Почернен син: Видях най-тежката гледка, скъсана мантинела погуби родителите ми на АМ „Тракия“

 
За войната на пътя говорим само когато се случи фатална катастрофа. После тишина. До следващата жертва. 
 
Разказът на мъж, който оцелял при тежка катастрофа 

Поредната кървава трагедия на магистрала „Тракия“ край Ямбол, която отне живота на трима души, сред които и две невинни деца, извади наяве друг случай, при който кола се превръща в ковчег за двама души. Пред камерата на „Здравей, България“ застана Илия Шпатов – млад мъж, чийто живот бива брутално разкъсан на същото място, по същия зловещ сценарий. На 15 ноември 2025 г. той се разминава на косъм със смъртта, но губи най-близките си: своите родители. 

Разказът на Илия не е просто статистика, а хроника на един предизвестен ад, в който металните заграждения по пътищата се оказват не щит, а смъртоносен капан. 

Всичко започва в една ранна и наглед спокойна сутрин. Семейството потегля малко след 7:30 часа по аутобана в посока Бургас. Колата им се движи в лявата лента, докато изпреварва друг автомобил около 208-ия километър. Секунди по-късно небето над тях пада. 

 
„Моментално лек автомобил, движещ се в дясна лента, изгуби контрол, предницата му се насочи към мантинелата и като трамплин прескочи мантинелата от нашата страна. Беше толкова близо, че баща ми не можеше да реагира и да натисне спирачки“, спомня си с разтърсващ детайл Илия. 

Баща му прави последен, отчаян опит да спаси семейството си, завивайки рязко надясно, но ламариненият трамплин вече е изстрелял насрещната кола директно върху тях. Металната ограда просто се предава – поддава се, прекършва се и пуска смъртта в тяхното платно. 

„Родителите ми загинаха, а аз си спомням всичко до момента на самия сблъсък, след това изпаднах в безсъзнание за около 10-15 минути. Когато се събудих, видях най-тежката гледка в живота ми. Навсякъде имаше стъкла, кръв, видях безжизнените ми родители. Аз бях просто скован. Имеше хора наоколо и опитах да вдигна ръка, за да дам знак, че съм жив“, разказва през сълзи Шпатов. 
 
Месеци след кошмара, Окръжната прокуратура в Стара Загора води досъдебно производство, но автотехническа експертиза все още липсва. На 27 май тази година Илия се връща на лобното място на родителите си заедно с разследващите и екип на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Гледката, която заварва, го шокира повторно: повече от половин година по-късно убитата мантинела дори не е пипната. 

Младежът сам измерва дебелината на предпазното метално съоръжение на мястото – между смехотворните и опасни 3, 5 мм и 5 мм. 

Проектирани за миналото: Проучванията на Илия показват, че родните мантинели масово се изграждат по проекти, способни да удържат кола с тегло до 1500 кг, движеща се с максимум 90–110 км/ч. 

Реалността на пътя: На същата тази магистрала законното ограничение на скоростта е 140 км/ч, което превръща тънките ламарини в бутафория. 

„Интересно ми е кой е съставил проекта за мантинелите на „Тракия“ и кой го е одобрил“, пита почерненият син и отправя призив за незабавни оставки и действия към регионалния министър. 

В студиото тежкият разказ на Илия беше потвърден и от пътния проектант инж. Владимир Жиянски. Той разкри, че у нас пазарът на мантинели се държи основно от две предприятия – в Перник и Пловдив, които са напълно наясно с дефектите на стоката си. 

„Много добре знаят, че преградните съоръжения не стават и не са подходящи за магистрала. Още преди години трябваше да се вземат мерки“, категоричен е инж. Жиянски. 

Експертът обясни, че металните конструкции издържат единствено на симулирани „краш тестове“ при перфектни полигонови условия. Излязат ли на пътя обаче, високата скорост ги разкъсва като хартия. Жиянски заключи, че единственото спасение срещу подобни трагедии е масовото заменяне на ламарините с тежки бетонови съоръжения от тип „Ню Джърси“, които физически не позволяват на превозните средства да нахлуят в насрещното платно и да убиват.