Да държиш живота в ръцете си! Млад лекар с мисия и вяра избра за професионалния си път МБАЛ Благоевград

В динамиката на съвременния живот рядко срещаме личности, които съчетават в себе си едновременно професионализъм, духовност и отдаденост към хората. Такъв е младият лекар анестезиолог д-р Ивайло Парев, човек, който не просто е избрал медицината като професия, а я е превърнал в мисия. 

Професионалният му път го отвежда в МБАЛ Благоевград, най-голямото и водещо лечебно заведение в Югозападна България. Изборът му не е случаен. За един млад специалист възможността да се развива в среда, където се срещат опит, знания и високи стандарти, е от решаващо значение. А именно такава среда предлага благоевградската болница. 

Д-р Парев е част от екипа на реанимация, отделение, което мнозина определят като най-тежкото и отговорно в цялата болница. Тук постъпват спешни и критични случаи от целия регион, а всяко решение може да бъде въпрос на живот и смърт. Работата изисква не само знания и бърза реакция, но и силен характер, устойчивост и отдаденост. 

„Работата в екип от утвърдени специалисти е безценна за мен“, споделя младият лекар. „Всеки ден уча нещо ново, а подкрепата на колегите ми в МБАЛ Благоевград дава увереност да се развивам и да ставам по-добър. “ 

Но професионалният му живот не изчерпва неговата личност. Извън болницата той намира своето място и в духовното служение като протодякон в църквата. Там, сред тишината и вярата, той открива баланс и сила, които му помагат да се справя с напрежението на ежедневието в реанимацията. 

Тази необичайна комбинация между медицина и духовност го прави още по-близък до хората. За него пациентите не са просто случаи, а личности, които имат нужда както от лечение, така и от човешко отношение и съпричастност. 

Именно затова изборът му да специализира в МБАЛ Благоевград изглежда напълно естествен, това е  място, където младите лекари могат да се учат от най-добрите и да изграждат увереност в една от най-отговорните професии. 

С д-р Ивайло Парев разговаря репортерът на Struma.com Грета Георгиева, която се среща с него на работното му място в Благоевград, в кратка пауза между часовете отговорен труд по време на дежурство, достатъчна, за да разкрие част от света на един млад човек, избрал да служи едновременно на живота и на вярата. 

Здравейте, д-р Парев. Вие сте  млад човек, който е избрал за себе си благородната и отговорна професия на лекар, едноврменно с това сте и иподякон. Откъде идва любовта към лекарската професия и към Бога? 

Здравейте. Любовта към лекарската професия започна, бих казал, спонтанно. Бях в последните години на гимназиалното си обучение, когато осъзнах, че в тази професия можеш да помагаш на хората. Чисто техническите аспекти също ме грабнаха. Спешността ме привлече още тогава, адреналинът също, и затова се насочих в тази посока. 

Колкото до любовта ми към Църквата, тя започна още по-отдавна, бих казал. Когато бях по-малък, ходех на църква и на един Великден, преди повече от 10 години, ми се отдаде възможността да помагам на свещеника по време на службата. Така започна всичко. Оттогава, когато мога, до ден днешен ходя да помагам. 

Вие сте избрали да сте специализант в най-голямата болница в Югозападна България, а именно „МБАЛ Благоевград“. Тук пристигат най-тежките случаи от всички регионални здравни заведения. Работите в реанимация. Сблъскахте ли се вече с тежестта и отговорността на лекарите в интензивното болнично отделение? 

Аз съм втора година специализант в „МБАЛ Благоевград“ и съм благодарен за това, че професионалният ми път тръгва оттук. Смятам, че тук човек може да научи много неща и именно затова избрах тази  болница. Що се касае до най-тежкото отделение да, това е мой личен избор, защото тук могат да се видят абсолютно всякакви случаи от почти всяка една специалност в медицината. Действително съм се сблъсквал много пъти с изключително тежки, а понякога и летални казуси. 

В  МБАЛ Благоевград ли ще останете да работите? 

Ами да, надявам се. 

Това ли е вашият избор – анестезиологията? 

Да, анестезиологията. Избрах я, защото като анестезиолог ти буквално държиш живота на човек, който лежи и не може да направи абсолютно нищо за себе си. Той не диша, не е в съзнание, не говори, в ръцете си, защото настройваш как да диша и колко пъти да диша, живееш вместо него. Това го няма в нито една друга медицинска специалност, освен в анестезиологията, и затова го приех като предизвикателство.

Екип  Struma.com