ВАС отмени наказание на прокурор Румяна Иванова от Благоевград

Върховният административен съд (ВАС) отмени наказание на прокурорка, наложено за забавено произнасяне по няколко досъдебни производства. Според върховните съдии Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) не е изяснила всички факти и обстоятелства, не е обсъдила всички възражения на прокурорката, не е изследвала правилно натовареността ѝ.

Заради това ВАС приема, че решението на колегията не отговаря на целта на закона, защото само справедливото и съответно на нарушението наказание ще предотврати бъдещи нарушения, както и ще гарантира постигане на по-висока ефективност при изпълнение на служебните задължения.

Решението на съда не е окончателно и може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС, предаде правният сайт Lex.bg.

През 2024 г. тогавашният районен прокурор на Благоевград Борислав Ковачки внася предложение в ПК на ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу Румяна Иванова за забавата на 13 досъдебни производство и закъсняло произнасяне по две молби за връщане на доказателства.

В края на октомври с.г. ПК на ВСС образува дисциплинарка, а на 25 юни 2025 г. подкрепя предложението на дисциплинарния състав прокурор Румяна Иванова да бъде наказана със „забележка“ за забавянето на 11 наказателни производства (за останалите две приема, че е изтекла давността) и произнасянето на двете молби за връщане на доказателства. Според кадровиците тя е извършила две нарушения – системно неспазване на сроковете, което е довело до забавата и неизпълнение на други служебни задължения.

Румяна Иванова оспорва решението пред Върховния административен съд, който отменя наказанието.

В мотивите си тричленният състав с председател и докладчик Хайгухи Бодикян и членове Юлия Тодорова и Слав Бакалов констатират редица пропуски при налагането на наказанието на прокурорката.

На първо място ВАС посочва, че дисциплинарният състав и съответно колегията не са изяснили всички факти и обстоятелства в производството и не са обсъдили възраженията на Румяна Иванова.

„Не са подложени на преценка аргументите на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, че твърдените просрочия не са се отразили на хода на разследването, съответно не са довели до неоправдано забавяне по процесните досъдебни производства. В хода на дисциплинарното производство въпросът дали процесните производства са приключили с прокурорски акт в законоустановения срок по чл. 242, ал. 4 от НПК, не е изследван при част от делата.

При установяване дали твърдяното от дисциплинарната комисия забавяне на производството е налице, дисциплинарнонаказващият орган е длъжен да се произнесе за процесуалните срокове по НПК, какъв е бил обемът на планираната работа за срока на разследването и какви процесуални действия жалбоподателката е пропуснала да извърши, респ. не са били извършени поради недоброто изпълнение на служебните ѝ задължения. Предвид факта, че по-голямата част от дисциплинарните нарушения са квалифицирани като такива по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, а именно действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, излагането на конкретни мотиви в тази насока, е условие за законосъобразност на ангажираната дисциплинарна отговорност“, изтъква ВАС.

Освен това според върховните съдии не са изяснени и фактите във връзка с натовареността на прокурор Иванова, установено било само, че е ниска. Тричленният състав обяснява, че от представените справки не се изяснява на каква база са генерирани данните и дали не става дума за отчетена изкуствена натовареност, предвид факта, че броят на внесените от прокурорката актове в съда и участията ѝ в съдебни заседания надвишава средния брой актове, внесени от колегите ѝ в РП-Благоевград и участията им в съдебни заседания.

ВАС пояснява, че преценката за натовареността на съответния прокурор, съобразена с характера на възложените му досъдебни производства и с останалите му функционални задължения, позволява обективно да извършва всички процесуално-следствени действия по закон, като тя трябва да се направи за всеки конкретен случай и на тази основа да се оформи извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения.

„Основно изискване към магистрата при изпълнение на служебните му задължения е да осигурява законосъобразно и успешно извършване на разследването по досъдебните производства, което да е с необходимата прецизност и в разумен срок.

Двата компонента са поставени в условията на баланс и съответно при решаване на въпроса за правомерността на служебното поведение на прокурора експедитивността и продуктивността следва да се съизмерват и оценяват на базата на общото количество възложени производства и проявената компетентност и професионална отговорност при тяхното разследване“, разясняват върховните съдии.

Те откриват и друг пропуск, а именно, че не са обсъдени и възраженията на Румяна Иванова за това, че забавянето на някои дела е поради фактическата и правната им сложност. Необсъден и неизяснен е останал и въпросът за това, че делата са били проверявани единствено по Унифицираната информационна система на прокуратурата, където не всички действия по разследването могат да бъдат отразени. „Именно поради тази причина в обясненията си тя е посочила действията, които е извършвала по отделните преписки и изрично е отразила, че само от системата УИС, те не могат да бъдат установени“, казва ВАС.

„Неизяснените факти и обстоятелства във връзка с наличието на пречки от обективно естество, в това число фактическата и/или правна сложност на делата, са довели до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, уреждащи дисциплинарната отговорност на магистрата. В ЗСВ не се съдържа легална дефиниция на понятието „неоправдано забавяне” по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 2 от ЗСВ.

Но действието или бездействието на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат следва да е в кумулативна връзка с „неоправданото забавяне” на производството. От приетите за относими факти по делото не се установи по безспорен и несъмнен начин, жалбоподателката с бездействието си неоправдано да е забавила производството, респ. не е доказано нейно виновно поведение, което да е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност“, изтъква ВАС и приема, че не е доказано нарушението за системно неспазване на сроковете по дела.

Върховните съдии посочват, че нито в решението на ПК, нито в предложението на дисциплинарния състав са изложени факти, които да показват неизпълнение на други служебни задължения. Не става ясно защо забавянето произнасяне по двете молби за връщане на доказателства е квалифицирано от неизпълнение на други служебни задължения, при положение че се касае за произнасяне по реда на чл. 111, ал. 4 от НПК, за което е предвиден тридневен срок, т.е. отново става дума за неспазване на срокове. „В този смисъл органът неправилно е подвел относимите по делото факти към нормата на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание, което в случая не е точно сторено“, обяснява ВАС.

На финала върховните съдии заявяват, че има нарушение и при определянето на наказанието. Когато преценява какво да е то, съответната колегия трябва да вземе предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на нарушителя. В конкретния случай определеното наказание не е основано на преценката на тези критерии. Заради това ВАС заключава, че решението на Прокурорската колегия не отговаря на целта на закона, тъй като само справедливото и съответно на дисциплинарното нарушение наказание ще може да предотврати бъдещи нарушения, както и да гарантира постигане на по-висока ефективност при изпълнение на служебните задължения.