Професор Вучков: Много е монотонен репертоарът на нашите медии, на нашите вестници, на нашите телевизии

Противоречието между думите и делата. Това бе лайтмотивът на професор Юлиян Вучков в седмичния му коментар по ТV7.

Ето коментарът на проф. Юлиян Вучков:

Слушам и чета много гости на телевизии и на вестници, но в главата ми, с малки изключения, не остава нищо от чутото и прочетеното. Океан от думи и малко полезни мисли и конкретни осъществими идеи. Това ни залива. Може би е забавно това, но то не ни придвижва от доброто към лошото вече цели 23 години. Само нищим едно и също и губим време, за да не решаваме важните проблеми, тях да ги обсъждаме. Тях да ги разискваме и да видим как да ги придвижим така, че да заживеем малко по-добре. Аман от 23-годишни дрънканици затова дали 9 септември е съветска окупация, или полезна промяна за България. Дали и кои паметници да срутваме.

Кога и как да разсекретяваме. Как и дали изобщо да разсекретяваме досиетата. Дали забраната на тютюнопушенето е диктаторска, или е демократична, след като е доказано, че пушенето е враг на човечеството. Това не е спорен въпрос. Трябва да се научим вече българите и по телевизиите, и в парламента, и навсякъде да не спорим за безспорни въпроси. Спори за безспорни въпроси само простакът и само примитивът. Спори се за сложности. А ние непрекъснато си губим времето за неща, които са очевадни, които са приключени, които трябва да изоставим, за да тръгнем малко по-напред. Има 5-6, може би 7-8 добри телевизионни предавания в България, имам предвид във всички телевизии, но общо взето трябва да кажа, че празното дърдорене е в изобилие.

Над две десетилетия у нас се отварят досиета, папки с досиета като се обявяват ужасяващи факти. И така, както уж са ужасяващи, след кратко време всички се затварят и не се стига до никакви резултати. След това отново минава известно време и същите папки пак излизат, пак се отварят, пак нищо не се казва, нищо не се постига с тях. Цялата работа е, че политическата класа цели 23 години не се е интересувала от истината в тия папки, а иска да ги размахва, за да спечели гласове на изборите.

Много е монотонен репертоарът на нашите медии, на нашите вестници, на нашите телевизии. Нямаш възможност за избор. Три неща има само, които се движат от телевизиите. На първо място е политика, после битовото потребление. То е изключително важно, много е важно, защото става въпрос за цената на тока, на парното, на водата. Радвам се, че моята телевизия постави голям акцент в това отношение. Третото е развлечението. Има прекалено голяма място за развлечението в просташки, в елементарен, в кръчмарски стил. Развлечение, което върви в линията на лигавене, на безсмислие. Трябва да се намали, за да навлезе една друга тематика, която е пренебрегвана, изгонвана, за която искам сега да говоря.

Потънали сме толкова много в нашето занимаване с просташките войни на парламентарните партии и забравяме, че празното говорене и голото обещаване у нас е пет пъти повече от полезното работене. Талантливи и образовани хора са безработни и държат своите интересни проекти в чекмеджета. В същото време се множат много хора, които имат големи желания, но не знаят как да ги реализират. Това се отнася и за политици. То не е въпросът само да знаеш какво искаш. То трябва да знаеш и как да го направиш. И психологическият климат в България е много лош. Отровен е от инертност, от мързел, от комплекси, които блокират нашата воля, блокират ума ни, ако щете.

Обществото е болно от воюваща омраза между почти всички нас. Омраза между медиите, омраза между политиците, между учениците и учителите, между семействата и училището, между отделни родители и техните деца. Вече има омраза и между някои лекари и пациенти, между различните социални слоеве. А когато няма обич, или поне взаимно уважение – животът е ту пустиня, ту мъчение. Лош, ненормален е животът в България. Не се говори за духовния, моралния, естетическия облик на нашето общество. Не се говори за семействата, които са в тежко състояние. У нас разводите са над 70%. Докато в развитите страни, като САЩ, разводи се получават изключително трудно. Знаете разводите колко зле действат на децата. Как ги демотивират, как ги озлобяват, как ги настройват едни срещу други.

Не се говори в България за духовния живот, който у нас става все по-беден и по-беден. Едни са бедни, а други богати и мислят само за материалните си проблеми. Когато нямаш един смислен живот, ти се обезличаваш. А понеже българите все повече се топим, нашето обезличаване в духовен и душевен смисъл още повече увеличава нашата демографска криза, още повече ни води до разреждане, до намаляване, до обезличаване, ако щете. Искам да ви кажа, че съм оглушал от седенки в нашите телевизии. По четири до десет човека се събират в едно малко и тясно студио, говорят един през друг, тоя каже едно изречение, ония каже едно изречение. Не се подхваща проблемът както трябва. Не харесвам редица предавания и в ТВ7. Но вярвайте, че това ми дава право да кажа, че слава Богу сутрешният блок на ТВ7 избягва такива седенки. Хората викат тук по един, двама души. Ще кажа и за Николай Бареков – той може да има всякакви недостатъци, но той още от първите си години в телевизията разбра, че трябва да води разговора, аналитичен, сериозен.

Кани един човек, за да може да се получи един задълбочен диалог. Не един през друг 100 души да говорят, а да се навлезе в темата и диалогът да расте в дълбочина. Не само информация да има. Да се разменят гледни точки, идеи за промяна.

Първото нещо, което ме дразни в много политици, е усукването. Усукваното приказване. Не можеш да разбереш какво се казва и какво се защитава. От къде идва усукването и шикалкавенето на нашите политици преди всичко. Усукването идва тогава, когато няма какво да се каже, когато нямаш знания по темата, когато нямаш собствена позиция за живота. Ма, да, ма не, ма може, ма не може. И хората се ошашавят и не могат да разберат на кой Господ се кланяш.

Увъртането идва и тогава, когато не можеш да боравиш добре със словото, когато не можеш да докажеш, че мнението ти е полезно. Имаш право на мнение, но ти трябва да покажеш, че то е значимо, а не само да го съобщаваш. И, разбира се, шикалкавенето идва тогава, когато истината е против теб и ти бягаш и гледаш да не съобщиш нищо.

Трябва да кажа, че образец затова доста замъгляващо нашето съзнание шикалкавене е нашият президент. Искам да бъда искрен. Да му бъда полезен, защото той е млад човек и има какво да научи от професор Вучков. Никой не е съвършен. Трябва да се каже, че ми омръзна разтегливото и неопределено поведение на нашите депутати в парламента. Има “да”, гласуваш “да” и “против”. Какво е това “въздържал се”. Маса хора в парламента гласуват “въздържал се”. Щом си се въздържал, това значи, че нямаш мнение или нямаш отношение и знания по темата, която се обсъжда. Тогава за какво сме те избрали. “Въздържал се” е една пасивна, недостойна позиция.

Сега и за г-н Плевнелиев. Вярно е, че качественият държавен глава трябва да печели любовта на целия народ. Той е надпартиен, макар че е избран от една партия. Той трябва колкото се може повече да обединява. Той е арбитър по спорните въпроси. Но това не означава, че държавният глава трябва да се харесва и на добрите, и на лошите. Ето, г-н Плевнелиев се докарва, няма какво да се лъжем, в доста случаи на Бойко Борисов. Айде Бойко има е качества. Има какво да харесваме в него, има какво да утвърдим в него. Въпреки че той прекалено много се изразходва за сметка на свои слаби министри, остарява, трябва да щади повече себе си. Когато работи за тези министри, той намалява обсега на своята премиерска дейност. Защото той има специфични функции, които не бива да изоставя. Но така или иначе той е един човек, който работи, който има чувство за отговорност.

Но са му много, в голямата си час, слаби министрите. Плевнелиев и тях ги хвали. Или ако каже нещо, не може да се разбере какво е. От друга страна Плевнелиев започва да ухажва нашите бивши президенти, за да се хареса на техните партии. Ще прави съвет на бившите президенти. Кои са те – Желю Желе в, Петър Стоянов и Георги Първанов. Така Плевнелиев иска да се хареса на тъмносинята върхушка и да се хареса на БСП. Как ще черпиш храна от тези партии. Желю Желев съсипа земеделието, съсипа оръжейната промишленост. Петър Стоянов беше един празноглав президент и се интересуваше повече от своите екскурзии до САЩ при своя приятел - плейбоя Бил Клинтън, отколкото от България. Георги Първанов пък ни вкара в идиотската война в Ирак, където загубихме милиони, и ни натресе Тройната коалиция с нейните безобразни престъпления. И тука сега вместо да имат доблест тия червени хора, да излязат и да си кажат...

Абе, абе какво е това нещо бе. Няма съвършени хора. Тия председатели на партии, че те се имат за безупречни. Няма съвършени хора. Сто пъти съм говорил и за недостатъците си. Имало е случаи, в които съм казвал, че е трябвало да бъда по-малко емоционален, да не се ядосвам, да не се впрягам. Проявявал съм понякога, дето се казва, една острота, когато е било по-добре да проява чувство за хумор, за да не се създава излишно напрежение. Абе, ей. Искам да чуя какво мислят Станишев, Иван Костов, Плевнелиев, нека и Бойко – какво мислят за своите слабости. Да кажат какви недостатъци имат. Който не си познава недостатъците, не може да бъде добър политик. И понеже не познават недостатъците си, или по-точно ги знаят, но не ги признават, затова и не са достатъчно качествени политици. Росен Плевнелиев честно използва думи без да познава точния им смисъл. По този начин той ту подценява, ту надценява обектите и това ме смущава.

Слушах парламента. Всички депутати реват срещу престъпността и казват колко страшно нещо е това. Те откриват Америка. Все едно досега не сме знаели, че престъпността е опасна. Не ви е срам. Вие, в продължение на 23 години не изработихте нито една оздравителна програма за преустройство на тая съдебна система, която е в ужасно състояние. Ние сме парламентарна република. Депутати се оплакват, че магистратите са независима власт. Няма независима власт. Ние сме парламентарна република, което означава, че има право. Това е върховната власт и тя има право по свой начин да контролира съдебната власт, да я оздравява, да я критикува, но без да я подменя в частта, в която тя има специфични норми и задължения.

Как не се смущават тия депутати и председатели на партии, че се влачат в делата на толкова големи разбойници. И на всичкото отгоре тези разбойници купуват съда, купуват и лекарите, излизат в домашен отпуск понеже били болни. И в същото време тия разбойници отиват на фитнес, плуват, пият, ядат и благодарение на тая домашна отпуска и избягаха в чужбина. Като Галевите. И сега ще им гоним петите, но никога няма да ги хванем. Това говори колко разгащена е съдебната система. И е време вече тя да бъде разтърсена безмилостно и да се подменят по възможност 2/3 от шефовете на основните съдилища. В прокуратура се надявам, че ще има промени, защото вече има нов главен прокурор”, коментира професорът. /БЛИЦ

^{източник: blitz.bg}