Когато партията се превърне в трамплин, а не в кауза! Защо кадри на ГЕРБ в Благоевград бягат от отговорност в трудната политическа битка ?

Когато партията се превърне в трамплин, а не в кауза, рано или късно идва моментът, в който истината излиза наяве. През последните години все по ясно се вижда една тенденция. Партията на Бойко Борисов в Пиринско за част от местните кадри се превърна в удобна стълба за изкачване до властта. Благодарение на партийния гръб някои хора достигнаха управленски позиции, получиха влияние и стабилни постове, но когато дойде време за реална политическа битка, същите тези хора предпочитат да се скрият зад институционалните си кресла. 

Политиката има проста логика. Ако си израснал чрез дадена партия и заемаш ключова позиция благодарение на нея, трябва да си готов да я представляваш, особено когато моментът е труден. В Благоевград обаче все по- често се наблюдава обратното. Хора, които са получили авторитет и позиции чрез партията, започват да избягват пряката политическа отговорност, завъртели се натам, откъдето „изгрява слънцето“, облажили се от властта и преследвайки собствените си, най- вече икономически интереси. 

Показателен е казусът с председателя на Общинския съвет в Благоевград Антоанета Богданова, член на ГЕРБ. Тя е сред първите поканени да заеме второто място в кандидат депутатската листа на партията за участие в предстоящите парламентарни избори. Вместо да приеме предизвикателството и да се бори за представителство на партията в парламента, тя отказва категорично. 

Това неминуемо поражда редица въпроси. Защо човек, който оглавява Общински съвет Благоевград от името на ГЕРБ, не желае да се включи в битката за парламентарно представителство? Какви са мотивите да се откажеш от политическата отговорност, но да запазиш партийния си статут? И ако човек не е готов да защити каузата си в изборна надпревара, защо продължава да бъде част от партията, която му е дала политическа кариера?

Защо никой от избраните благодарение на ГЕРБ общински съветници не зае проблемното второ място в листата им, обсъждано от месеци? 

Подобни въпроси се появяват и около редица директори и ръководители на институции, издигнати през годините, когато ГЕРБ беше във властта. Днес, когато се подреждат листи и се търсят лица за предизборната битка, част от тези хора изведнъж откриват удобни причини да откажат участие. Причината често е повече от очевидна. В управленския кабинет риск почти няма, но на избори има. Там трябва да застанеш пред избирателя, да защитиш с име и лице политиката, която представляваш, и да поемеш отговорност за евентуалния си провал. 

Точно тук проличава големият проблем за част от местния политически елит. Партията се е превърнала не в кауза, а в средство за административна кариера. Партията им е дала старт, дала им е възможност да се издигнат, но когато трябва да върнат дълга си към нея, настъпва удобно мълчание. 

Благоевград през годините показа и още едно тревожно явление. Когато партията беше във властта, около нея се наредиха хора без сериозен политически опит, без ясно изразена идеология и често без елементарна политическа култура. "Сульо и Пульо" станаха активни партийци, но не защото вярваха в проекта, а защото той носеше възможности, постове, влияние, контакти и лични облаги. 

Днес, когато политическата ситуация е по- сложна и не толкова удобна за ГЕРБ, именно тези хора първи се дистанцират от битката. Те продължават да се възползват от позициите си, но не желаят да поемат риска на изборите. Така се получава парадокс. Хора, които дължат политическата си кариера на партията, започват да се държат като странични наблюдатели, когато тя има нужда от тях. Налице е и противен феномен. Тези, които познахме благодарение на ГЕРБ, днес иронично потриват ръце, търсейки виновни за катарзиса в общинската партийна структура в Благоевград. 

Историята на политиката многократно е показвала, че една партия рядко се разрушава от външните си опоненти. Много по често тя бива подкопавана отвътре, когато личният интерес започне да доминира над общата идея. Това нерядко водеше до срамни конфликти в ГЕРБ Благоевград.

Многократно разни партийни функционери си „перяха гащите на улицата“, плюейки недостойно пред публика доскорошните си съратници. Именно подобно поведение постепенно подкопа доверието и създаде усещането, че партията е превърната в инструмент за лична реализация на временни кариеристи. 

Политиката обаче има своя проста закономерност. Както се казва, земята е кръгла. Властта не е вечна и днешните удобни кресла утре могат да се окажат много далеч от политическата реалност. Тогава неизбежно идва въпросът дали тези, които днес се упражняват върху авторитета на Борисов и неговия партиен проект, не са именно хората, които най- много са допринесли за ерозията на доверието към него. Кой е виновен за създалата се ситуация? 

Критици обвиняват ръководството на ГЕРБ в Пиринско. Упражняват се върху авторитета на областния лидер, евродепутата Андрей Новаков, върху общинския лидер, бившият кмет на Благоевград Атанас Камбитов, по чието време ГЕРБ беше сила, дисциплина и ред, сила, която вдъхваше респект и правителствата на Борисов изсипваха несметни блага за областния център. 

Не остават неоплюти от своите и лидерите на партията по места. И да, ръководството определено има вина, защото търпи всичко това, защото гали с „бели ръкавици“ отстъпниците. Партията на Борисов в Благоевград се нуждаеше от здрава ръка и рязане до кокъл, така че да не остане нищо от тези, които се превърнаха в ракови клетки, заразяващи целия партиен организъм. 

Днес псевдоанализатори се опитват да иронизират ПП ГЕРБ, да погребват партията приживе. Обикновено критиката идва от хора, които са далеч от истинската информация около случващото се, а махленските анализи на процесите в ГЕРБ разкриват слаба политическа култура и дезинформираност на политикани, плъзгащи се по повърхността на улично булевардните коментари, често далеч от истината. 

Не бързайте ! Не бързайте да ковете ковчези за ГЕРБ, за БСП, за ПП, за сметка на спасители, чието лице още не сме видели.  ГЕРБ са готови с листата за предстоящата предизборна кампания, вярно е, че мястото за Благоевград бе попълнено с кански усилия. Днес с номер 102 ще участва в политическото състезание бившият шеф на "Пазари" Юрий Воев, който пое политическа отговорност. 

Дай Боже България да върви към по- добро, но засега всичко е в сферата на здрача. Около новия президентски проект и новите спасители всичко е забулено в мъгла. И не, ние не сме обвързани с нито една политическа партия, но следим и познаваме процесите отблизо и виждаме как хора, които никой не познаваше, хора без всякакъв принос за развитието на областния център Благоевград, станаха фактори единствено и само, защото бяха част от партия, която управляваше страната.

Днес тези хора се завъртяха като слънчогледи, вярвайки, че от посоката, в която гледат изгрява слънцето.  Започва истинско лазене в краката на новите спасители, появили се на политическия небосклон..   

За тяхната кариера говорим и за тяхната отговорност към „ръката“, която години наред ги храни. Именно заради такива гербери дойде разочарованието от партията на Борисов в Благоевград. Виждахме изкривените лица на псевдоидеалисти, които докопвайки се до властта, решиха, че са вечни и несменяеми, арогантно потъпквайки достойнството на обикновените хора, и загърбвайки работата за партията, която ги изстреля по върховете. . 

И ако ГЕРБ не се отърве от подобни свои представители, то наистина крахът на партията в областния център е неизбежен. Но само в областния център!    

По места в областта има утвърдени политици, добри изборни играчи, които ще гарантират високия резултат на партията в изборите, борейки се да запазят лидерската позиция на ГЕРБ, защото в Сандански, Петрич, Разлог, Симитли, не допуснаха грозни крамоли като в Благоевград  да  разочароват  избирателя. Предстои трудна предизборна битка, в която решава народът и всеки ще получи заслуженото си място. Идват интересни времена...  

Петя Колева