Бивш пожарникар, убил майка си и ранил сина си: Избих всички гадове

“Извикай полиция и линейка”, прошепва със сетни сили 32-годишният Любен, докато по лицето му се стича кръв. Болката в главата му е адска, притъмнява му, но той още държи телефона.

Антоанета Стоева усеща страх в гласа на сина си. Пита какво е станало, но Любен мълчи. Минава 1,50 ч през нощта. Обзета от тревога, майката грабва дрехата и чантата си и тръгва с другия си син Марио към къщата в град Нови Искър, където са Любчо и баща му.

Когато пристига, в двора на ул. “Лозарски път” вече има полицаи. Антоанета и Марио влизат с тях в къщата. На 1-ия и 2-ия етаж е тихо. Един от униформените съзира мъж в ъгъла, вляво от стълбите на 3-ия етаж, а Антоанета влиза в стаята отсреща. Писъците ѝ огласят къщата. Полицаите се втурват след нея. На пода между шкафа и леглото в локва кръв лежи възрастна жена
с побелели коси. Трупът ѝ е паднал на една страна, пронизан от 3 куршума.

Любен е на леглото парализиран, окървавен, но жив. Не говори и не помръдва. Още не осъзнава, че е загубил може би най-скъпия си човек - 79-годишната си баба Надежда. Той е ранен от куршум в главата, но след операция оцелява. Година по-късно още е на легло, но не заради раната, а защото от 9 г. е инвалид. Неподвижен е от кръста надолу след инсулт на гръбначния мозък.

Главата вече не го боли, но болката от убийството на баба му не отминава. Година откак е застреляна, тя още е пред очите му.

За убийството ѝ на 15 ноември 2014 г. е задържан бившият пожарникар Петър Илиев, баща на Любен и син на Надежда. Преди дни той помоли да го пуснат на свобода, но 22-и състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Николай Младенов отказа.

В средата на ноември 56-годишният бивш пожарникар ще застане пред съда за смъртта на майка си и за средна телесна повреда на сина си. Обвинителният акт срещу него е на Софийската градска прокуратура.

Илиев твърди, че има “бяло петно” в паметта.

Помнел само, че стрелял, майка му паднала и кръв оцапала земята.

Жена, с която той се познава от 14 г., и полицаи от Второ полицейско управление в София обаче разкриват, че в нощта на стрелбата той си признал. Петър първо се обадил на бившата си колежка Мария Христова и я помолил да дойде. Казал ѝ: “Избих ги всичките”. “Кого” - попитала тя, а той: “Всички гадове.”

Сега Петър Илиев е в софийския затвор и ще остане там поне до началото на делото. Преди да се пенсионира през 2008 г., той води непретенциозен, но сносен живот. От малък живее в пограничните райони, защото баща му - вече покойник, бил майор в Гранични войски.

На младини майка му припечелвала в керамичен завод, после се отдала на домакинството.

Петър е с 29 г. трудов стаж. Преди да постъпи в пожарната през 1989 г. работи като настройчик във военния завод “Сигнал”. След пенсионирането си през през 2008 г. известно време е охранител към частна фирма. После остава без работа. Година-две преди стрелбата става личен асистент на сина си.

На 23 г. Любен получава криза и изпада в безсъзнание.

В ИСУЛ разбират, че е получил кръвоизлив в гръбначния мозък. Оперират го, но не успяват да му помогнат и той остава парализиран заради малформация на гръбначия мозък. Не може да ходи и да се обслужва.

През 2008 г. - след 26 г. брак, Петър и жена му се развеждат. Любен остава с баща си в Нови Искър. На първия етаж на къщата живее баба Надежда, а на 3-я - Петър и Любен. Всички се издържат от пенсиите и социалните помощи за младежа. (Виж карето вдясно.)

На 14 ноември 2014 г. привечер Петър отива на гости. Съседът Васко иска да почерпи, задето му е поправил компютъра. Слага на масата бутилка водка и мезе с броколи. Към полунощ Петър се връща почерпен, води и комшията. Двамата се качват при Любен. Разменят по някоя дума и отиват в съседната стая, където си пускат сръбска музика. Разнообразяват я с хевиметъл и рок. Докато пият бира, баба Надежда се грижи за внука си - сменя му катетъра и му прави масаж. Решава да остане при Любен, докато комшията си тръгне. Половин час след полунощ Петър го изпраща до двора. Като се връща, без да е предизвикан с нищо, започва да обижда сина си и майка си. Нарича ги “нещастници” и “боклуци”. Една от обидите е и по адрес на починалия му баща. “Не говори така”, сопва се майка му. Между нея и Петър се разпалва кавга. Превъзбуден, бившият пожарникар излиза и след малко се връща с пистолет в ръка. Насочва го към дъното на стаята, където стои майка му, и без да каже нищо, стреля 6 пъти. Три от куршумите попадат в тялото на жената. Изпод кръста и краката ѝ бликва кръв.

По-късно съдебномедицинска експертиза показва, че Надежда е застреляна в гръб. Пронизана е в гърдите, левия хълбок и подбедрицата. Но не издъхва веднага, а агонизира няколко минути.

При стрелбата от рикошет е ранен и внукът ѝ.

Куршумът се удря в стената, а после перва дясното слепоочие и попада под ухото. Счупва черепа и наранява мозъка.

“Изпратиха ни в къщата в Нови Искър по сигнал за прострелян човек. В една от стаите заварихме Любен. Лежеше неподвижен, но в съзнание.

Чух го да казва: “Той я уби”. Реших, че има предвид баща си. Други в къщата нямаше”, разказва полицаят Руси Б. Негов колега добавя: “Обадих се по телефона линейката да побърза, защото момчето е живо. След секунди се появи Марио. Носеше “Макаров” и каза: “Ето го пистолета.”

Марио намира оръжието върху готварска печка в кухнята. По кафявата дръжка по-късно експерти откриват ДНК от бащата. Криминалистите събират гилзи и вадят куршуми от пода в стаята на Любен.

Дори намират куршум във възглавницата му и гилза в одеялото, с което е завит и пренесен до линейката.

Любен е приет в неврохирургията на “Пирогов” с пукнат череп и опасност за живота. Баща му Петър не се съпротивлява когато е тикнат в патрулката. Докато пътува с полицаите към София той разказва историята на семейството си.

“Говореше, без някой да го пита. Извини се на мен и колегата, но не затова, че е извършил убийството, а че ни разкарва. Каза: “То моето се е видяло”. Сподели, че майка му много го дразнела и искала да го изгони от къщата. Попитах го: “Добре, разбрах за майка ти, но защо и синът ти?”. А той: “Защо, защо, искаха да ме гонят, айде сега да ги видя как ще ме изгонят”

Не зная дали Илиев знаеше, че синът му е жив. Беше абсолютно безразличен”, разказва полицаят Андрей А.

Оцелелият Любен дава противоречиви показания за отношенията в семейството. Първо казва, че баща му се карал с всички и злоупотребявал с алкохола. При разпит през март т.г. заявява: “Причината за убийството е къщата - баща ми да стане собственик заедно с чичо ми. Това е моето обяснение. Не може да има друга причина.”

Братът на Петър живее в София, но в събота или неделя ползва 2-ия етаж на къщата. За убийството научава от 2 съседки. Пред разследващите твърди, че отношенията в семейството са нормални и вероятно причината за случилото се е алкохолът. “Ако знаех, че Петър не се чувства добре в тази къща и е потиснат, щях да му дам пари да се изнесе на квартира”, казва брат му.

Петър отрича да е зависим от алкохола. Твърди, че не се напива често. Според психолози той декларира “критичност” към поведението си в нощта на убийството, но на практика недооценява случилото се. Петър се жалва, че продал апартамента си в “Обеля”, защото майка му и баща му настоявали да се направи трансплантация със стволови клетки на Любен. Операцията струвала 18 000 лв., но се оказала неуспешна.

Според психолозите бившият пожарникар е повърхностен, егонасочен, убеден в правото си да получава това, което желае. Компенсира неудовлетвореността си със стремеж към независимост. Не понася критика.

Първоначално той е уличен и в опит за убийство на сина си, но после обвинението е изменено. Няма доказателства Петър да е насочил пистолет към сина си, а балистичната експертиза показва, че е ранен от рикошет. Самият Любен не може да каже дали в оня миг се е страхувал за живота си. През цялото време гледал към баба си. “Нейната смърт е голяма загуба за мен”, казва той.

Подсъдимият Петър Илиев: Майка ми казваше, че съм гостенин в тази къща

“Гледах си детето и го обгрижвах. Майка ми също се грижеше за него, но открай време беше недоволна от мен. Не искаше да живея там. Мислеше къщата и дворът да останат за брат ми. От 1992 г. ми е казвала, че съм “гостенин в тази къща;. Аз имам дял. Инвестирал съм 30-40 хил. лв. Ремонтирах покрива за 6000 лв.

Тя (майка му - бел.ред.) непрекъснато ме гонеше, държеше се лошо с мене. Казваше ми, че съм никой. Чувствах се подхвърлен и без бъдеще. Правеха ме на глупак и смотан. В мен се натрупаха лоши чувства, беше ми мъчно, че майка ми не проявява разбиране към мен. Безпаричието и тези отношения вкъщи ме съсипваха. В оная нощ не мога да кажа скандалът как се случи”, разказва пред полицаите Петър. Първо заявява, че майка му “може би е казала нещо против Васко”, когото не харесвала. Друг път, че настоявала да се маха, а той нямало къде да отиде.

“После не помня. Всичко ми е бяло петно, празно място, като пелена. Все едно ми е изтрита паметта. Не помня как съм отишъл и съм взел пистолета. Видях я паднала по очи. Имаше кръв по земята”, уверява Петър.

Бившата му колежка Мария Христова свидетелства, че е бил “много разстроен”. Отначало, като й се обадил, мълчал. Наложило се да го подканя да говори. “Бях сънена и в първия момент не приех всичко насериозно, но когато спомена за пистолета, се притесних”, казва Мария.

Оцелелият Любен: Мислех, че умирам

“Чух зареждане на пистолет. Баща ми беше зад мен на около метър и не съм видял дали насочи пистолета срещу мен. Застреля баба ми в гърдите.

Чух няколко изстрела. Освен пищене в ушите, усетих силна болка в главата. Всичко стана за секунди. Баща ми се обърна и излезе. Така се завъртя, че погледът му мина през мен... Мислех, че умирам. Не съм мислел въобще дали баща ми може да се върне и да ме застреля”, обяснява оцелелият Любен при разпитите. Сега той живее с майка си и брат си, които се грижат за него.

Според Любен баща му злоупотребявал с алкохола и като пие ставал агресивен.

Веднъж казва, че баща му не се грижел за него. "Вземаше моята инвалидна пенсия. Теглеше и други пари, които са били превеждани. На мен не ми е давал стотинка", твърди Любен. По-късно обаче признава, че баща му е платил 8000 лв. за лечението му. Ремонтирал стаята му и сменил дограмата.

Пенсията на Любен била около 290 лв. За лекарства и отопление получавал още около 360 лв.

“На баба ми не ѝ тежеше да ме гледа. Тя се грижеше за мен с много любов. Аз много я обичах и тя ме обичаше”, не крие мъката си Любен.

Експертите: Проявил е отмъстителност

Петър е действал с ярост и ожесточение, но не в състояние на афект. Проявил е отмъстителност, твърди прокуратурата в обвинителния акт. Съдебно-психиатричната експертиза показва, че при Петър Илиев няма синдром на зависимост към алкохола. По време на стрелбата той бил в обикновено алкохолно опиянение - средна към тежка степен.

Прегледан е в 6,20 ч на 15 ноември. Тогава Петър съобщава, че е изпил 300 г водка. Според обвинението пил домашна ракия и бира. В кръвната му проба са открити 1,33 промила алкохол, а в урината - 2,5 промила. Това дава основание на експертите да смятат, че към момента на убийството в кръвта му е имало 2,2 промила. В такова състояние човек е възбуден, емоционално нестабилен, алкохолът влияее на паметта, възприятието и разбирането на околните, обясняват те. /24chasa.bg