91-г. Стойчо Георгиев от Благоевград и 84г. му съпруга Венка не се отказват от сладкарския занаят

Питам бай Стойчо дали не е кандидатствал за книгата на Гинес като най-старият работещ сладкар, а той ми отговаря: „Свет голем, може да има и други!”.  Заварих го в сладкарския цех да прави шоколадов сладкиш, а съпругата му Венка, която е на 84, винаги е плътно до него.

Те са известни сладкари в Благоевград и на тази възраст продължават да работят, въпреки, че вече синът им Валентин и снахата Татяна са поели ръководството на сладкарския бизнес. Бай Стойчо е категоричен, че докато го държат краката и главата, все ще работи. Венка не може и една минута да стои без работа.

И двамата са убедени, че ги държи любовта един към друг, която с възрастта се задълбочава, става по-силна. „Господ ни дава здраве, за да се обичаме и да продължим напред”, казва Стойчо и двамата. и се надяват да са заедно до последен дъх, пише bezgranitsi.bg. Стойчо е роден на 22 март 1931 година в село Делвино, Благоевградско. Това е родното село на баща му Тодор, а майка му Санда е от с. Бистрица.

Живяли са в една стая  осемчленно семейство. Когато Стойчо става на 4 години, родителите му  потърсили самостоятелна къща в Горна Джумая близо до Лесничеството. Но преди 1941 година дерето приижда и водата отнася низите и тютюна, който е бил единствения им поминък.

Преместват се в друга паянтова къща, която започват да стягат, след като замогват. Стойчо е в сладкарския бранш от 1 май 1947 година. От 16 годишен чиракува в сладкарницата към Окръжния комитет на партията.Тънкостите в занаята научава от майстор Славчо Петров в София, където го изпращат да се учи на сладкарство.

Венка е родена на 3 февруари 1938 година в село Тишаново, Кюстендилско. Имали са голяма къща, с магазин, лимонадена машина, две воденици, перде за  сено, хамбар, отделни помещения за коня, кобилата, кравата, голям зимник с тритонна бъчва за сливова ракия.

В къщата  се побирало седемнайсетчленно семейство, които са живяли заедно, без да се делят. Костадин е истинският баща на баба й Меглена, но  загива в Балканската война през 1912 г.

Свекърът и свекървата й намират втори мъж от Фролош, който е бил прекрасен баща, казва Венка. Майка й Евдокия и баща й Стоян са се занимавали със земеделие докато им взимат нивите и ги принуждават да се подпишат за създаването на ТКЗС.  ”Но в село Тишаново  вече няма живот”, казва Венка. Както повечето села, и то обезлюдява  и наскоро е научила, че една съседка  била разкъсана от вълците, когато  връщала овцете от паша.

Много й се иска да покаже на децата и внуците си къде е живяла, но се страхува да ги заведе до къщата им. До 7 клас Венка учи в село Църварица. След това една година учи „педагогика”в Благоевград, но през1953 година се налага да прекъсне, защото мъжете били задържани запас, заради войната с Македония, а някой е трябвало да се грижи за стоката.

Когато се връща да продължи училището, директорът не я приема, защото е дъщеря на кулак. Започва да учи ръчно плетиво ,след това започва работа в завод „Димо Хаджидимов”, после като сервитьорка в прочутата сладкарница „Малина” в Благоевград и на 4 август  1957 година се сгодява за Стойчо. Видял  я на „Стъргалото”-движението от хотел „Волга” до сладкарница „Малина”. Харесал я по походката и пъргавината и вече 64 години са заедно.

Снимка – Стойчо и Венка като млади

Снимка – Танцът на Стойчо и Венка,64 години заедно

През 1962 година и Венка се включва в сладкарското производство заедно с мъжа си, който участва в създаване на сладкарска кооперация. От откриването на хотел „Ален мак” през 1975 година и двамата работят там. Създават прочутата паста „Бачиново”, която кръщават на парка, който им е любим от младостта. Бай Стойчо я измислил  заради клиентите, които са търсели по-леки сладкиши с по-малко захар. През месец са правили сладкарски изложби и всеки път добавяли нови деликатеси. Един  от най-вкусните им сладкиши беше  торта „Гараш”, която са правили с животински мазнини, а не като сега,  с маргарин.

ХЕИ често ги е проверявало за захарност, масленост, сухо вещество, всичко е трябвало да бъде по стандарт. Правили са сладкиши за Тодор Живков.  Когато ходел  на лов в Банско, ги вдигали  през нощта, за да направят  банички от бутер тесто за закуска на Първия секретар. Бойко Борисов  му  бил охрана и след сладкарите, пръв  опитвал баничките. Решил да види кои ръце правят тези вкусни закуски  и потърсил  майсторите. 

„Такъв поклон никой не ми  е правил, наведе се и ми целуна ръката”, казва Венка. След демократичните промени у нас, семейство Георгиеви  правят частен сладкарски цех, където работят и до днес. Една от последните му сериозни поръчки е от АУБ , за чийто празник  бай Стойчо прави 15 етажна торта, която с тарга пренасят до университета.

Но сега синът му Валентин е станал по-добър по украси на торти за различни видове празници. Старите майстори се гордеят с наследниците си, със снахата и внуците, които ги правят истински щастливи. Живеят и работят заедно и така ще бъде до сто години, казва Венка, пък после каквото дойде.

Снимка – Стойчо и Венка с децата и внуците си

Източник:bezgranitsi.bg