Зрители от цяла Европа станаха свидетели на невероятното състезание "Пирин фолк - Сандански 2011"

На 4 септември фестивалът "Пирин фолк - Сандански 2011" обсеби тв ефира, с излъчването му БНТ би по рейтинг bTV и Нова телевизия. С музикалния директор на "Пирин фолк - Сандански 2011" Валентин Пензов разговаряме за оценката му за фестивала, бъдещето и последните резултати, които разкрива сайтът на фестивала, и кои от песните ще станат хитове.

- Г-н Пензов, седмица след фестивала какви са отзивите и Вашата оценка за него?

- Като цяло отзивите са много добри. Моята оценка, след като страстите преминаха, е, че бе един много успешен фестивал. За това заслуга имат много хора, които по един или друг начин спомогнаха за високото му ниво. Аз искам от името на организаторите начело с председателя на огранизационния комитет Андон Тотев да благодаря на всички спомоществователи, хотелиери и ресторантьори, както и на многото доброволци и спонсори, без чието съдействие нямаше как да се получи този резултат. Признателни сме и на всички санданчани, които по един или друг начин спомогнаха за добронамерената атмосфера, която цареше в седмицата на фестивала, и допринесоха той да стане един водещ европейски фестивал.

- Как потушихте страстите на недоволните?

- За моя радост това бяха единици. Една от тях вие вече публикувахте на страниците на вестник "Струма". Това е най-гласовитата ми душманка и критичка, а вече и чрез този материал доказана клеветничка, която се прости с 50 евро на бас. Но трябва категорично да подчертая, че когато цифрите говорят, критикарите трябва да замлъкнат.

- Какво показват цифрите, разбихте ли ефира на България?

- Впечатляващ е фактът, че на 4 септември вечерта според рейтинговото пийпълметрично изследване, което е официално за всички телевизии, директното излъчване на "Пирин фолк" по БНТ е било категорично начело със 7.3 пункта, което говори за милиони аудитория. За сравнение - втори втори в ранглистата са бТВ с два пункта по-ниско, малко над 5 пункта. Може образно да се каже, че в неделя вечер ефирът на България е бил обсебен от "Пирин фолк".

А цифрите са показателни: за десет месеца и половина миналата година сайтът на фестивала в интернет има 2 милиона и 447 хиляди посещения. Тези хора са похарчили огромна мощност от 3333 гигабайта. Това значи, че повечето от тях са гледали клипове и слушали песни от нашия сайт.

Същите са от около 40 държави по света. По-добра визитка за "Пирин фолк" от тази, здраве му кажи. Тази година за първи път фестивалът се излъчваше директно в интернет, като само за трети и четвърти - дните на фестивала, зрителите са му били над 81 000. Тази информация ще бъде публикувана в края на месец септември като графика и хората ще могат да я сравнят с миналогодишната, за да видят каква израстване има сайтът на фестивала. Чрез спътник бе подаван сигнал на 20 кабелни оператора, наши медийни партньори, които покриват територията на цялата страна.

Подаваме сигнал на 2 сателитни оператора от Северна Гърция, 2 ефирни от Македония, а сега 2 ефирни от Сърбия. Същият спътник покрива територията на цяла Европа, Северна Африка и Близкия изток. За първи път Летният театър бе изпълнен до краен предел, а отвън стояха още 200-300 любители, които само слушаха, но не виждаха какво се случва вътре.

- Каква е тайната за това Летният театър да бъде изпълнен до краен предел?

- Естествено, че и хубавата музика, която се излъчваше месец преди това по всички кабелни оператори - медийни партньори. Но заслугата е и на община Сандански, която от три години пое организацията и постави като правило публичността на всичко около фестивала. Особена заслуга в това има и патронът на фестивала - кметът на общината Андон Тотев, който изцяло подкрепяше идеите за развитие на фестивала в професионална посока.

През тези години беше формирано едно авторитетно жури с председател проф. Стефан Драгостинов и хората усетиха, че на фестивала няма предрешеност. На мястото на оттеглилите се две фирми от предишни години се включиха седем също авторитетни музикални фирми, но вече с една квота, а не с шест, както преди. Авторите и изпълнителите усетиха своя шанс и фестивалът бе истинско, а не предрешено състезание, дирижирано от тези две фирми.

Успяхме да наложим местни формации като участници в програмата, което сандачани прегърнаха като идея. Включиха се успешно самодейци от читалище "Отец Пайсии", танцовите формации "Феерия" и "Жасмин", танцовата формация от "Гайтан" от с. Първомай. Всичко това, както и участието на утвърдени имена като Илия Луков, Володя Стоянов, мъжка група от Добринище в рециталите, само повдигна зрителския интерес.

- Коментираше се, че има песни, които не са с македонско звучене?

- Ние от четири години развиваме мотото на фестивала - балканският фестивал. Естествено че гостуващите от Румъния - за първи път тази година, Сърбия, Хърватия, Гърция и други носят своите фолклорни интонации от там, откъдето идват.

Трябва да бъдем търпими, ако искаме да се развиваме като балкански и европейски фестивал. Като цяло обаче, особено в песенния конкурс, македонската звучност преобладаваше категорично. И това публиката го усети. А за изпълнителското изкуство, където всеки пее на езика на държавата, от която идва, и със своя натюрел на изпълнител, естествено че там нещата стояха по-различно. А и няма как да бъде друго. Не може да задължим румънката да изпее македонска песен и т.н. Важно е да се разбере, че фестивалът дава възможност и е трибуна на балканско културно сътрудничество и приятелство, което е най-важното.

Зад кулисите на фестивала изпълнители от много държави се прегръщаха приятелски, споделяха своите идеи и културни ценности в непринуден разговор и правеха планове за бъдещи съвместни проекти. Като правило авторските екипи на песните са смесени - ако единият е от Македония, другият е от България, трети е от Хърватия. Като пример ще посоча как бе записана песента на Дарос Деспот, която спечели наградата на публиката.

Реализацията й започна във Вуковар, Хърватия, пристигна в Сандански, след което бяха записани вокалите в Петрич. Всичко това бе изпратено на фирмата в Атина, където беше работена, и обратно ми беше върнат крайният резултат. По-добър пример за балканско културно сътрудничество, здраве му кажи. Смесените авторски колективи са мнозинство от песните, които се изпяха на "Пирин фолк".

- Песните, които получиха най-много точки от авторитетното жури, бяха ли Ваши фаворити?

- Първата награда бе изненада за мен, защото тя беше в 5-те процента експеримент на този фестивал. Безспорно много хубава песен и композиторско постижение. Втората и третата награда бяха между моите фаворити. Както и наградата на Радио Благоевград - "Ех, любов" на Лили Цветкова, и "Шепотът на старата река" - която спечели наградата на кмета. Но тук възникна нов проблем - че от 21 песни 12-14 бяха на много високо ниво, което беше предпоставка да не излезе една ярка водеща като хит песен от фестивала.

В конкурса за изпълнителско изкуство освен победителката Надя Казакова мои титуляри бяха още трима изпълнители - Невена Пейкова, която "громи" конкуренцията в "Гласът на България", Красимира Петрова от Шумен и Дани Марков от Силистра, както и Малин Домозетски от Симитли. Но на състезание като на състезание - не всички печелят... Истинската оценка на песните е след фестивала, когато певец и публика се срещат. Някои от песните ще се запеят и приемат от публиката и това е най-точната оценка.

- Първоначално в конкурса за нова песен бяха допуснати 24 песни. Защо се изпълниха 21 песни?

- Две от песните авторите и изпълнителите сами оттеглиха от конкурса. А третата бе на сръбските представители. Те не успяха да я изпеят на български, което е категорично условие за песенния конкурс. И преминаха в изпълнителския конкурс и, както виждате, спечелиха първа награда.

- Както се казва, след приключване на тазгодишния фестивал е наред юбилейният - 20-и, започна ли подготовката за него?

- Да. Още със срещите по време на фестивала започнаха и началните договаряния за бъдещите участия в рецитали и в конкурсите на фестивала. Този процес е целогодишен, а не както някои си мислят - два-три месеца преди фестивала. До края на месец април приемаме песните и изпълнителите за кастинг, който се провежда обикновено в началото на месец май. Имаме идея за предварителен кастинг в Македония, Северна Гърция и Сърбия по настояване на културните центрове от тези страни. Това ще ни даде възможност за по-добро оглеждане на кандидатите и по-истинска преценка на техните качества в националния кастинг.