Изворният фолклор е майката на песента, чалгата - мащеха

Васко Трендафилов Лазаров от Благоевград е член на Съюза на композиторите, изпълнител и автор на много песни на изворна фолклорна основа. Сред основателите е на фестивалите “Пирин фест” и “Пирин фолк”. В изпълнения и авторство е работил с “Фолктон”, “Унисон”, “Милена Рекърдс” в София, а сега осъществява творческите си идеи чрез ВВД “Руйчев” и телевизия “Родина” в Благоевград. Сред първите създатели в страната е на авторски песни на македонска изворна фолклорна основа. Роден е в Благоевград на 10.VI.1963 година. Завършил е Маханотехникума в областния център, учил е филмова и телевизионна режисура. Семеен е.

- Васко, кога прозря, че песните и музиката са бъдещето ти?

- Ами не стана от раз. Някъде към 15-ата си година гласът ми налучкваше верните тонове, занимавах се и с музика, вписвах се в участия на весели компании и взех да си мисля, че и от мен може да се пръкне нещо.

- За всеки изпълнител най-важното е добрият глас. Той създава ли се, или е Божи дар?

- Ами животът затова е хубав, защото за всеки човек творецът е дал различен дар. Аз мисля, че ме е дарил с глас и чувство за музика. Но знам и мъдростта на поговорката, която казва, че “Бог докарва, ама в кошара не вкарва”. Та така е и с гласа - дал го е Творецът, но само като основа. Оттук нататък проблемът с вкарването в кошарата си е мой. Даденият глас трябва да се отгледа, искат се грижи. Та така е и с цветята, със зеленчуците, за да се стигне от коренчето до плода, се иска много труд.

- Как започна да пееш?

- Мисля, че хубавите неща в живота и съдбините на хората идват чрез силата на традицията. А нашият дом не бе лишен от тази благост. Корените на фамилията ми са от Долно Лешко. Оттам майка ми Венета бе научила много изворни песни, пети от много години из Влахина планина. Тя е певица-уникат. Без нея много години не минаваха фестивали и прегледи на народното творчество и песен в региона и страната. Гласът й изпълваше дома, двора - пееше навсякъде. Често по разни поводи сме си правили и правим домашни концерти. Нещо от маята на мама ме е заквасило и още като ученик в основното училище, а после и в Механотехникума в Благоевград се включвах в разни организирани и инцидентни масовки, а и в компании. Тогава на гърдите ми често висеше един акордеон, чиито каиши посвиваха раменете ми от тежестта му. Купи ми го дядо Спасе, баща на майка ми, когато бях на 8 години. Този мой дядо по майчина линия беше голям ценител на музиката и пеенето. Като ходехме при него и при баба в Долно Лешко, често пеехме. Жестът му беше повече за насърчение, но си мисля, че е познал. Много съм му признателен.

- Известен си като създател на песни на основата на македонския изворен фолклор.

- Вярно. Това дойде, след като изпълних войнишкия си дълг. Тогава участвах в рок група “Арсенал” в Благоевград, из кръчми и на сватби. Към други измерения погледнах, когато започнах работа с композитора Николай Ваклинов и фолкгрупа “Пирина”. Познанството ми с Ваклинов прерасна в голямо приятелство и в голяма музика. Взеха да се раждат съвместни песни, а и чисто мои, авторски. С него и с други ентусиасти в началото на 90-те години на миналия век създадохме фестивала “Пирин фест”, който след 1993 година стана “Пирин фолк”.

- Кога за първи път се представи пред публика с авторска песен?

- През 1990 година в предаването “С бъклица и дрян” на “Канал 1”. Песента бе “На ближния жената пожелах”, изпълних я заедно с фолкгрупа “Пирина”.

- Чувстваш ли се оценен?

- Категорично да. Имам първи награди с мои песни от “Пирин фест” през 1992 година за “Любима майка и жена”, от “Пирин фолк-2000” за “Дари, Дари”. Имам първа награда и с песента “Нищо не може да ни раздели”, която изпълнявам в дует с Йорданка Варджийска. През 1998 година бях отличен на фестивала за македонска песен в Благоевград за песента “Янка побегнала”. Но ха да не броим всичко. Всички тези призове приемам като добра обществена оценка, като тук ще добавя и че от 2000 година съм член на Съюза на композиторите.

- Често се появяваш и на малкия екран.

- Да. Имам доста записи в родните телевизии и в македонската.

- Участия в чужбина имаш ли?

- Трудно е да се изреди всичко. Ще спомена Балканския фестивал “Превеза” в град Превеза - Гърция, пял съм в Милано - Италия, в “Сръбска кафана” в Нюрнберг - Германия. В Македония със Сузана Спасовска имаме участия в “Гоце фест” - Скопие, във фестивалите “Три круши”.

- Народната или авторската песен натежава в творческия ти път?

- И двете са ми мили. Но с авторската песен най-добре може да каже, че това и това съм аз. Дължа обаче и в авторската, и в народната песен да витае изворният дух на македонската самобитна песен. Аз не експериментирам, търся извора. Търся тази водица, която бълбучи някъде високо из скалните пукнатини на чародейката Пирин планина, а не от някое блатно мочурище. Обработките, добавките и промените, каквито правят някои колеги, влошават качеството, все едно добро вино да стане оцет. Е, и оцетът е нужен, ама душа не разведря. Хубавото все пак е, че такива творби бързо изчезват. Те са като пеперудките - литват и изчезват. Причината е една - не се вписват в традицията. За мен македонската песен е хубава само тогава, когато текстовите й съставки са от македонския диалект. Кощунство и подигравка е с публиката да се пеят под надслов македонски песни, в които могат да се срещат и “ке”, и “че”, “ше”, “ще”, да съжителстват “ъ” и “я”, да е “черно”, вместо “църно”, “червено”, вместо “цървено”.

- Какво е характерното на македонската песен?

- Благото й звучене и непрестанното й орнаментиране. Овладени ли са, успехът е сигурен. Има много певци, които излизат от тази рамка и грешат. Аз се дистанцирам от тях. Само глас не стига. Та то и магарето има глас, ама реве, а не пее.

- С какво създадено през годините можеш да се похвалиш?

- Издал съм 8 албума, като един от тях е с македонската певица Сузана Спасовска. В тях са включени към стотина песни, добавям към тях и още двайсетина от фестивали. Над 80 на сто от тези записи са авторски, написани на македонска изворна основа, а другите пък са със забавен характер. Засега е това, но работя, а и да искам да се спра, не мога.

- Имаш ли любими песни?

- Всички. Не питай майка кое от децата си обича повече.

- С кои твои колеги обичаш да работиш?

- Споменах вече Николай Ваклинов. Той ме откри и насърчи много. Ники, благодаря ти! Работил съм с Валери Димчев, Бисер Благоев и с Милан Завков, Сашо Леврински, Миле Берберовски, Любчо Каберовски от Македония.

- Имаш ли предпочитано време за творчество?

- Всичкото и всякога. Е, може би отпада времето за сън, ама и насън често се улавям в нещо творческо, нещо да ми идва. Писането на песен не е като да правиш доклад - сядаш и пишеш, или като да копаеш лозе - изкопаваш го и край. За създаването на една песен се иска нагласа, то е като раждане, нещата трябва да са поузрели. Този процес е вътрешна борба, емоция. И всичко това може да изненада твореца на улицата, във влака, в автобуса, на излет в планина, на почивка. Бих сравнил творчеството с лова - трябва да се стреля веднага щом се появи слуката на мушката.

- На кого би искал да благодариш?

- На всички, с които съм работил, на всички, които са ме подкрепяли - фенове и близки. И най-вече на семейството ми, че ме разбира, подкрепя и ми създава условия за работа. А, да не пропусна и Владо Руйчев, с когото сега постигаме, мисля, добри резултати.

- Коя е твоята публика?

- Тя е тази, за която македонската песен и музика са святост.

- Пишеш ли по поръчка?

- Не, само по душа.

- Виждаш ли се по някакъв начин без музика и песен?

- Този свят съществува, защото има цветове, мирис, вкус. Тук добавяме и че има и песен, и музика. Те се явяват като средство, с което човек изразява чувства и виждания за живота. За мен животът е музика и извън нея не мога и не искам да се видя.

- Вписваш ли се в категорията на щастливите хора?

- По-скоро отговорът ми е “да”, тъй като правя това, което мога и искам, и то ме удовлетворява.

- Смяташ ли се за успял?

- Още не. Успял какво значи? Може би спрял. Аз виждам път пред себе си и трябва да го извървя. Е, може би там някъде в края му ще спра и ще си кажа: “Е, Васко, успя ли?”

- Нещо за чалгата?

- Криворазбрана цивилизация. Тя е първичното в музиката. Чалгата в България, наречена “попфолк”, я създават хора, които искат да покажат животинското. Много рядко може да се открие хубава песен и яко я има, то тя ще е поизменен сръбски или македонски вариант. С цинични текстове се търси възбуждане на млада публика. Често изпълнителите показват тела, за да отклонят внимание от творческа безпомощност. Ако може да се каже, че изворната македонска песен е майка, то мащехата е чалгата.