Тъжно и страшно! Сами срещу системата! За 1505-и път! Почернени родители на убито на пътя момче застанаха пред Съдебната палата в Благоевград и мълчаливо почетоха паметта на детето си!

Те са там - пред Съдебната палата в Благоевград, за пореден ден. За 1505-и път! Това са Тодор и Светла - родителите на 20-годишния Димитър Димитров, който те погребаха преди близо 11 години. Синът им загина при катастрофа, в която пряко участие имат полицейски служители. На 27.07.2008 година полицаите Иван Лалев, Стойчо Пангев, Димитър Чакъров и Борислав Цанев предизвикват ПТП край Кресна и блъскат момчето. Той загива на място.

Версията на полицията е "нещастен случай". Обстоятелствата около инцидента са забулени в мистерия и жертвата се оказва виновен за катастрофата. Така, 6 месеца след смъртта на момчето, наказателното производство е прекратено с бездушното и хладно основание, че "деецът е починал".

Почернените родители разказват за сериозни несъответствия в показанията на свидетели и участници в инцидента, както и за множество нарушения от страна на полицаи и лекари.... Нарушения, които според тях са очевидни, но не и според институциите. А те бездействат! Прикриват извършването на престъпление! Прикриват убийци!, казват опечалените родители, които не намират покой вече 11 години. Обръщали са се към всички възможни институции през годините, но безрезултатно. Народното събрание,

Омбудсманът на Републиката, Прокуратура, български и европейски съдилища, комисии - един и същ отговор, едни и същи мотиви. Многократно са заставали и с черно платно с надпис "На 27.07.2008 г. полицаи убиха сина ни! МВР и прокуратура прикриват факти и доказателства!" и пред Съдебната палата в София, но отново безрезултатно!

Тодор и Светла са изморени, но не се отказват и днес ги намираме отново там, пред Съдебната палата - институцията, която уж трябва да брани правата на хората... Мълчаливо, носейки траурните дрехи вече 11 години, те почетоха паметта на детето си и днес - за 1505-и път!

"Каузата, за която се боря е прекалено лична, за да търся обществена значимост. Не търся медии, близки, познати, непознати.., семейството ми се справя само. Човек винаги е сам и, ако не го осъзнае навреме, губи ценна енергия. Единствено властта употребява тази енергия в желаната посока. А обикновеният човек се губи в море от информация, която, за съжаление, с малки изключения, цели да го манипулира и дезинформира, така че трудно да различи реалността", казва Светла.

След броени дни се навършват 11 години от смъртта на момчето. Млад живот, без време погубен, а за институциите - поредното дело, приключено... и отдавна забравено!

П. Пенева