Досие на скандала "Топлофикация"

04 юли 2009 00:08   33394 прочита
А. Александров
А. Александров


А. Александров

Пеевски е зам. министър от квотата на ДПС. Пеевски нашумя през 2001 г., когато без висше образование стана парламентарен секретар на транспортното министерство, а после оглави и борда на директорите на пристанище Варна. През май 2005 г. той бе назначен за следовател в Столичната следствена служба, въпреки че няма 2-годишния юридически стаж, който се изисква по съдебния закон. Законът обаче позволява и изключения.
В официалната си биография Пеевски пише, че е магистър по право в Югозападния университет “Неофит Рилски”. Бил е юрисконсулт в “Ти Ви Глобус” до януари 2004 г., а след това адвокат при Благоевградската и Софийската адвокатска колегия.
Пеевски стана известен и със спортните си апетити. Бившият спортен министър Васил Иванов-Лучано даде зала
“Универсиада” и хотел “Тотокомплекс Шанс” на Златни пясъци като апортна вноска за 50% участие на държавата в “Спорт хотелс Олимпика България” АД. Останалите 50% са на частната фирма “Проектстрой БГ”, която се оказа свързана с Делян Пеевски. Прокуратурата образува проверка по случая, която още не е приключила.
Корнелия Нинова изгоря заради шефа на “Фронтиер”
“Не съм изненадана от решението. Ще оставя нещата така. Разбрали сме се вече”. Така коментира Корнелия Нинова уволнението си като зам. министър на икономиката.
Нинова попадна във вихъра на скандала покрай познанството си със следователката Татяна Шарланджиева. Подслушани телефонни разговори показаха, че двете са разговаряли по телефона с шефа на “Фронтиер” Красимир Георгиев преди всеки негов разпит. Така показанията на бизнесмена като свидетел по делото за пране на пари срещу бившия шеф на столичната “Топлофикация” Валентин Димитров са били предварително нагласявани.
Корнелия Нинова бе зам. министър от квотата на БСП. В Министерството на икономиката и енергетиката 38-годишната юристка, която е и член на ВС на БСП, отговаряше за външноикономическите връзки, държавния резерв, търговията с оръжие, “Булгартабак”, офсетните споразумения, свързани с доставки за армията. Нинова е шеф на УС на две стратегически предприятия - “Булгартабак холдинг” и “Международен панаир Пловдив”.
От 1997 до 2005 г. Нинова е била изпълнителен директор на “Техноимпекс” АД - известното инженерингово предприятие, което бе приватизирано през 1999 г. Бъдещият зам. министър участва и в РМД-то, купувач на “Техноимпекс-98”. Разбира се, че са се разбрали, коментират българите. Но е добре да си припомним Корнелия Петрова (Нинова) как с Грета Дончева изхвърлиха от кабинета му тогавашния изпълнителен директор на “Техноимпекс” Спас Панчев (зам. министър на отбраната в настоящия кабинет), след като  им  бе поверено управлението на милиони долари активи и възможността за РМД приватизация (успешно реализирана вече само от Петрова-Нинова през 1998 г. и “Техноимпекс” беше продадено, след като задграничните вземания са прибрани и сметките на предприятието празни).
Автобиография на Корнелия Нинова
“В БСП - София има няколко знакови организации. Една от тях е червената ядка в
“Оборище”. Щом те издигат там, значи си в началото на добра кариера, казват опитните апаратчици в столетницата. За Корнелия Нинова шеметната кариера в БСП тръгва именно оттам. Всъщност уволненият зам. министър на икономиката и енергетиката е доказателството, че парите нямат политическа принадлежност. Професионалната й биография е кратка, но съдържателна. През 1995 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд. Същата година се мести като юрисконсулт в Столична община, но заменя общинската дейност още през 1996 г. с мястото на следовател в Столичната следствена служба. Остава там една година, след което пак се връща към попрището на юрисконсулт. Този път във все още държавния БТК. Няколко месеца по-късно става изпълнителен директор на външнотърговското дружество “Техноимпекс”.
“Техноимпекс” се занимава с набиране и изпращане на висококвалифицирани специалисти и съветници зад граница - в Сирия, Либия, Тунис, Алжир, Мароко, Ангола, Куба, Китай, и не е от дружествата, които могат да бъдат оглавени от случаен човек. Независимо от все още девствената си тогава политическа биография, Нинова става шеф на РМД-то, приватизирало “Техноимпекс” - “Техноимпекс 98”. Остава там до 2005 г., когато прави политически лупинг и се вмества в кандидатдепутатската листа на БСП в София. Вярно, позицията е неизбираема, но пък престижна, защото списъкът е оглавен от любимеца на масите Стефан Данаилов. Заради гилотината на Д’Онт Нинова не влиза в парламента, но се връща на бял кон в политиката. Като зам.-министър на икономиката и енергетиката.
В мегаведомството отговаря за външноикономическата и търговската политика, както и за офсетните споразумения. Надзирава военновременните запаси и е в борда на “Булгартабак холдинг”. Един от сблъсъците й с шефа на Националната следствена служба е именно заради присъствието й в ръководството на тютюневия гигант. По собствените й твърдения Александров я притискал да лобира за икономически интереси.  Но в нейната версия по-любопитното е, че Александров действал не пряко (Нинова отказала среща), а чрез посредници - предложената за дисциплинарно уволнение прокурорка Татяна Шарланджиева и шефката й Зоя Иванова.

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар