4 милиона българи загубиха по 269 лева от вноските за втора пенсия за 9 месеца   

 
 
750 млн. лв. са преместени от частните фондове към държавата за 9 години 
Частните универсални пенсионни фондове, в които задължително се осигуряват 3, 98 млн. българи, отново са започнали да губят пари през август и септември. Това показват данните от отчетите на десетте фонда, публикувани в статистиката на Комисията на финансов надзор (КФН). 

Към края на септември активите на универсалните пенсионни фондове са били на стойност 18, 5 млрд. лв., или с 1, 67 млрд. лв. повече от края на 2022 г. Спрямо август обаче дружествата са загубили 92 млн. лв. 

Тези загуби са се отразили и на личните партиди за втора пенсия, показват данните на КФН. Като общо за деветте месеца на тази година всеки от осигуряващите се за втора пенсия е загубил средно 269 лв. от направените от него осигурителни вноски. 

Всеки роден след 1 януари 1960 г. българин внася в частен универсален пенсионен фонд 5% от дохода си като вноска за втора пенсия. За разлика от вноските за НОИ, които се ползват за изплащане на пенсиите на сегашните пенсионери, вноските в универсалните фондове се трупат в лична партида и от нея се определя размерът на пенсията. Като междувременно парите се инвестират на капиталовите пазари, за да носят доходност. 

Средноаритметичният размер на направените за деветмесечието на 2023 г. осигурителни вноски в частните пенсионни фондове е 87, 04 лв., показват данните на Комисията за финансов надзор. Тоест общо за деветте месеца между януари и октомври всеки от осигурените 

трябва да е внесъл като осигуровка за втора пенсия 783, 36 лв. 

В същото време обаче средният размер на партида в края на септември е 6141, 33 лв. и се е увеличил спрямо края на 2022 г. само с 514, 35 лв. Тоест направените вноски са с 269, 01 лв. по-големи от натрупаните средно по партидите пари. Като тук е взета единствено статистиката за активните партиди, в които за последните 12 месеца е направена поне една осигурителна вноска. 

Реално размерът на партидите в универсалните пенсионни фондове започва да намалява през август и септември тази година. В края на юли средният размер на партидата е бил 6240, 28 лв., или с около 80 лв. по-голям от този в края на септември. 

Намалението на партидите реално е засегнало осигурените в четири от десетте универсални пенсионни фонда - “Доверие”, “ДСК-Родина”, “Алианц” и ОББ. Това са четири от най-големите фондове на пазара. Най-голямото намаление е в средния размер на партидите на “Доверие”. Там в края на септември той е 5775, 07 лв., или с 287, 10 лв. по-малко спрямо края на юли 2023 г. При “Алианц” намалението е с 82, 60 лв. спрямо юли и в края на септември средният размер на партидата в този фонд е бил 6671, 87 лв. При фонда на ОББ намалението е със 104 лв. до среден размер на партидата в края на септември 7192, 07 лв. Единствено при “ДСК-Родина” намалението е засегнало партидите само през септември. Там в края на деветмесечието средният размер на партидата е бил 6143, 02 лв. 

При останалите шест по-малки като обеми фонда средният размер на партидите нараства за деветте отчетени месеца на 2023 г. Те обаче за принципно значително по-малки от парите, натрупани в партидите в четирите големи фонда. 

Засега не е ясно каква е точната причина за намалението на партидите. Голяма част от него принципно 

може да се дължи на таксите за обслужване, 

които се удържат от всяка вноска. Ако е така, тези пари трябва да бъдат възстановени от фондовете в момента, в който започне да се изплаща пенсията. Причината е, че според разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване партидите за плащане на пенсиите не могат да са по-малки от абсолютния размер на направените през годините осигурителни вноски. 

Въпреки че последните 3 години универсалните пенсионни 

фондове бяха ударени от няколко последователни кризи - 

първо срива на борсите заради пандемията от коронавируса, а през 2022 г. от войната на Русия срещу Украйна, все по-малко хора искат да изтеглят парите си от тях и да ги прехвърлят към НОИ, показват данните от осигурителния институт. Възможността човек да се откаже от втората си пенсия и да получава само една бе дадена през 2014 г. Оттогава до септември 2023 г. към Сребърния фонд и НОИ са прехвърлени 750 млн. лв. През тази година фондовете отчитат положителна тенденция и за първите девет месеца при тях са се върнали 15 млн. лв. 

Миналата година под 7000 човека са се преместили в НОИ, а през 2021-а това са били над 32 хил. души. През миналата година 137, 35 млн. лева, натрупани в универсалните пенсионни фондове, са били прехвърлени в Сребърния фонд, докато пикът е преди 2 г. - 224, 41 млн. лв. Една от причините е, че до средата на 2021 г. имаше гратисен период за прехвърляне на втора пенсия за жените, родени между 1960 и 1964 г., които бяха са изпуснали сроковете. 

Останалите причини са, че правителството “Борисов” 3 при три ключови стъпки за вторите пенсии. Първо, бе уредена фазата на изплащане. Освен това възможността за прехвърляне в държавното осигуряване бе разширена максимално и бе отстранена една голяма несправедливост - коефициентът на редукция. Този коефициент се компенсира отчислението на 5% от пенсионната осигуровка към универсалните фондове за родените след 1959 г. Той трябваше да е около и над 20%. С промените се реши да се включва и осигурителната вноска от 12%, която държавата плащаше за всеки между 2009 и 2015 г. и да се отчитат и годините стаж без осигуряване в частен фонд. Така вместо с 20 основната пенсия ще се намалява с 9% Това до голяма степен реши проблема две пенсии да са по-малко от една. 

За хората, които се очаква да получават 

минимална пенсия от НОИ, е по-изгодно да оставят парите си в частните фондове 

Причината е, че минималната пенсия е с гарантиран размер и тя не може да се намали. Така те ще могат да получат и парите си от партидите си. Тези, които имат ниски партиди, също е добре да не се местят. Причината е, че те имат по-малко вноски, което означава, че няма да имат и достатъчно стаж да се пенсионират по нормалния ред. 

Така за тях също е по-добре, ако не преместят парите си в НОИ.