Мощен удар по бандитите! Конфискуват имущество за близо 4 млрд. лева

3 730 са образуваните по искане на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) граждански дела за отнемане на незаконно придобито имущество към 15 март 2021 г. Те са на обща стойност близо 4 млрд. лева. Точната цифра на имотите и авоарите, които Комисия „Антикорупция“ иска да бъдат конфискувани в полза на държавата, е 3 805 201 381 лева. Това стана ясно от справка, предоставена от комисията по искане на „Монитор“. 

Средно между 3 и 5 години отнема стигането до окончателно решение по делата, сочи опитът на комисията. Толкова е оптималният срок за преминаване на едно дело на три инстанции, посочиха оттам, като допълниха: 

„При дела с фактическа и правна сложност този срок може да бъде значително по-дълъг. От започване на гражданското дело за отнемане на незаконно придобито имущество до постановяване на положително за комисията решение и влизането му в сила комисията е изправена пред същите трудности, с които се сблъскват и останалите ищци по граждански дела. Съдебното производство се развива на три инстанции, като в исковия процес страните са равнопоставени“. 

Внесените от комисията искове само през 2020 г. са 255 и са в цялата страна. Те са за конфискуване на бандитско имане за 822 171 994, 40 лв. Отделно са били уважени нейни искове за отнемане на 40 недвижими имота на обща стойност 2 106 504 лева, а също 547 коли и други моторни превозни средства на стойност 1 232 456 лв. Отнети са и парични суми в размер на 8 554 788 лева. 

Едно от големите дела, спечелени миналата година от комисията е срещу наследниците на Йордан Цонков-Джиджи. В полза на държавата са отнети четири апартамента в София и идеални части от различни поземлени имоти. 

Спрямо предходната 2019 г. пък уважените искове и съответно конфискуваното в полза на държавата е осезаемо повече, що се отнася до стойността на отнетото недвижимо имущество. 

Равносметката за 2019 г. е постигнато отнемане на 35 недвижими имота на обща стойност 895 930 лева. Четворно по-малко като брой, но пък на същата себестойност са били и отнетите коли - 119 моторни превозни средства на стойност 1 175 324 лв. Конфискуваните през 2019 г. парични суми са били в размер на 5 516 068 лв. 

За влезлите в сила съдебни решения КПКОНПИ уведомява Междуведомствения съвет, който управлява отнетото имущество. В него няма представител на КПКОНПИ. Съветът предлага на Министерския съвет да предостави някои имоти на бюджетни организации и общини за изпълнение на техните функции. Също така може да вземе решение за продажба на отнетото имущество чрез Националната агенция за приходите. 

Членът на КПКОНПИ Пламен Йоцов: 
null 

null 

От 79 съгласувани с нас законопроекта през 2020 г. при 22 имаше индикации за корупционен риск 

- Г-н Йоцов, г-жо Апостолова, как работи дирекция „Превенция на корупцията“ в КПКОНПИ? 
Пл. Й., Св. Ап. : Една от основните дейности на дирекцията е съгласуването на законопроекти за наличието на корупционен риск. Всички законопроекти, изготвени от органи на изпълнителната власт, минават на съгласуване при нас, преди да бъдат внесени за гласуване в Народното събрание. 

Нашите експерти извършват анализ и преценка дали съществува противоречие с други нормативни актове, дали има пропуски, които могат да генерират корупционни прояви в бъдеще и ако такива са налице, предлагат конкретни антикорупционни мерки. По този начин КПКОНПИ предупреждава за възможността за създаване на корупционна среда чрез законови разпоредби. Това е същината на превенцията. 

- Какво образование и квалификация имат тези експерти, които работят по законопроектите? 
Св. Ап. : В екипа 80 % от колегите са юристи, имаме експерти в областта на икономиката, финансите, управление на сигурността, международни отношения и др. Естеството на работа изисква знания в много и различни области, за което полагаме големи усилия в посока развиване квалификацията на служителите. 

- Какви са най-често срещаните проблеми? 
Пл. Й. : Често срещани проблемни области са твърде кратките срокове или дори липсата на такива в административните процедури, което е предпоставка за корупционно поведение. Друг често срещан пропуск е липсата на конкретни административнонаказателни разпоредби, което може да доведе до нерегламентирани действия и произвол. 

Като друг пример от практиката ще посоча и свръхконцентрацията на власт в един административен орган. Имам предвид, че когато се предоставят твърде широки правомощия на колективен или едноличен административен орган, това поставя под съмнение ефективността на контролната и санкционната дейност на администрацията и повдига въпроси относно безпристрастността и условията за проявление на корупционно поведение. 

Бих искал да отбележа, че работата на комисията не спира до констатиране на проблемите – след предлагането на антикорупционни мерки нашите експерти проследяват дали те се прилагат и какъв е ефектът от тях. 

- Колко мерки предложихте за 2020 г. и дайте примери за законопроекти, по които сте изготвили становища и вносителят се е съобразил с тях? 
Пл. Й. : За 2020 година сме съгласували общо 79 законопроекта. По отношение на 22 от тях са установени индикации за корупционен риск и са направени 48 предложения за редакция на текстове с цел намаляване и избягване на този риск. 

Използвам случая да подчертая, че през изминалата година всички министерства са се отнесли много отговорно към направените от КПКОНПИ предложения - 70% от тях са напълно възприети. 

Като пример за законопроекти с голяма обществена значимост, по които са направени предложения за избягване на корупционен риск, е Закона за движение по пътищата. КПКОНПИ не съгласува разпоредби от проекта за изменението му, с които се въвеждаше по същество нова процедура за административно наказване на водачите на МПС, при която един контролен орган едновременно установява нарушението и налага наказанието. Вносителят на законопроекта, отчитайки аргументите на комисията, преустанови процедурата по приемане на измененията. 

Слабо място в Закона за обществените поръчки беше липсата на критерии при предвидените в законопроекта „други обективни причини“, когато възложителят удължава обявените срокове в процедурата. Тази липса можеше да доведе до проява на субективизъм. 

- В началото на тази година КПКОНПИ бе приета за пълноправен член на Мрежата на органите за превенция на корупцията. В какво конкретно се състои сътрудничеството между членовете? Колко и кои са те? 
Пл. Й. : Мрежата е под егидата на Съвета на Европа и дава възможност на страните да обменят информация и опит в противодействието на корупцията и да споделят добри практики за прилагане на международните стандарти за предотвратяване на корупцията. Професионалното сътрудничество винаги създава по-благоприятна среда за равнопоставено партньорство и постигане на трайни резултати. 

Сред членовете на мрежата са антикорупционните органи на Италия, Франция, Дания, Румъния, Гърция, Словакия, Словения, Сърбия, Естония, Канада, Черна гора и др. Ние бяхме поканени да се присъединим от страна на италианския антикорупционен орган и бяхме приети по време на председателството на Мрежата на френската антикорупционна агенция. Понастоящем председателстващ мрежата е антикорупционната Агенция на Република Сърбия и сме сигурни, че добрият диалог ще продължи.