За Великден отблизо с преподавателя по История в ЮЗУ Янко Христов: Днес Великден е празник на празниците - възможност за сплотяване и събиране на семейството заедно

07 април 2017 14:43   1 коментар   17584 прочита
Янко Христов
Янко Христов


Янко Христов

Наближава един от най-светлите християнски празници - Великден. Във връзка предстоящите празници се срещнахме с гл. ас. д-р Янко Христов - преподавател от катедра "История" към ЮЗУ "Неофит Рилски", за да разберем по какъв начин той се подготвя за Великден. В откровен разговор с нас, той сподели любимата си Великденска рецепта, върна се назад в детството си и спомените му за светлия празник. Вижте какво сподели д-р Христов.

- Здравейте, д-р Христов, като специалист по Средновековна история, бихте ли споделили с нас по време на т. нар. "Тъмни векове" чествал ли се е Великден?

- Да, разбира се. Великден още тогава се отбелязва като празник доста сериозно. Нашите традиции в тази посока могат да се видят още в Средновековието и като ритуални действия и като работен режим преди самите празници, като задължения от религиозната общност, така че това, въобще, не може да бъде някаква новост, която да изненада не само тясната, но и по-широката аудитория.

Рецептите, храните, свързани с Великденския празник, и постенето преди Великден също можем да ги видим още през Ранното и Зрялото средновековие, но в най-силна степен в последните години на Османската власт, където там хранителният режим е обвързан с религиозно-култови действия и той се оказва доста консервативен. Такива храни, които започват да изпадат от всекидневието, малко или много започват да се появяват като част от спазването на ритуала. В това няма нищо странно, защото така функционират празничните системи, при които има ритуално хранене и приготвяне на някаква ритуална храна.

- А как ще коментирате съвременната ситуация с този свят празник?

В последно време се прави опит празникът да се превърне във все по-важен. Друг е въпросът как в този съвременен и забързан начин на живот може да събере цялото семейство заедно. Точно в тази насока трябва да се мисли Великден, възможност за сплотяване и събиране на цялото семейство заедно.

В това се крие празничността на този ден. Не трябва да се възприема просто като едни почивни дни, в които не се работи и като една възможност да се качим в автомобилите и да отидем на гости в съседна Гърция, Турция, Македония и Сърбия, а е необходимо да го асоциираме с предоставения шанс да останем в собственото населено място и да прекараме време с любимите хора.

Времето прекарано с близки и роднини е същинското честване на този празник и тук не говорим за някакво фалшиво благочестие или моменти на разкаяние. Важно е да покажем на по-малките деца в нашите семейства, че това е свят празник, на който семейството трябва да е заедно, а не просто почивни дни, в които не ходим на училище и работа, защото както знаем част от възпитанието на децата се постига чрез имитирането на действията на по-големите и ако в даден момент ние се отнасяме към празника само като ден, в който не правя нищо, то има вариант да възпитаме това чувство у децата си.

Честването на такива важни моменти, не само на религиозни, но и на национални празници е свързано с някаква споделеност и общо преживяване. Трябва да има усещане вътре във всяко едно семейство, че празникът трябва да бъде споделен и това усещане трябва да се възпитава у децата от най-ранна възраст, както направи моето семейство. Аз възприемам Великден по този начин и така се опитвам да оставя подобни усещания и нагласи в хората, които ме заобикалят.

- Споменахте в началото на разговора ни за приготвянето на великденската храна и за вашето семейство. Имате ли някоя любима рецепта, запаметила се във вашето съзнание от детството Ви?

- В рамките на моето семейство Великден продължаваше да бъде не кой знае колко показен празник, защото никога не сме били особено религиозни или безкрайно отдадени на празнуването му. Не сме следвали строго постта, препоръчван от традицията и религиозната догма, но в момента на Страстната седмица се опитвахме да променяме хранителния си режим. Всички, обаче, чакахме с нетърпение неделята, когато се приготвяше цяло агне.

Обикновено приготвянето му се падаше на баба ми, но и останалите жени в семейството винаги съдействаха с помощта си. Ние с братовчедите ни се въртяхме около тях и още от малък в главата ми е останала бабината рецепта за приготвяне на агнето. Тъй като семейството ни бе голямо, приготвяхме цяло агне, което понякога, дори, не стигаше (смее се). Та, това цяло агне съм го запомнил с това, че се пълнеше с дреболиики, след което се зашиваше, а около него се готвеше ориз. Всичко това се печеше на фурна на дърва на бавен огън.

Самата рецепта е: Цялото агне да се натрие със смесица от масло, сол и джоден, както и малко кимион, а понякога и черен пипер. Дреболиите се нарязват на ситно и се запържват с масло. Понякога се добавяше и грах. С това се запълва агнето и се зашива. Същевременно се слага ориза в затоплено масло, след което се запържва. Добавяхме към ориза и спанак, понякога повече, друг път по-малко. Оризът се разстила в тавата около агнето, добавят се и всички дреболии, които са останали, както и малко вода.

За да не прегори агнето, някоя от жените в семейството захлупваше агнето, което добавяше лек задушен ефект. Такъв жив детски спомен ми е останал моментът на отхлупване на агнето и аромата, който се носеше из цялата къща. Тази рецепта не е нищо уникално и не е трудна за изпълнение, но тя варира в избора на подправките и зеленчуците, които се ползват. Днес все още приготвям агнето по тази рецепта, но разбира се, има малко модификации.

- Важен момент от ритуалните действия за Великден е ходенето на църква. Вие спазвате ли тази традиция?

- Трудно е да кажа. Отговорът ми едновременно е и да и не. Обикновено отиването на църква на този празник е свързано с престояването до късно през нощта и голямо струпване на хора на едно място. Когато бяхме малки деца родителите ни го спестяваха и то не защото са искали да ни откъснат от тази част на ритуала, а по-скоро са ни го спестявали, защото не сме били достатъчно пораснали.

Когато бях в юношеските години, се събирахме с братовчедите ми и приятели и ходехме да обикаляме църквата. С течение на времето този обичай се превърна в начин за сплотяване. Аз бих коментирал този момент от празника, по-скоро като моден и като желание за споделяне и преживяване с близки хора, както и като механизъм за подражание на действие, а не толкова като религиозен акт.

В последно време се улавям, че моментът с отиването на църква в нощта преди Великден, отново, липсва при мен и то не толкова заради нежелание да го правя, колкото, с факта, че сега е моят момент да се грижа за някого. В деня на Великден в сутрешните часове след събуждане и честитяването на празника, отиваме цялото семейство до храма, за да запалим свещичка за здраве.

- Какво ще си пожелаете с приближаването на най-светлите християнски празници?

- Ще си пожелая здраве най-вече, колкото и да е клиширано. Здраве за мен и всички около мен. Също така ще си пожелая и малко по-спокоен делник и да се радваме повече на малките неща, които ни предоставя живота.

Разговаря Бети Владимирова


Още за: Янко Христов   катедра   ЮЗУ   Още от: Отблизо

Принтирай статия
1 коментар
22 Април 2017 12:46 | читател
Оценка:
0
 (
2
 гласа)

Великден винаги е бил един от най-тачените празници, на които се събират семейството и родата, а не само днес, както пише в заглавието! Такива семейни празници са и бъдни вечер, и Коледа!




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар