Героите с главно „Ч“: Историята за мъже, рискували живота си в ледената Струма, за да върнат децата на родителите им, за да ги прегърнат за последно, преди да ги погребат в черната земя

 
"Докато институциите с техника за милиони левове вдигаха безпомощно ръце, двама обикновени мъже сглобиха самоделна драга, влязоха в ледените води на река Струма и направиха това, което държавната машина не успя. Намериха удавените дечица. Извадиха ги от тинята. Не за да ги спасят за това вече беше твърде късно, а за да подарят на почернените майки и бащи най-страшното, но и единствено успокоение: да прегърнат рожбите си за последно, преди да ги предат на черната земя. " 
Тази разтърсваща история разказа в социалните мрежи Иван Янев - очевидец и участник в спасителната акция, превърнала се в поредната национална трагедия. Публикуваме думите му без редакция, защото те не крещят – те изпепеляват. 
„Имената им ли? Не ги запомних“, започва разказът си той, „Точно тия двамата, с някаква безумна ръчно сглобена "драга", извадиха децата. Намериха удавените деца в реката... Там, където професионалистите с техниката за милиони просто не успяха... " 
Един от най-разтърсващите моменти в разказа е за момчето с червените къси панталони, което рискува собствения си живот и здраве, пренебрегвайки всякакви лекарски забрани. „Има едни думи, дето се забиха в съзнанието ми. Думите на момчето с червените къси гащи: „Сега ще ми трябват две седмици да се възстановя наново. Възпали ми се операцията... “ Тоя човек е с коремна операция! Докторите ти казват „да не се мокри“, ако си порежеш пръста вкъщи, а той влезе в ледената вода. Раздаде се. Остави си здравето там. “ 
Докато доброволците и десетки съвестни полицаи и пожарникари газели в опасните води до изнемога, на брега се разиграла друга, абсурдна и грозна сцена, олицетворяваща чиновническото бездушие, продължава да разказва Иван Янев. 
„А на брега... на брега седеше Държавата“, пише участникът той. „За сметка на тия момчета, там имаше един „чичко“ от полицията. Не го знам какъв беше точно – кара колата на директора, шофьор ли му е, заместник ли му е... няма никакво значение. Но пък беше много „подготвен“ за трагедията. Носеше си къмпинг столче. Разпъна го и си къмпингува човека, докато другите вадят трупове... Единственото му явно задължение беше да повтаря на нас: „Нямате работа тука“. Ми сигурно сме трън в очите. Сигурно пречим, да не би случайно да станем свидетели на неговата епична безполезност. “ 
Авторът бърза да уточни, че не слага всички под общ знаменател: „Всички други полицаи, пожарникари и спасители се раздадоха докрай! Момчетата газиха с часове из вирове по 10 метра, с едничката надежда да приключи поне тая агония за близките... За да могат да изпаднат в другата, вечната агония. “ 
Днес край Струма е тихо. Акцията приключи. Институциите ще пишат доклади, ще отчитат дейност и ще се награждават по документи. Четири ковчега ще бъдат заровени наведнъж – баба, дядо и две невръстни дечица. 
"Столчето го няма, камерите също. Но в паметта на хората ще останат двете момчета с безумната ръчна драга и безграничната им смелост и човещина. Поклон пред тях! " 

Припомняме, че завчера баба, дядо и двете им внучета на 8 и 11години се удавиха в реката, трагедията разтърси държавата. Дупница обяви тридневен траур. 

Георги  Георгиев