театралните среди – докторант съм в УНСС, специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство“ към катедра „Медии и обществени комуникации“, така че се опитвам да продължа развитието си и в академичната сфера. Смятам, че човек, докато има възможност, трябва да продължава да се учи.

- Значи актьорът и администраторът не си пречат и са в мирно съвместно съжителство. А помагат ли си в нещо?

- Ето кое е интересното във връзката между администратора и актьора Севар Иванов: като зам.-директор присъствието ми в театъра по време на всички репетиции и спектакли ми дава възможност да черпя от всички режисьори, които идват тук, от всички актьори, които са тук. Така че успявам да наблюдавам и да си „крада“ актьорски средства и режисьорски похвати от всеки един спектакъл, без дори да участвам в него.

Никога едното не ме е възпирало да правя другото. Не съм бил на този съдбовен кръстопът да трябва да взема едно решение, което да следвам и заради което да се откажа от всички други възможности. Пред мен не е стоял такъв избор, надявам се и никога да не бъда в такава ситуация, защото не знам кой път бих хванал…

- Готвиш ли се да започнеш и да режисираш, както направиха много твои колеги актьори?

- На този етап не съм предприел нищо, за да се занимавам с режисура, но не мога да обещая, че това няма да се случи занапред. Твърдо вярвам обаче, че независимо от дадености, дарба, талант и т. н., всеки трябва да има нужното образование, да е преминал през всички регламентирани етапи, за да се каже, че професионално се занимава с нещо.

Така че, ако реша да се занимавам с режисура в бъдеще, със сигурност това няма да бъде просто „тука имам един театър под ръка, дай да поставя едно представление, да видим как ще стане“ – не, първо ще си премина по реда, както би следвало да бъде – с кандидатстване в учебно заведение, с придобиване на образователна квалификационна степен и чак тогава, когато някой професионалист си сложи подписа, че аз съм режисьор, да поставям. Това важи и ако реша да се захвана с каквато и да било друга дейност във или извън театъра.

- Защо избра за себе си точно Благоевградския театър – имаш ли някаква „лична легенда” с този град, специален сантимент към този край?

- Чисто като географски регион много го обичам, прекарвал съм цели лета с приятели в района на Гоце Делчев, самият южен край и топлите, приветливи хора в него ми харесват. Винаги съм срещал приятна енергия и емоция там и съм се чувствал като част от тях, от колектив, от общество.

Отделно първият ми досег с Благоевградския театър беше със спектакъла „Портретът на Дориан Грей“, след като преминах успешно кастинга и бях избран за ролята. За първи път ми се наложи да изляза до такава степен от зоната си на комфорт, че да напусна, макар и за няколко месеца, София – града, в който съм роден, израснал и учил, където са семейството ми и всички приятели. Не знаех как ще ми се отрази, но видях, че не е толкова страшно.

Питали са ме защо съм се преместил от по-голям в по-малък град: за да не си губя толкова времето в целия шум и суета, да не си прахосвам енергията в „нервата“ на по-големия град. В София до голяма степен си губех времето и енергията повече заради всичко онова, което ме заобикаля, отколкото заради самата работа.

Впоследствие избрах колектива тук и заради мотивираните хора, които искат тяхното „работно място“ да заеме достойна позиция на националната театрална карта, искат да правят стойностни представления, които да бъдат гледани от хората, а не всеки поотделно да дърпа към себе си.

Сега живея и в София, и в Благоевград – близостта и наличието на магистрала между двата града прави връзката много бърза: пътувам с личния си автомобил, често и по няколко пъти седмично, и времето, за което стигам от София до Благоевград, е същото, че понякога дори и по-кратко, отколкото ако съм забит в столичните задръствания.

- Битува мнението, че публиката, особено извън столицата, се радва най-вече на евтини леки комедии. Така ли е наистина?

- Смятам, че нашият театър постигна нещо, което е много значимо и важно изобщо за съществуването и развитието на театъра в България: а именно, че публиката се възпитава! Тя не трябва да бъде разглеждана като „ръководител“ на сценичните изкуства у нас, защото зрителите се доверяват на творците. Така че ние като професионалисти трябва да им предоставим културно събитие с художествена стойност.

Радвам се, че в нашия театър няма леки комедийки, халтури или подобен тип представления, които са направени само с целта да се напълнят тука едни зали и хората да се посмеят на едни смешчици и плосъх хумор, който да не ги кара да се замислят – това при нас не съществува, не го даваме на нашата публика, не им предоставяме този „плацебо“ ефект.

Зрителите вече знаят, че когато идват в ДТ „Никола Вапцаров“, ще гледат нещо смислено. Когато един спектакъл се хареса от първата публика на премиерата, то тогава билетите за следващото, за по-следващото представление свършват. Няма проблем да напълним салона, защото хората са наясно, че ще получат онази добавена стойност, която има творческият продукт.

- Ти продължаваш да играеш в „Портретът на Дориан Грей“ и героят се превърна в твоя творческа емблема. Как се излиза от този обсебващ, тъмен образ след края на представлението? Няма ли опасност да заприличаш на него, така както портретът започва все повече да прилича на грозната същност на Дориан?

- Точно обратното забелязвам при себе си. Именно познаването на Дориан от представлението и това, че аз съм в тази роля и съм се заринал надълбоко в неговите демони, ми помогна да погледна и в своите собствени. Играейки го, аз се освобождавам от моите демони и си припомням с всяко представление защо аз, като Севар, не бих постъпвал като Дориан, не бих го следвал, ако той беше реален човек до мен.

Така че той ми действа освобождаващо да наблегна на хубавите и на добрите неща. Мисля, че самият Дориан Грей ме спасява от себе си. Опознал съм го и знам как ще приключи всичко, ако се поддам на неговото влияние. И това не ми харесва. И ме кара да се пазя от Дориан Грей в себе си.

- Неговата красота е прокълната, а ти самият носиш някаква светла красота. Прави ли тя живота ти в професията по-лесен и бляскав?

- Доколко съм красив – това е субективно, всеки вижда и преценява сам кой човек за него е красив вътрешно или външно. Но това, което съм забелязал върху себе си, е, че красотата кара хората да те подценяват. Защото си мислят, че няма друго, че човек, вярвайки, че изглежда добре, разчита само на това, не притежава други качества и умения, освен да е красив. Дори в „Портретът на Дориан Грей“ лорд Хенри Уотън казва на художника Базил Холуърд: „Красотата започва там, където свършва интелигентността“.

Тази сентенция на Оскар Уайлд е показателна за отношението на хората към красотата. Усещал съм такова отношение към мен и после има изненада, че разбирам от някакви неща, чета, интересувам се, работя, работата ми е отговорна и не се страхувам да поема отговорности... Аз не знам за кого съм красив и за кого не съм, но за себе си знам, че моето отношение към мен самия към днешна дата е резултат от години борба с всякакви комплекси, включително и най-вече за външния ми вид. Това, че за някого евентуално някой изглежда добре, не означава, че и той се харесва. Аз самият не съм се харесвал много дълго време.

ВИЗИТКА

* Севар Иванов е роден на 23 декември 1993 г. в София

* Син е на актрисата от дублажа Светлана Смолева, има двама по-големи братя и малка сестричка

* Възпитаник е на Националната търговско-банкова гимназия с профил банково дело с френски език

* Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ в клас на проф. Стефан Данаилов през 2016-а, а година по-рано влиза в трупата на Младежкия театър, където остава няколко сезона

* През 2019 г. печели сред 70 конкуренти кастинг за ролята на Дориан Грей в спектакъла на режисьора Стайко Мурджев по романа на Оскар Уайлд

* От 2020 г. е зам.-директор на Драматичен театър „Н. Вапцаров“ – Благоевград

* Снимал се е в няколко филма: в ролята на апостола Васил Левски в „105 минути София", „Имало една война“, „На границата“, „Следвай ме“ и др.