Майстор на спорта, наследник на белогвардеец, стана 10-ият жител на Влахи

03 февруари 2011 00:18   12142 прочита


Маркира маршрути за катерене, иска кресненското село да привлече алпинистите, както Банско скиорите

Видният алпинист, майстор на спорта, Иван Александров Мартинов след тримесечно пребиваване в Хималаите с цел да подготви експедиция за обхождане “Покривът на света” се усамоти в кресненското село Влахи, за да отсее събраните материали, които ще бъдат необходими. Чист софиянец е, но във Влахи вече има вила и се чувства горд, че е 10-ият местен жител на това чудно кътче с природни и исторически забележителности, в което някога са живели 1800 души. Роден е на 24.III.1960 година. Завършил е НСА “Васил Левски” и спортен туризъм в СУ “Св. Климент Охридски”. Бил е републикански шампион по катерене и много години в топ 10 на родните алпинисти. За 15 години от трудовата си биография записва участие в над 200 филма на “Ню Бояна студио”.

- Г-н Мартинов, всичко живо бяга към София, а Вие наопаки. Някак си не се връзва като логика?

- Няма нищо за връзване. Аз съм планинар по душа. А защо бягам от София ли? Ами защото това е едно чудовище от бетон, железа, тухли и стъкло. Има високи сгради, но няма простор, улици и площади се задъхват от изгорял бензин и непознаващи се хора. А тук, в това божие кътче Влахи, се чувствам като в приказка. Искам речен ромон - има р. Влахинска, искам скални грамади - има ги в Барата, искам водопади - има го Скакалото, искам вековни дървета - тук има две тиси на по над 1000 години и един чинар на повече от 500.

- И смятате ли се вече за влашенин?

- Категорично. И се гордея, че вече съм сред десетте жители на селото, в което някога са живели 1800 души. Живот е кипял тук векове наред. Тук е роден войводата Яне Сандански, оттук са корените на писателя Димитър Димов, тук е укривана Елена Стоун по време на нашумялата афера “Мис Стоун”, завладяла близо година медиите из Европа и Америка, тук е бил щабът на Кресненското въстание.

Във Влахи и сега стават неща, достойни за летописи. Тук дружество “Семпервива” възкръсва по швейцарска програма. Гледат стари породи домашни животни от каракачански овце, кучета и коне, както и калоферски кози. Тук Сдружението за дивата природа “Балкани” откри образователен център за дивите хищници, единствен засега в страната, който има ограждения, зад които в природна среда се отглеждат мечка и два вълка.

И това не е всичко, което ме примами във Влахи. Привлече ме и планината. Върховете с многото им скални отвеси за катерене с различна категория на трудност. Искам да събудя алпийското планинарство в този край. Има картирани турове по Синаница, Момин връх, Георгийца и други върхове, но са позабравени. Има и много немаркирани. Мисля да се заема с това дело.

- Как ще го постигнете?

- Не без труд. Ще се катеря, ще забивам клинове, ще опъвам въжета, ще описвам. В плановете ми влиза учредяване на алпийски клуб в Кресна, а може би и съвместно със Сандански. Вярвам, че тогава ще дойдат и софиянци. Банско и Разлог привличат със ски писти, ама този район пък може да примами катерачи, че да се стигне и до организиране на редовни състезания.

- Някакъв опит в това отношение имате ли?

- Ами кажи-речи това мога и това искам да правя. Имам опит и като член на клуб “Планинец” в София и като член на Българския алпийски комитет и съм треньор по алпинизъм.

- Чух някои да Ви наричат Салников?

- Като Салников ме знаят повече сред алпийските среди. Аз наполовина съм руски казак. Дядо ми Мартин Салников е бил писар в щаба на генерал Врангел. Отявлен белогвардеец. С 12-хилядна войска на Врангел се озовава през 1921 година във Варна. После се жени, живее в Кричим, в София, но аз и по рождение съм си софиянец от жълтите павета.

- Да се върнем към катерачеството. Край Влахи има ли места за такива изяви?

- Само едно - водопадът Скакалото на р. Косовска. Там вече картирах един тур с име Скорпион. Къс е само към 100 метра, което ще рече две въжета. Ще идват на него от “Планинец”, готвят се и от клуб “Вертикален свят”.

- Много планини ли сте обиколил?

- Ако става дума за родните, бил съм из тези, които имат стени за катерене - Пирин, Рила, Стара планина. Все пак аз не съм турист, а алпинист.

- А в чужбина?

- Катерил съм се в САЩ по Сиера Невада, в националния парк “Йоземити”. Бил съм клинове и съм опъвал въжета из високите Татри в Словакия, имал съм шанс да посегна на стени на първенеца на Европа Монблан в Алпите. От тази планина имам скъп спомен. И аз бях в групата от трийсетина алпинисти, която изкачи на върха с носилки и въжета алпиниста Иван Кожухаров. Човекът бе със счупен гръбнак и напълно парализиран. Въпросът бе и той, и ние да покажем дух и воля.

- Голямата Ви планинска любов?

- Хималаите. Там бях пълни три месеца през 2008. Имах задача да обходя район, който предстои догодина да бъде посетен от българска експедиция. Задачата ми бе да направя логистика на този район. Бях сам с един млад шерп. Финансирането бе поето от фондация “Перма шип”. Катерих се близо до границата с Тибет. Трябваше да описвам и пещери. Дори и открих една. Не съм спелеолог, но пещерите ме впечатляваха.

- Имате ли покорени осемхилядници?

- Не. Имам в Непал шестхилядници. Там бях повече заради пещерите. Вървях по пътя на руския учен Ернст Мулдашев, който иначе е хирург. В този пещерен район той попаднал на много странни явления и тайнствени сили. Обследванията си е поместил в пет тома, които ги има в превод на български език. Той приема, че в тези пещери има космичен разум, от който зависят и съдбините на нашата планета. Най-много се позастоях край пещери по осемхилядника Анапурна 4. Тамошните пещери местното население приема за свещени. Между другото, знаеш ли какво означава името Непал? От непалски в наш превод е Свещена пещера. Аз понадникнах в пет от пещерите. В една от тях е живял гуру светец. На входа на тази пещера ненадейно нещо невидимо ме блъсна. За такива случаи пише и Мулдашев. В този район ме впечатли и друго. По пътя по Анапурна 4 на някои скали има рисунки. На тях най-често са изобразени глави на хора с ореоли с вид, типичен за нашите икони, нещо нетипично за Непал.

- Имате ли кумири в алпинизма?

- Не мога да кажа кумири. Ще спомена имена на хора, които приемам за приятели. Това са Валтер Бонати, Дон Уилямс, Георги Атанасов, Енчо Петков - от по-старите, а от по-младите - Кирил Досков, Николай Петков.

- Кога и как станахте майстор на спорта по алпинизъм?

- През 1984 година. Оцениха постиженията в катерачеството ми. Бил съм и републикански шампион и много години в топ десетката на нашите катерачи.

- Издържате ли на ходене?

- Та аз съм алпинист! Е, не много, но 8 часа с тежка раница на гръб издържам.

- Алпинизмът е малко самотно занимание. Обичате ли самотата?

- Човек опознава най-добре себе си, когато е сам. Не, не искам да съм самотник, но 3-4 месеца бих издържал в самотност, без това да ме води до депресия.

- Бродите из планини и по скали, а в раницата имате ли камера?

- Редовно, и то по-малко в раницата и повече в ръцете ми. А съм човек и на киното. На това изкуство съм отдал вече 15 години. Участвал съм в подготвяне на разни ефекти в над 200 филма, главно в научнопопулярни. Името ми го има и сред надписите на художествени филми като “Йо-хо-хо”, “Мера според мера”. Работил съм и с чужденци. Пил съм уиски след работа със звезди от Холивуд - Стивън Сегал, Морган Фрийман, Жан Клод ван Дам, Уесли Снайпс. Чуквал съм чашка и с нашите Любен Чаталов, Тодор Колев, който между другото извън сцената е кисел човек, малко темерутин, но да не броя, че са много.

- За какво мечтаете?

- Да доизградя жилищната база във Влахи. Аз съм планинар и обичам екологията. Строя тук само с дърво и други екологични материали. Не искам да използвам нещо, което не се вписва в природата. Ето тук виждаш съоръжение с рибарник и малки земеделски площи. Това се казва “Аква поникс”. Още не съм го довършил. Австралийско изобретение е. Всъщност това е хибридна система. Чрез нея рибите в рибарника и засадените моркови, марули и домати са в контакт. Нитратите, произведени от храненето на рибите, отиват в коренната система на растенията и ги хранят, а корените пък прочистват водата на рибите. Така се пестят и средства.

- Правите в двора и пречиствателна станция.

- Да. Тя е за сивите води, тези от мивката и банята. Водата отива в ров с чакъл и пясък, в който ще засадя папрат или бамбук, чиито корени ще я прочистват и ще я правят поне годна за поливане. Това ми е необходимо, защото липсва канализационна система. По тази причина друго устройство има и тоалетната ми. Тя е изцяло дървена, лукс е, но тъй като няма течаща вода, то нещата отиват след използване с покриване с трици, които след време се превръщат в естествена тор. Така е чисто, няма мирис, а е и удобно.

- Считате ли се за успял човек?

- Човек никога не трябва да се приема за успял. В живота има толкова много чудеса и толкова много неща за връщане. Постигнеш ли нещо, то отваря врати поне за десет нови. Животът е като пътуване към хоризонта - вървиш, и аха да го стигнеш, а той все бяга и те примамва. Важното е човек да върви напред и по възможност нагоре.

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар