''Черният Великден'' на българската авиация: Легендарен капитан умира край благоевградско село

Годишнина от ''Черния Великден'' на българската авиация беше вчера на 17.04.1944г. Капитан Любен Захариев Кондаков - легендарен български офицер - летец-изтребител от Въздушните на Негово Величество войски.

Един от героите на българската авиация от Втората световна война от 3-ти орляк от 6-ти изтребителен полк, загива само на 29 години на ''Черния Великден” при последната бомбардировка на София на 17.04.1944 г. в неравен въздушен бой с англо-американските изтребители.

Капитан Л. Кондаков е роден на 14.04.1915 г. в Сливен в офицерско семейство. На 17.04.1944г. във въздушните боеве при отбраната на София загиват шестима български пилоти: четирима пилоти от 2/6 орляк: подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев и двама пилоти от 3/6 орляк: капитан Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов. В жестокия бой капитан Любен Кондаков попада в клещи под кръстосания огън на две четворки вражески самолети.

Въпреки че дълго им се изплъзва с майсторски маневри, е улучен, свидетелстват участници в сражението. Използва релефа - лети по долината на р. Струма, но близо до благоевградското село Дренково го разкриват и го прострелват. Днес на лобното му място има паметник в местността ''Поповци'', Дренково, община Благоевград.

Останалите летци от двата орляка все пак успяват със стрелбата си да повредят цели пет “Летящи крепости” и да свалят един ''Мустанг“, което при тези условия на въздушните боеве си е голям подвиг. През 1944 г. Л. Кондаков посмъртно е произведен в чин капитан, а чак през 1992 г. - в чин полковник. Носител е на два ордена ''За храброст”.През 1944г. на лобното място на Л. Кондаков край село Дренково, махала Поповци, днес община Благоевград е изграден голям метален кръст с надпис. На 15.04. 2014 г. е открита паметна плоча на Л. Кондаков.

В тези въздушни боеве на 17.04.1944г. се проявява и втората българска "жива торпила" Неделчо Бончев, който със самолета си се врязва във вражески бомбардировач. По собствените му разкази по-късно, старае се да стреля от максимална близост, за най-добри попадения, но приближава прекалено и не успява да се размине с бомбардировача.

Двата самолета се сблъскват и разрушават във въздуха. Неделчо Бончев се свестява след свободно падане от няколко хиляди метра заедно с бронираната пилотска седалка. Успява да се освободи от коланите и да отвори парашута си. Приземява се в една дълбока преспа до село Студена, Пернишко, без ботуши, загубени по време на падането.

Признати са му 8 въздушни победи. От престоя в снега Неделчо Бончев развива бронхопневмония и се налага лечение, което продължава през цялото лято на 1944г., съпроводено с лекарска забрана за летене. Към края на лятото той се завръща при бойните си другари в ятото.

Споделено от Янко Гочев.

В. Иванова