Разложанинът Георги Колевичин, чиято мечта докосва небето: Алпинизмът за мен е себепознание и общуване с природата

Казват, че алпинизмът е стремеж на духа към безкрайността и опит да победиш страховете и преградите в себе си. 

За Георги Колевичин, който наскоро изкачи най-високия връх на планетата - Еверест, това е себепознание и общуване с природата. От дете е любовта му към планините, роден е в град Разлог, който е притихнал в прегръдката на Рила, Пирин и Родопите. По-късно учи в Езиковата гимназия в Благоевград, за да завърши специалност „Право“ в Софийския университет. 

Любим Пирин

„Всяка сутрин отварях прозореца на стаята си и пред се разстилаше красотата на Пирин планина, величието на нейните върхове. По-красива е само гледката от изкачения връх, тя е награда за този, който върви по стръмния път на вертикалния свят. Още оттогава Пирин стана моята любима планина“, твърди 35-годишният мъж, който от 5 години е юрисконсулт в Министерството на туризма. 

Интересно е, че в семейството му няма запалени планинари, макар че всички негови близки уважават и почитат планината. Първото му сериозно изкачване обаче е чак през 2009 година, когато е на 19 г. – избира връх Вихрен, който е най-високият в Пирин. Това предизвикателство се оказва доста трудно за него. Има и голяма доза страх - да не се провали, да не се случи нещо непредвидено. Вторият изкачен от него връх е Синаница в същата планина. Нататък вече е трудно да ги изброи. Прави изкачвания и през лятото, и през зимата. В началото често е с приятели, има и съсед, който е планинар, с него правят по-трудни, по-тежки преходи. Постепенно започва сам да предприема изкачвания на върхове. 

„Това в никакъв случай не е моят съвет към останалите планинари, винаги е добре да има и други хора с теб. Но аз правя сложни преходи, темпото ми е високо, понякога искам за ден да изкача два върха, а на хората с мен не е по силите им. Практикувам алпинизъм, силно казано е, че съм алпинист. Трупам непрекъснато сериозен опит - и като теория, и като практика. За около три-четири години успях да изкача немалко петхилядници, шестхилядници, седемхилядници“, разказва Колевичин. 

През есента на 2022 година започва подготовка за изкачването на Килиманджаро, това става факт на 23 януари 2023 година, когато поставя рекорд с още 52-ма българи, с които се качва на върха, а първият, който стъпва там, е Георги. 

Високо

Миналата година амбициозният Георги започва с атаката на осемхилядниците. Постепенно вдига височината, но е много важно да си наясно с тялото си - как реагира на тези натоварвания, може ли да се справи с тях. Защото не всичко опира до желание, а до сериозна подготовка - физическа, психическа, ментална. В началото няма и спонсори, първият осемхилядник, който изкачва, е връх Манаслу. Това се случва на 25 септември 2025 година. Преди Еверест пък успява да се качи и на Макалу, който е много труден за изкачване, но успява да го направи на 9 май тази година. Еверест е третият му осемхилядник, а целта му е да стъпи на 14-те осемхилядника. 

„Само да съм здрав, да има обезпечено финансиране, смятам, че ще постигна мечтата си. Плановете са ми по 3-4 върха да качвам на година, така до 3-4 години ще съм бил на всички осемхилядници. За мен един връх се изкачва, не се покорява. Няма как да покориш природата, ние сме толкова крехки и малки в сравнение с нея. Правя го за себе си, това е моя вътрешна потребност. Не го правя за награди и слава. Макар че след изкачването на Еверест усетих вниманието на много хора“, споделя Колевичин. 

Той получи специални отличия от колегите си в Министерството на туризма след успешното изкачване на най-високата точка на планетата. За постижението си Георги получи почетна грамота и икона на свети Георги Победоносец от министъра на туризма д-р Илин Димитров, тъй като се нарежда сред 17-те българи, достигнали Покрива на света. 

Покой

Освен личен успех покоряването на Еверест беше определено и като повод за гордост за министерството и за България като туристическа дестинация, която Колевичин е представял по време на своите експедиции по света. „Това е успех за всички нас. Навсякъде разказвам за България, за нейната природа и възможностите, които предлагаме за туризъм. Стремях се да бъда достоен посланик на страната ни“, твърди алпинистът. За да изкачиш един връх, са необходими дълга аклиматизация, физическата подготовка и прецизната екипировка, без които подобни експедиции не биха били възможни. 

„Радвам се, че хората оценяват моите усилия, моето хоби, дори непознати хора ме срещат и ме поздравяват. Това ми дава допълнителни сили и мотивация. Да съм в планината за мен е начин на живот. Всеки уикенд съм там - сред дърветата, в гората, по върховете, сред тишина и спокойствие. Почивам си, релаксирам от покоя там. Усамотявам се, зареждам се с нова енергия“, разкрива Колевичин. В плановете му влиза и задачата да изкачи всички първенци на континентите - все още не го е направил в Северна Америка, Австралия и Антарктида. Иска да изкачи и четири седемхилядници, които са в Таджикистан и Киргизстан, там е изкачил само връх Ленин. 

Георги обича разходките и извън планината. През седмицата ходи на фитнес, за да поддържа физическата си форма. Излиза често с приятели. 

Мощ и красота

Той изтъква, че страхът е неизменна част от височинния алпинизъм. Този страх те прави по-концентриран, по-внимателен. Най-често се появява при слизане от върховете. Защото още го държат емоциите от поредния изкачен връх, а това винаги може да намали бдителността ти. Под някои върхове пътеките са каменисти, винаги има риск и най-малкият камък да те подлъже и да се озовеш в някоя пропаст. Под връх Макалу е точно такава пътеката, човек няма сцепление със земята. И миг невнимание може да ти струва скъпо, може да ти струва дори живота. 

„Затова страхът е нещо нормално и полезно. Поне за мен. Никога човек не бива да се надценява. Планината е много за мен, там намирам себе си. Заради това живея, да отида сред природата, да се потопя в нейната мощ и красота“, казва Колевичин. 

Съветът му към тези, които тръгват по неговите стъпки, е един - да не спират да мечтаят. Всичко е постижимо. Той самият още върви по пътя си, по този път, който някога иска да го заведе до връх К2, връх, който се опитва да те убие, връх, който е най-труден за изкачване. Мечтата му е да стъпи на К2. Но първо трябва да се увери, че е достатъчно подготвен за това огромно предизвикателство. Защото истината е, че и най-добрият алпинист никога не е достатъчно подготвен за тези 8611 метра, признава Колевичин и вдига погледа си нагоре. Там някъде вижда върха, вижда К2. Вижда и себе си, стъпил там. На върха на своята мечта.

Източник: Телеграф.бг