Н. Радулов: Затворите ни са първобитни, всеки може да избяга!

Доц. д-р Николай Радулов е роден на 13 януари 1956 г. Той е експерт по национална сигурност, преподавател в Нов български университет и дългогодишен служител в МВР. Бил е главен секретар на МВР в правителството на Иван Костов.

- Г-н Радулов, как ще коментирате зачестилите бягства от затворите тези дни и лесния начин, по който стават?

- Ако се направи един преглед на състоянието на затворите, ще видите, че не е проблем да се избяга от български затвор. В съвременните затвори се използват много модерни електронни системи с видеокамери, датчици, в стените се вграждат специални датчици за напрежение, за ударни влияния, като от бормашина например и т. н.

Всеки опит да се прокопае стена или да се разреже решетка веднага активира цялостна система за охрана и сигурност. Това нещо в българските затвори го няма. Има частично обезпечени зони с видеокамери, и то дори не всички опасни зони. От гледна точка на техниките и технологиите може да се каже, че сме на първобитно ниво.

- Освен тази, има ли и други причини?

- Друг много сериозен въпрос, който води до толкова лесни бягства, е големият проблем с личния състав, който се занимава с охрана на затворите. Първо, те са много зле платени. Миналата година, през юни, ако не се лъжа, служителите на затворите стачкуваха заради това, че заплатите им са ниски, работното им време е много продължително, щатът е недопълнен, при което се налага да се дават допълнителни смени, ако някой се разболее или излезе в отпуска. И това създава огромно напрежение, което, естествено, влияе върху качеството на работата.

Мисля, че през декември служителите на затворите получиха едно повишение от 5% върху заплатите. Но тъй като заплатите им са много ниски, то реално почти не оказа влияние върху заплащането. Това води до голям недостиг на персонал, голямо текучество. Младите хора идват, поседяват година-две и тъй като условията за работа са много лоши – защото лошото ниво на живот в затвора оказва влияние не само върху затворниците, но и върху хората, които работят вътре – напускат и отиват да си търсят друга работа.

- Само в ниското заплащане ли е проблемът?

- Не. Когато има голямо текучество, нивото и качеството на проверка е занижено. Правят се компромиси, за да се запълнят щатните бройки, което довежда до много сериозни възможности за различен тип корупция. За никого не е тайна, че в затворите се внасят наркотици, телефони и това няма как да стане без участие на администрацията и обслужващия персонал в затворите.

Ситуацията в нашите затвори е такава, че няма проблем, няма усложнения, ако някой сериозно реши да осъществи бягство, може лесно да го направи.

- Но до сега като че ли не е имало толкова случаи. Или просто се струпаха по празниците?

- Аз мисля, че е чиста случайност. Още по-голяма случайност е, че ние го научихме това, и го дължим на журналистите. Говорил съм с колеги, имало е много случаи на бягства на затворници, но не са ставали достояние на пресата и съответно на хората. Търсени са избягали затворници, някой път са ги намирали, друг път – не са.

Имало е случаи, когато управите на общежития, които са на олекотен режим, пускат в продължителни домашни отпуски затворници. Това, което стана по празниците, е, че просто се случиха бягствата едно след друго. Но това е случайност, която е дълбоко обусловена от всичко, за което говорихме. Освен това има още много въпроси.

Какви са те, защо сделките между прокуратура и следствени зачестяват и защо парното в Софийския затвор е работело, след като в цяла София вече не работи./Бнюз.бг