63-г. стопанка заряза лозето в с. Шишковци: Богато село сме, нищо не ни липсва, задружно живеем

63-годишната Верка Динева от кюстендилското село Шишковци отсрами мъжете и въпреки преспите и студа на 14 февруари заряза лозето, за да е берекет и виното да напълни бъчвите. Докато баба Верка изпълняваше ритуала, жените от певческата група на селото изпяха няколко автентични песни.

Традицията повелява лозите да се зарязват на две или три пъпки, зависи колко е силна лозата. След това някои от стопаните събират отрязаните пръчки и ги заравят в пясък, за да се вкоренят и след това да засадят ново лозе. В противен случай пръчките се събират, а отрязаното се полива с вино, да е силна и плододайна лозата, разказва Верка Динева.

Абе, не сме били глупави ние с Майстора, че да дойдем да живеем тук, в с. Шишковци. Аз съм от Самоковския край, но от 45 години живея в с. Шишковци, разказва пъргавата стопанка и зарязва лозницата в двора на къщата, където е живял и творил великият български художник Владимир Димитров-Майстора.

Всички казват, че на село се живее трудно, ама тук, в Шишковци, не е така. Селото ни е малко, но сме много задружни. Не можем да се оплачем от нищо. Имаме магазини, а и от докторката Даниела Митова и от мъжа й Сергей, който е фелдшер, не можем да се оплачем. Много сме доволни, за нищо не страдаме, всичко имаме, богато село сме.

Специално за празника домакините се бяха подготвили с много баници, зелници и сладкиши.

Цял живот работих като кранистка в село Копиловци. Имам двама синове, единият живее в Америка, а другият е в Кюстендил, той и децата му идват често, да не съм сама, разказва Верка Динева. Имам две внучки в Америка, едната е трета година студентка, зъболекарка ще става.

Тази година сложихме около 300 литра вино, синът ми купи грозде от Македония, но той не пие вино. Научих се да правя вино от свекървата Василка. Мъжът ми беше войник и тя все ме водеше със себе си по полето. Свекървата беше страшна красавица и много табиетлийка. Майстора я е рисувал, беше от неговите модели, много уфатна, тъчеше, плетеше и с всякаква работа се справяше, споделя баба Василка.