250 страници мотиви писа АСНС защо Иванчева и Петрова са корумпирани 

Използваните в цитатите от мотивите инициали са както следва*: 

Д. И. - Десислава Иванчева 

Б. П. - Биляна Петрова 

П. Д. – Петко Дюлгеров 

А. В. – Александър Ваклин 

250 страници – такъв е обемът на мотивите на състава на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) към присъдата, с която бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева, заместничката й Биляна Петрова и посредникът в схемата Петко Дюлгеров бяха признати за виновни за това, че са получили подкуп от строителния предприемач Александър Ваклин. 

На 6 юли 2020 г. съдът призна тримата подсъдими за невинни по обвинението, че в хода на изнудването на Ваклин са увеличили поисканата сумата от 250 000 евро на 500 000 евро, за да извърши кметицата Иванчева свои задължения по служба. Така, с акта на АСНС Десислава Иванчева бе осъдена на 8 години затвор, глоба от 15 000 лв. и лишаване от право да упражнява професии в държавния и общинския сектор за 10 години, като приспадна задържането й под стража и това под домашен арест от определеното наказание. Съдът намери Иванчева за виновна за това, че първоначално е поискала сумата от 250 000 евро, като в последствие е намалила на сумата от 187 500 евро, а най-накрая е приела 70 000 евро от строителния предприемач Ваклин, за да бъде придвижена преписката му за реализирането на строеж в общината. За заместничката й Биляна Петрова съдът определи 7 години затвор, а за Петко Дюлгеров – 6 години „лишаване от свобода“. Двамата са сочени като помагачи на Иванчева да поиска и получи въпросния подкуп от Ваклин. 

Защо Иванчева, Петрова и Дюлгеров трябва да лежат в затвора 

В мотивите си АСНС обстойно изяснява защо е постановил именно тези присъди, като започва с плътно описание на всички властнически правомощия, които Иванчева е имала по времето, в което бе кметица. „В началото на мандата на подс. И. като кмет, свид. З. З. и г-жа Й. Ф. – кмет на С. често се срещали с нея за да й оказват помощ при решаване на възникнали проблеми във връзка с управлението на район „М. “- СО. След това на срещите обаче, вместо подс. И. се явявали в повечето случаи заместник-кметът – свид. Р. Р. или главният архитект на района - свид. С. С..

Проблемът, който бил споделян от тях бил, че преписките или не се разпределят за работа от кмета, или им било разпореждано от кмета на района да не бъдат съобщавани по съответния ред. Придвижването на съответните преписки - от компетентността на районната администрация, които били свързани с обявяване на различни актове на главния архитект на СО, било невъзможно да се осъществява от администрацията на главния архитект на Столична община. След като встъпила в длъжност подс. Д. И. устно разпоредила всички преписки да преминават през нея, като тя следвало да ги резолира и разпределя на ресорните заместник-кметове за работа и оттам на компетентните отдели и специалисти в район „М. “ за обработване“, констатира АСНС. 

След разказа за това как на практика Иванчева превзела напълно правомощието за придвижване на преписките за строежи в района, АСНС описва подробно и премеждията на Александър Ваклин - поредицата от уговорени и организирани срещи с Иванчева (на които тя все отказвала да присъства лично), Петрова и Дюлгеров по повод затрудненията, които те умишлено му причинявали с действията си за това да реализира проекта си, за да се стигне до решението на строителния предприемач да сезира Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), след като изчерпил всички законови средства срещу неоправданото бездействие на Иванчева по неговия казус.

В тази връзка АСНС констатира: „Управляваното от него дружество вече търпяло сериозни загуби от продължителното забавяне на инвестиционния проект, като дружеството заплащало и голям банков заем, изтеглен за закупуването на недвижимия имот в кв., местност ЖГ „К. -М. 4“, върху който имало намерение да строи. Това от своя страна злепоставяло свидетеля пред чуждестранните му партньори. Проектната му документация въпреки, че не страдала от нередовности и че никой нямал претенции за такива, както и въпреки че фирмата изпълнявала всичките си ангажименти, се оказвало, че отсъства механизъм, налагащ на съответното длъжностно лице – кмета на района, да изпълни възложените му задължения. Всички тези обстоятелства, наред с информацията, която узнал от съпругата си за разговора, воден между нея и подс. И., създали у свид. В. убеждението, че протакането на уведомителната процедура е умишлено и че е твърде възможно да е насочено към подканяне да предприеме инициатива за някаква престация към кмета“.

Всичко това мотивирало Ваклин да се обърне и към органите на ДАНС за съдействие, докато в крайна сметка Антикорупционната комисия не изпраща случая на Ваклин в прокуратурата заради своите сериозни подозрения, че опасенията на предприемача, че е изнудван, са напълно оправдани. 

Поради това, че преписката за строежа на Ваклин продължавала да е „замразена“, той не се отказал да търси личен контакт с Иванчева, докато не се свързал с Петко Дюлгеров, за когото знаел, че като бивш кмет на „Младост“ познава част от служителите в администрацията в района и би могъл да му съдейства. Така и станало – Дюлгеров успял да реализира контакт с Иванчева по телефона, на който разговор присъствала и Биляна Петрова. „След като провел разговора с подсъдимите И. и П., същия ден, по-късно вечерта, подс. Д. се обадил по телефона на свид. В. и го уведомил, че в 18, 00 часа на следващия ден има среща с подс. И. като Д. вметнал: „.. Ами аз ти звъня, за да знаеш, че се а във ше’т часа са виждам с онази госпожа. “ „…. Нали – така – ше й кажа к`во иска така директно…““, описва АСНС в мотивите си. Последвала и уговорената среща. „Понеже подс. И. говорела високо, а и хората в заведението я разпознавали, тъй като била публична личност, подс. Д. предложил на двете подсъдими да отидат до автомобила им извън пицарията, където да говорят спокойно.

Озовавайки се там, той ги попитал за преписката на „В. г. “ ООД, визирайки с това липсата на движение по същата, а И. и П. в отговор поискали заплащане на парична сума. Подс. П. с оглед и на математическото образование, което имала, направила и точните изчисления на парите, които следвало да им даде свид. В., за да бъде придвижена преписката на управляваното от него търговско дружество „В. г. “ ООД. Двете подсъдими поискали от три до пет процента от разгърнатата застроена площ (РЗП на сградата, която имало намерение дружеството на строи или 625 кв. метра). Подс. Д. им обяснил, че се получава прекомерно голям размер на парите, поради което след кратък коментар помежду си, те намалили искането на 20 евро на квадратен метър разгърната застроена площ“, констатира още АСНС. 

И продължава: „На срещата, видимо притеснен, подс. Д. разказал на свид. В., че при разговора с подс. И. присъствала и заместник-кмета -подс. П., която правела сметките колко да се поиска, т. е. каква сума да му бъде поискана, като двете обяснили на подсъдимия, че искат за тях лично между 3 и 5 % от разгърнатата застроена площ (РЗП) от сградата, която предстои да бъде построена от „В. г. “ ООД, за да бъде придвижена преписката на дружеството (което в случая на практика означавало да се реализира процедурата по съобщаването на заинтересованите лица по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ вр. с чл. 61, ал. 2 от АПК и да се изпрати преписката в Столична община за продължаване на процедурата). Подс. Д. му разказал как им обяснил, че исканията им са прекомерни и поради това, те намалили финансовата си претенция на 20 евро на кв. м. разгърната застроена площ (РЗП) на обекта, което значело сума от 250 000 евро, защото РЗП на обекта била 12 500 кв. м. Подс. Д. заявил още, че двете подсъдими дошли добре подготвени на срещата, като били проверили предварително преписката, включително площта на обекта.

Свидетелят В. се шокирал от поисканата му сума, реагирал остро и даже за момент възнамерил да си тръгне, но премислил и преценил, че трябва да се свърже с КПКОНПИ, за да съобщи, че са му поискани пари от И. чрез подсъдимия Д. Подс. Д. възприел реакцията на възмутения В., като по-късно на среща, проведена на 03. 04. 2018 г. в заведение в центъра на гр. С. между тримата подсъдими, за тази реакция Д. споделил: „.. Човече, аз си вложих целия творчески потенциал..?..,..?.. той се потресе, ти разбираш ли, вече не знам. “ 

Последвали поредица от нови срещи, уговорки, договорки, уточнения и изнудване, докато не се стигнало в крайна сметка до среща на Ваклин с Иванчева и Петрова, по време на която той бил уведомен, че трябва да направи „дарение“ за квартал „Младост“. „Свид. В. съобщил на подс. И., че си е оттеглил жалбата, на което тя реагирала, че никак не й е приятно от такива жалби. (л. 144/226, т. 1, папка 2). Съгласно уговорения предварително с подсъдимите Д. и П. сценарий на срещата, подс. И. заявила пред В. следното: „Добре. Начи потвърждаваме за детската площадка, потвърждаваме, че преписката ше се придвижи.

И от там нашия човек, който той там си е, да, ше се чуете и ше се задействате. Разбрах, че се е оттеглила…“ (л. 144/226, т. 1, папка 2 от ВДС ), „….. разбрахме се, потвърдихме го. Да сте спокоен и така. “ (л. 146/226, т. 1, папка 2 от ВДС). Подс. П. се опитала да обясни на свид. В., че забавянето на преписката се дължало на липсата на кадри в районната администрация, на което подс. И. реагирала остро, като казала, че няма какво да се извинява, че заради фирмата на В. : „... имаме си драка с тях, съдове, СОС и така нататък. Така че няма к’во да се извинявам, за нещо което няма к’во да се извинявам. “ (л. 145/226, т. 1, папка 2 от ВДС )“, описва в мотивите си АСНС. 

От мотивите на АСНС става ясно още, че Ваклин не е очаквал директно да му бъде поискан подкуп, за да може един напълно законен строеж да бъде реализиран. „След като приключила срещата, свид. В. се обадил на подс. Д. по мобилния телефон, като ядосан му обяснил: „А, ма то хубаво площадки, ама тука ‘се едно нищо не е, не е договорено.

А, няк’ви циркове от сорта все едно ни лук яли, ни лук мирисали. Айде като се видим ше го обсъдим. “(л. 69/95, т. 1, папка 1 от ВДС). Подс. Д. му припомнил, че такава е била предварителната уговорка за срещата и че вече го е предупредил, че ще се говори само за площадки, като обсъждането на площадки и техния ремонт означавало, че подс. И. е поела ангажимент срещу получената сума на подкупа да не създава административни затруднения на „В. г. “ ООД. Строителният предприемач изразил своето притеснение за изпълнението на задълженията на подс. И., тъй като същата де факто никакъв конкретен ангажимент не била поела пред него, но Д. го успокоил “Не. Виж, виж к’во ти предлагам! ‘Начи не се притеснявай! ‘Начи говорено е. Аз й казвам – нещата са при мене нали, обаче първо искаме нали да пуснеш нещата. Така ше ги напра’им. Нали пускаш ги и, и нали, м. Като нали аз й обясних, че за всяко нещо по там, както там говорихме по системата, ““, описано е в мотивите на въззивния съд. 

След обстоен разказа за обстоятелствата около предаването на поискания подкуп, залавянето на Иванчева и Петрова при шумната акция от 17 април 2018 година, при която те бяха задържани в центъра на София, АСНС посочва й, че: „Основните си фактически изводи, въззивният съд, както е сторил и първоинстанционният, гради върху показанията на свид. А. В.. Чрез тях се установяват времето, мястото и последователността на случилото се, причината и начинът, по които свидетелят и подсъдимия Д. са установили контакт, съдържанието на проведените между тях разговори, действията на всеки един до задържането на подсъдимите. Тези гласни доказателствени средства установяват по косвен начин действията на подсъдимите И. и П. по поискване на сумата от 250 000 евро, за да изпълни подс. И. служебните си задължения, а именно да обяви Заповед №..... /14. 06. 2017 г. на главния архитект на СО“. 

АСНС изяснява и още: „При това, за искането на подкуп в размер на 250 000 евро от подс. И., подпомогната от подс. П. и подс. Д., освен показанията на свид. В., са налице множество косвени доказателства. Съгласно теорията и практиката, косвените доказателства могат да послужат като основа за изграждане на осъдителна присъда, когато те, преценени в тяхната взаимовръзка, представляват система от факти, свързани помежду си и с главния факт на доказване, и водят до изводи, които са единствено възможни, и изключващи всички останали.

В това отношение са фиксираните със специални разузнавателни средства срещи, проведени между подс. Д. и свид. В. на 23. 03. 2018 г., 03. 04. 2018 и 13. 04. 2018 г. в „Р. м. “ и записаните телефонни разговори между тези лица, съдържащи информация за направеното корупционно искане и потвърждаващи във всяка една част изнесените от свид. В. фактически твърдения по отношение начина на развитие на направеното към него искане от подсъдимите И. и П. за даване на подкуп, неговия размер, начина му на плащане и причините да се поиска подкупът. Наличието на корупционно искане, заявено на 16. 03. 2018 г. от подсъдимите И. и П. и предадено на 19. 03. 2018 г. от подс. Д. на свид. В., се потвърждава от думите и действията на подсъдимите лица, записани и възпроизведени в изготвените по делото веществени доказателствени средства – от записана лична среща между тях на 03. 04. 2018 г., както от телефонни разговори, проведени в периода от 16. 03. 2018 г. до 17. 04. 2018 г., като съдът отчете и логичното развитие на корупционното правоотношение с приемането на първата част от искания от подс. И. подкуп“. 

Защо АСНС приема, че няма провокация към подкуп 

В решението си и мотивите към него съставът на АСНС изрично подчертава, че не споделя защитната теза за провокация към подкуп, споделена от първостепенния съд за някои от фактическите действия, предмет на обвинението, като счита, че конкретният казус не разкрива изобщо признаци на провокация към престъпление. 

На първо място АСНС заявява, че: „Незаконосъобразно е становището на първата инстанция за налична провокация към подкуп за сумата над 250 000 евро до 500 000 евро. Изложените в мотивите на СНС разсъждения в тази насока не отговарят на доказателствения материал и противоречат на материалния закон, като същите са и противоречиви, защото ако действително беше приел съществуването на провокация, то следваше да изключи доказателствата, получени при същата, а именно онези след датата 19. 03. 2018 г., но не го е направил.

Първоинстанционният съд не е приложил установения ефективен механизъм за поправяне на провокацията, след като е приел, че такава е налице, като изключи от доказателствената съвкупност всички доказателства, които имат връзка с констатираната провокация към подкуп (в такъв смисъл са и следните решение на ЕСПЧ делото Sandu срещу Република Молдова (Sandu v. Republic of Moldova), №16463/08 г., делото Sepil срещу Турция (Sepil v. Turkey) №17711/2007, делото Khudobin срещу Русия (Khudobin v. Russia) №59696/00 г. и др. Напротив, СНС е основал присъдата си на договорения нов размер на подкупа от 15 евро на квадратен метър РЗП, като дори е достигнал до заключението, че сумата на поискания неследващ се дар била единствено 187 500 евро, с което е развил и една невъзможна конструкция за провокация към подкуп, състояла се, условно казано, „в средата” на корупционното правоотношение“. 

На второ място въззивният съд смята, че Ваклин не е бил активната страна за включването на допълнителни имоти към корупционната сделка. „Видно от записаната среща на 03. 04. 2018 г. между свид. В. и подс. Д., предприемачът е споделил за свои бъдещи инвестиционни проекти на територията на район „М. “ и е изразил възмущението си за размера на търсения подкуп от подс. И..

Поведението му не е било насочено към убеждаване на подс. Д., за включване на тези имоти в корупционната сделка и за поемане на някакви нови служебни ангажименти от подсъдимата към тях. Предложението за включването им е изхождало от подс. Д., с цел намаляване размера на подкупа за първите имоти, за които е имало образувана преписка в район „М. “ на 15 евро за кв. м., а за другите имоти на 10 евро за квадратен метър, очевидно считайки, че ако бъде представена подобна възможност пред двете подсъдими, те ще склонят да редуцират първоначалната си претенция. На следващо място, корупционно искане към свид. В. вече е било заявено за 250 000 евро, а формата на изпълнително деяние „поискал” е била довършена, поради което няма как в един последващ момент подс. И. да е била провокирана, както и не би могло да се заключи, че без изявлението на свид. В., че има и други имоти на територията на район „М. “, към които има инвестиционни намерения, престъплението по чл. 302 от НК не би се осъществило“, казва в мотивите си АСНС. 

Съставът на въззивния съд подчертава и, че приемайки „провокация” към подкуп за „част” от единното корупционно престъпление, СНС е допуснал противоречие в мотивите си, защото е оправдал подсъдимите за това подкупът да е бил реализиран при условията на чл. 26 от НК, с принципно правилните доводи, че се касае за едно единно престъпление, което се е развило във времето, но наред с това е счел, че е било направено увеличаване на корупционното искане, чрез включване на нови имоти, съчетано с намаляване на претенцията за първите имоти. 

Накрая, АСНС приема още и, че е неправилен изводът на СНС, че двете форми на изпълнително деяние по чл. 301, ал. 1 от НК „поиска” и „приеме” неследващ се дар, не можели да съществуват кумулативно, довел до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимите за приемане на подкуп (сумата от 70 000 евро) в съучастие. „Използваният от законодателя в разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от НК разграничителен съюз „или”, не е отрицание за едновременното им съществуване, както е намерил СНС.

Аналогична законодателна техника е използвана прим. и в нормите на чл. 159А, ал. 1 от НК, чл. 253, ал. 1 и ал. 2 от НК, чл. 339, ал. 1 от НК, чл. 354А, ал. 1 от НК и др., но това не означава, че ако деецът е реализирал две или повече форми на изпълнително деяние, престъплението следва да се квалифицира само по една от тях. В посочените правни норми от НК са посочени повече от две изпълнителни деяния на визираните в тях престъпления, поради което и са синтактически отделени едно от друго със запетая, а последното изпълнително деяние е отделено с разделителния съюз „или“.

Разликата им с нормата на чл. 301, ал. 1 от НК, където е посочен основният състав на пасивния подкуп, се състои единствено в обстоятелството, че в чл. 301, ал. 1 от НК са очертани само две форми на изпълнителното деяние „поиска“ и „получи“, поради което и са отделени със съюза „или“. На следващо място дали една от формите изключва или поглъща друга, зависи от тяхното съдържание, като при сходни форми с един и същ престъпен предмет, деянието се подвежда под онази, която в по-голяма степен отговаря на начина на извършването му.

Когато деецът е реализирал две и повече различни по съдържание форми на изпълнително деяние, спрямо един престъпен предмет, той следва да носи наказателна отговорност за всяка от тях. Напълно произволно и в противоречие с еднопосочната съдебна практика СНС се е произнесъл, че „поискал” и „приел” при престъплението подкуп не могат да съществуват кумулативно като правна квалификация“, пише още в мотивите на АСНС.

ПРавен свят