Благоевградчанинът Й. Трендафилов, едно незрящо момче ни зареди с жажда за живот: Оптимизъм е нужен, оптимизъм и доброта сред хората, нека не се делим на важни и неважни, на бедни и богати....

10 януари 2018 15:14   2 коментара   15488 прочита


Случайно срещаме Дани, момчето, което доста хора от Благоевград познават.

Спряхме, го защото май се бе изгубил из центъра на града, търсейки закусвалня "Бакалов".

Кучето му водач "неговите очи" Дарко, вероятно се разсеял за миг и тръгнал в грешна посока. Упътихме го.

С голяма усмивка, Дани благодари и си направихме една дълга разходка из центъра на Благоевград. Най-приятната разходка.

30-годишният Йордан Трендафилов се оказа доста отворен за разговори и не усетихме как мина цял час в разговори

Здравей, Дани. Честит имен ден на патерици! На къде си се запътил?

Благодаря, благодаря! Излязох да се разходя малко, исках да седна тук в тези капанчета до пощата, но ги затварят и реших да купя по една закуска на моите приятели от съюза и да отида да се видим.

Как се справя твоят най-добър другар, и твоите "очи", красавецът Дарко

Дарко вече е на 7 години, но мой другар в живота е от 5. Той е винаги до мен. Кучето е моя най-добър приятел, защото човек ще ми каже имам си работа, не ме занимавай, сега не мога. Кучето ми щом ме види, че се оправям за навън е готово, щом имам нужда да говоря, той ме слуша със зяпнала уста..

Аз съм единственият с такова куче в Благоевград. Те са доста скъпи.

Как минава един твой ден? Разкажи ни малко повече за теб?

Ами как да минава. Ставам сутрин, кафе не пия, не обичам. Работа нещо вкъщи ако има, после си имам любим сериал, слушам новини и така. През ден някъде излизам да се разходя. Това е общо взето. Ровя се из фейсбук, пиша си с приятели.

И да кажа аз никога не съм криел, че не виждам. Пиша си с много хора, с момичета си пиша и винаги го споделям.

Много обичам ретро партитата, те са ми любими. Много ми се ходи и сега на дискотека, не съм ходил от април мисля. Но рядко се навиват хора да излезем.

Също така ходя и често на почивка във Велинград.

Помагам много на доцент Терзийска, тя ме вика редовно при студентите си. Когато имат лекция за зрително затруднените хора ходя да им показвам с компютъра как да работят и с телефона.

На мен ми е много приятно да ходя да помагам, завързвам си нови контакти.

Как предпочиташ да се качиш на такси, или да се разхождаш пеша?

Зависи. През 2009 година ме глоби едно такси. Казах му да ме закара на,, Васил Априлов 34‘‘ и спира пред гаража, обаче усещам, че ме лъже, тротоара ми висок, въртя се аз, чудя се къде съм. Аз тогава нямах куче още, взех го през 2013 година. И чувам някакво момченце,, Бабо тука има един батко с пръчка‘‘ и бабата се усеща, че съм незрящ. От тогава аз пътувам само с познати хора. Нямам доверие на всички.

В момента можеш ли да се качиш с куче на такси?

Дават, ако се обадиш и кажеш предварително.

Къде беше на Нова година?

За съжаление си бях вкъщи. Бях се настроил за купон но, всичко ми отпадна, трябваше да празнувам с едни приятели в Пловдив, но имаха проблеми, разболя им се кучето и трябваше да отложим всичко. Вкъщи писва но…

Разбрах, че си учил в Югозападният университет

Да. Мога да кажа, че съм много щастлив, че записах и учих.

Аз много се промених, станах по-комуникативен човек. Завърших,, Философия и педагогика‘‘ а магистъра ми е,, Ресурсен учител‘‘. Срещнах и много приятели там и всички се държаха с мен много добре. И колеги и преподаватели ме приеха много добре, без никакви проблеми.

На изпити са ме късали, както късат зрящи. Но това е много хубаво, аз не искам да ме мислят за различен.

Не ме караха да се чувствам различен, аз бях равен на тях. Точно за това се сприятелихме и до ден днешен се чуваме и поддържаме връзка.

Само малко ме е яд, че не учех нещо с компютри, но нямаше как.

Иска ли ти се да работиш, да минава времето по-бързо?

Разбира се, че искам. Дори и по 4 часа да бъде на ден, така ще се чувствам полезен, ще изкарам някакви пари.

Предполагам слушаш какви неща се случват последно време в България?

Да за съжаление вече света стана много опасен.. Ежедневие станаха тия инциденти. Дано се променят нещата към добро.

Какво ще пожелаеш на всички читатели на струма.ком?

Оптимизъм ще пожелая на всички и здраве. Доброта и съпричастност! Всички сме човеци, имаме сърца, нека не се делим на различни, на важни и неважни, на бедни и богати. Това е най-важното.

Разговаря Р. Митева

2 коментара
10 Януари 2018 15:56 | един от всички
Оценка:
10
 (
10
 гласа)

Браво на момчето зарежда с позитивизъм. Трябва да сме добри, но ни е трудно за жалост


19 Юли 2019 19:46 | Димитър
Оценка:
0
 (
0
 гласа)

Той пренабрегва хората като него, а вие му правите евала91




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар