Ексклузивна изповед пред Struma.com! Живата факла-ковачът от дупнишкото село Крайници Д. Димитров: Огънят не ме унищожи, но бюрокрацията, която съсипа живота ми, бавно ме убива

„Огънят не ме унищожи, но бюрокрацията бавно ме убива”. Думите са на Димитър Димитров, четвъртият българин, който се заля с бензин и драсна клечката пред президентството в началото на март тази година. Връщането в живота, майсторът ковач от дупнишкото село Крайници, описва като нелеко. Опитва се да възстанови парченцата и да върне безверието. Чиновническото бездушие и настанилият се капитализъм у нас обаче, не дават мира на неспокойния му дух.

„Не можеш да работиш ако не си човек на някого, ако нямаш връзки и вуйчо владика”, казва Димитър.

51-годишният мъж поиска да говори пред Struma.com за да „изчисти името си”. „Изписаха се много неща, кое истина, кое не, не искам да си спомням, не искам да говорим повече за това, не ме питайте за случката през март”, започва Димитър. Човекът, който е преживял няколко инфаркта и две сърдечни операции малко преди да вземе съдбовното решение и да тръгне към президентството с бутилка бензин в джоба, разказа на какви безумия се е натъкнал докато се опитва да е върне в живота 10 месеца по-късно.

„Не очаквам нищо да произтече от тази публикация. Нищо. Просто искам да се знае. Нищо повече”, казва майсторът ковач, на чието лице лесно се разпознава притаената болка въпреки, че вече „то е от пластика”. Съжалява за това, което е извършил през пролетта. И не иска да говори за случая. Но докато разказва за мъките, които и днес изпиват душата му, разбираме, че вече определя живота си на „преди и след март месец”.

Покани ни в дома му в софийския квартал „Люлин”, където живее. „Роден съм в София, израсъл съм и в София и в Крайници – при баба и дядо, там имаме къща, там беше и работилничката ми”, посреща ни мъжът.

Той познава чиновническата наглост и човешката злоба, която е погубила спокойствието му

Повече от 20 години върти ковашкия чук и вади хляба си с майсторските си ръце. Днес работилницата му вече е притихнала. „Пълна е с дъски, превърнахме я в нещо като килер”, казва с болка ковача. „Не ми дава спокойствие мисълта, че живея в такава държава”, казва майсторът.

И започва разказа си от далечната 1985 година.

Тогава е направена неясна сделка. Сделка, с парче земя от имота на неговите баба и дядо в село Крайници. Според него – сделката е на черно. Както винаги, между чиновници и чорбаджии. От която потърпевши са цялата му фамилия. Но най-вече той. На практика, се оказва, че именно тази сделка е лека-полека е съсипала бизнеса му и живота му. През 85-та, тогавашните чиновници са започнали, други, през 2009-та, са го довършили. Всичко утаено и сподавяно в годините у Димитър избило на 13 март 2013-та.

„За да направя работилничката реших да използвам стара стопанска постройка в двора на къщата в Крайници. Вложих много средства. Стана хубава работилница. Работех и каквото спечелех отделях за хляб и за материали, за хляб и за машини.... Така инвестирах. С лишения. Повечето от парите заделях, защото ми се искаше да направя хубава, модерна работилница. Не можех да си позволя да тегля кредити и слава Богу, че не го направих... Както ме принудиха да я затворя, представяте ли си сега да плащам и кредити”, обяснява мъжа. Имал намерение да я реновира лека-полека, да я облицова, да сложи прегради и шомуизолациионни стени, да създаде работа на няколко човека от селото, да работи спокойно... „Но всичко спря точно, когато се отвориха хубави поръчки и”, разказва Димитър. Започнали безспирни проверки от РИОКОЗ и от Общината в Дупница.

Всички по жалби на съседа по имот – Христо Чорбаджийски. Бивш полицай - човек, който малцина в селото уважавали.

Оплаквал се и пишел жалби непрекъснато. Дразнел го шума на чука в работилницата. „Винаги съм спазвал неписаните правила и общинските наредби. Никога не съм си позволявал да ги нарушавам. Но той си измисляше поводи. Случвало се е дори посред нощ да ме вдигнат от кревата. В 3 часа сутринта са идвали от полицията. Имали сигнал, че нарушавам нощната тишина. Дойдоха, видяха, че сме по пижами в къщи и си отидоха”, спомня си майстора. „Заяждане и демонстриране на недосегаемост са тези жалби. Къщата на Христо Чорбаджийски е на голямо разстояние от работилницата, а нашата - току до нея, шумът на чука не се чува в нашата къща, камо ли в неговата”, категоричен е Димитър.

„От РИОКОЗ дойдоха, но не направиха истинско замерване на шума. Без уреди, без техника, само така – на ухо... Чорбаджийски има връзки навсякъде, малък град е Дупница, пък и е бивш полицай”, смята Димитър.

Когато започва да прави постъпки да узакони постройката на работилницата в Общината в Дупница, тогава разбрал, че тя е на самата граница със съседния имот на Христо Чорбаджийски.

Показали му скица, на която се виждало, че наистина е така. Той обаче разполагал със скица, че постройката се намира не на границата между двата имота, а почти на средата на техния си имот.

„От всичко това, което разбрах тогава, се оказва, че баба ми е продала имота 6 години след смъртта си”, твърди Димитър.

И показва смъртен акт на баба си, от който се вижда, че Верка Митева Биволева е починала през 1975 година, а имотът е продаден през 1985-та.

Започва да прави постъпки, да пише молби и жалби за изясняване на случая в Общината в Дупница. Последното заявление за поставяне на вътрешни граници на имота в съответствие с регулационния план от 1974 година, Димитър пише към края на 2009 г. Молбата му остава нечута и „потулена” от тогавашния кмет на Дупница - Атанас Янев. В нея той обяснява, че съседът му е поискал изменение на дворищната регулация, което не е получило съгласието на тогавашните собственици на имота – бабата и дядото на Димитър. По-късно обаче, двамата получили уведомително писмо с № АБ-16/05, 07, 1985 г. и заповед № 906/27, 06, 1985 г., с които им се съобщавало, че дворищната регулация в кв. 13 на село Крайници, е била изменена.

„Заповедта не е влязла в сила, тъй като подписите на прародителите ми, са фалшифицирани”, категоричен е Димитър.

На 29 октомври 2009 г., с наредби на МВР и МРРБ, са въведени няколкостотин допълнителни и противоречиви една на друга точки, според които, малкия и средния бизнес в България, сред които е и майстор ковач Димитър Димитров, трябва да изпълнят, за да да работят. И докато се опитва да приведе документацията си в ред, разбира, че и това не може да направи до край, тъй като от Общината не му разрешават да види цялата преписка по случая.

„Исках да разбера какво точно се е случило, но всичко е потулено. Христо Чорбаджийски е човек с влияние и връзки. Неговата леля работи в отдел ТСУ, той е бивш полицай, работи в Италия, разполага с много средства, винаги е демонстрирал сила и респект. Срещу такива недосегаеми като него може ли да се бори обикновен човек”, пита Димитър. Според него, кметът Янев бил абсолютно в схемата по потулване на случая. „Когато отидох при него, той мълча. Дори не ме погледна в очите. Не пожела да разпореди да се направи проверка дори”, с горчивина разказва човекът и тихо добавя:

„Дупница е просто един шуробаджанашки частен град. Нищо, никога няма да върви докато това е така. ”

Иначе обича Крайници, селото на родителите и прародителите му. „Ще се радвам да се върна там. Красиво е, хубаво е селото. Правил съм толкова много неща за това село... А и никого не съм връщал като дойде за услуга – най кой кирка, на кой брадва, ограда, парапети, врати и порти.... ”, спомня си майстора.

В Крайници съм изработвал поръчки за целия свят - от Киев до Ирландия, от Стокхолм до Милано, не е ли хубава тая работа за това село, пита се днес изстрадалият майстор ковач, един от най-добрите в България. По старинни методики, здравите му ръце са изработвали тежки мебели, красиви спални, вити огради, врати и порти от ковано желязо.

Творческата му душа е оживила стотици аксесоари – изкусни полилеи, свещници, подноси, поставки и всякакви украшения за уюта на дома.

Днес, човекът, който дръзна да посегне на живота си по най-мъчителния начин, чрез самозапалване, пред президентството - най-голямата държавна институция. Посегна на себе си в знак на протест към точно това чиновническо безхаберие и бюрокрация, заради, което ни потърси и днес макар и вече да знае, че не иска и не може да промени статуквото. Посегна на себе си и продължава да понася всичко това, срещу, което, по свой начин изкрещя на 13 март.

Struma.com започва собствено разследване на сделката на В. Биволева. Много разчитаме на кмета инж. Методи Чимев, който ще информираме за случая. Надяваме се прокуратурата да се самосезира и да започне работа, за да отпадне печалната слава на Дупница като град на афери и шуробаджанашки сделки.

Ал. Зортев