Тъжно писмо на една майка: Сине мой, защо ме забрави?

28 февруари 2014 11:34   6 коментара   37387 прочита


Прочетете това писмо, което ще ви разтърси, дано не сте синът, за който пише в него.

Сине мой! Това писмо е от твоята майка, която отдавна забрави. Срам ме е, че ти пиша. След дългото чакане, взех писалка в ръка. Няколко пъти преди това се опитах, но сълзите ми пречеха.

Няколко пъти сълзите спряха и сърцето не ми позволи. Сине мой! След дълго време виждам, че порасна, стана зрял мъж и добре разбираш нещата. Имам една молба, поне да прочетеш това писмо, а по-късно, ако искаш го скъсай както разкъса и сърцето ми.

Преди 40 години ми мен се случи най-красивия ден в живота - докторката ме уведоми, че съм бременна. Майките добре знаят значението на тези думи, това е смес от щастие и радост, последвана от безпокойство и много промени в живота

След това те носих 9 месеца в корема, ставах трудно, спях с големи мъки, но въпреки това нищо не намали любовта към теб. Напротив, от ден на ден тя се усилваше все повече. С нетърпение очаквах да те видя.

Носих те, с трудности, с болки, но се радвах на всяко твое движение. Радвах, тъй като растеше въпреки, че ми беше много трудно. Това бяха дълги мъки, но по-късно дойде и онази нощ, когато око не затворих.

Имах толкова големи болки, че нито една дума не може да ги обясни. Няколко пъти се сблъсках със смъртта, а след това се появи ти. Твоят плач се смесваше с моята радост. Премахна всички болки и рани.

Сине мой, годините минаваха, а аз те държах в ръце. Държах те в прегръдка, хранех те с моето мляко, оставах без сън само ти да спиш, уморена те държах по цял ден само, за да бъдеш щастлив и да виждам усмивката ти. Нетърпеливо чаках един ден да поискаш нещо и аз да ти го подаря с цялото си сърце. Това бе върховно удоволствие за мен!

Като растеше постоянно имаше нови желания, които аз с удоволствие и голяма радост ти задоволявах

Щом видях първите признаци на зрялост у теб, знаех, че ще трябва да откриеш сродна душа, така че исках да намериш твоята перфектна булка.

Дойде и денят на сватбата, а на мен сърцето ми се късаше капеха сълзи на радост за новия си живот, но плаках и заради раздялата. с любимото ми момче. Радвах се, че няма да останеш сам и ще има кой да се грижи за теб, толкова ми бе трудно и ще ме напуснеш. Но не мислех и че напълно ще ме забравиш.

Минаваха тежки дни и виждам, че вече не си този, който познавам. Забрави ме и моето единствено желание просто да те видя и да ти се радвам.

Дните минават, а аз не те виждам и не чувам гласа ти. Защо сине забрави човека кой то за теб е направил всичко!

Сега искам съвсем малко. Сложи ме поне в списъка с месечни задължения.

Отслабнах, умори ме тъгата, а и болестта ме изпревари. С трудности ставам, с трудности се движа, а никой не ми помага. Не забравяй, че ако някой някога ти даде всичко, не забравяй да върнеш поне част от него.

Мен? Аз бях твой верен слуга, а ти забрави всичко.

Въпреки това, когато и да чуя нещо ново за теб се радвам, защото ти си моето щастие. Само се чудя, какъв грях ти сторих, че не искаш нито да ме чуеш?

Знам отговора. Затова покажи малко милост към мен, дай ми само това, което заслужавам.

Искам само да те видя. Нищо повече от това. Сърцето ми плаче, а сълзите сами текат. Ти продължаваш живота без мен. Не ми остава нищо друго, освен да чувам, какво се говори за теб.

Сине мой! Нима не дойде време сърцето ти да се смили за единствената старица, която чакането убива? Унищожи всички нейни чувства, разби сърцето и до такава степен, че сълзите започват да се изсъхват на изнемогващото й лице.

Не се оплаквам и не се моля, не показвам гнева си.

Повярвай сине мой, косата ти започва да посивява, ще минат годините и ще остарееш, а наградата ще бъде такава, каквато си заслужил. Ще му пишеш на сина си в сълзи, също както и аз сега.

О, сине мой! Моли се за майка ти, спри сълзите, зарадвай я в целия този тежък живот

А след това? Ако искаш скъсай нейното писмо.

С обич Мама

Превод Struma.com по Crnobello.com


Още за: писмо   син   майка   Още от: Релакс

Принтирай статия
6 коментара
28 Февруари 2014 18:38 | Ха
Оценка:
-4
 (
6
 гласа)

Превод Struma. com Ха-ха-ха!


28 Февруари 2014 18:43 | ахмед
Оценка:
3
 (
9
 гласа)

На последък много майки могат да бъдат автори на това писмо.


28 Февруари 2014 19:03 | До Ха
Оценка:
-1
 (
9
 гласа)

Слушай малоумнико това Превод знаеш ли какво означава, така ни посъветваха от една комисия, където вкарваме всички, които крадат информациите ни ! Така че най-добре се смее този, който се смее последен !!!! А писмото е преведено да !!


28 Февруари 2014 19:16 | потресена
Оценка:
4
 (
10
 гласа)

Много отдавна си мисля за тези изостевени родители от децата си.... и това е много често вече срещано явление..... когато родител/ка/ си изостави невръстното дете, на тях се търси отговорност, и ако се наложи им се отнемат родителските права..... а в обратния случай няма никакъв закон..... а би трябвало да се изкове някакъв закон за такива безотговорни деца, без значение на каква възраст и да са..... детето си остава дете на родителя, та макар да е и на 50 години..... то си е дете на старата му майка или татко.....


28 Февруари 2014 19:52 | Спас
Оценка:
-1
 (
5
 гласа)

Ето го оригинала на статията:
http://www. crnobelo. com/zabava/evergrini/20279-tazno-pismo-na-edna-majka-sine-moj-zosto-me-zaboravi
Правилно е посочен източника и, че статията е превод от македонски. Е, те това последното ме кара да се смея. Ама какво да се прави... такъв е живота.


02 Март 2014 07:51 | някой син
Оценка:
-3
 (
3
 гласа)

Всеки човек, който се занимава с писане и четене може да разбере, че това писмо е худ произведение и не е истинско. Може лесно да оборим всички желания на "майката" като егоистични и себични. Ако искаме да имаме деца, то е защото те ни дават нещо именно като деца.. а после? После всеки по пътя си. Такъв е животът. Нека не говорим за това, какво е морално и какво не. Нека не говорим за неоправдани очаквания. Нека не говорим за самота и болка, които са общочовешки. Всеки има нужда от уважение, саможертвата е личен избор, а не сметкаджийство. Ако сме отгледали и възпитали добри хора, те няма да ни забравят. Ако сме зависими от някого, то нека просто сме благодарни за помоща и грижита, а не да съдим. Страданието идва да ни покаже, че не сме научили житейските си уроци.




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар