Новините на югозападна България
Тежки дни за Деси Слава! Тя огромна си стои вкъщи, Благой вилнее по кръчмите (Фото) Бившият на Гала се къпе в милиони, а водещата издържа Стефан Снимка: ezine.bgСелска кухня! Друсан кебап
   РегистрацияЗабравена парола

97 години от освобождението на Петрич от турско робство


28 октомври 2009 00:20  9 коментара   56263 прочита



Балканската война от 1912-1913 г. е забележително събитие в историята на българския народ, което винаги е вълнувало с изявения си стремеж към свобода и единение, проявения масов героизъм, с единството и здравата връзка между народ и армия. Тя е призвана да реализира мечтите и целта на поколения възрожденски българи - обединение на българската нация в рамките на единната и неделима родина.
Най-ярък пример за националния характер на Балканската война е участието на Македоно-Одринското опълчение в състава на българската армия - военна част, сформирана на доброволен принцип от българи от Македония и Одринско. За да подчертаят приемственоста си с делото на опълченците от Руско-турската освободителна война, доброволците се наричат опълченци, а дружините им - опълчение. То има 12 опълченски дружини, носещи имената на родните им краища, разпределени в 3 бригади. В нито една от другите държави, членки на Балканския съюз - Гърция, Сърбия и Черна гора - не е сформирана подобна част, което още веднъж подчертава чисто българския характер на населението в Македония и Одринска Тракия. За командир на опълчението е назначен ген. Никола Генев, а за началник-щаб - майор Петър Дървингов. Под командването на щаба на опълчението, но със самостоятелни задачи, в тила на турската армия действат и много чети начело с прославени дейци на Македоно-Одринското освободително движение. Петричани се включват в редиците на Македоно-Одринското опълчение чрез участие в четите на Никола Парапанов, Мита Иванов (Англикин), Стойко Бакалов и прехвърлилите се по-късно чети на Иван Смоларски, Т. Николов и Панайот Карамфилович.
Четата на кап. Никола Парапанов - освободителя на град Петрич, командир на 15 Щипска дружина и кавалер на ордена „за храброст” - е сформирана на 18 септември 1912 г. от 12 души, като много скоро нараства на 93-ма четници, сред които и петричаните Коста Лютов, Тольо Ичев, Филип Николов и Георги Иванов. В тила на турската армия четата провежда редица смели бойни акции: прекъсва телефонните и телеграфните линии между Петрич и с.Цапарево; устройва засада и унищожава една турска батарея при с.Илинденци, като затворите на оръдията хвърля в р. Струма; разгромява друг турски отряд при с.Райчово, като са убити повече от 50 турски войници, а четата не дава нито една жертва; близо до с. Свети Врач (дн. Сандански) четниците унищожават турски обоз от коли и камили, натоварени с провизии. Веднага след това тя се озовава в с. Цапарево. Със своята маневреност капитан Парапанов създава впечатление, че в Петричко гъмжи от комити. Това впечатление се засилва още повече след бягството на мюдюрина на с.Цапарево в Петрич, който, смъртно уплашен, уверява каймакамина на града Нази бей, че към него се приближава голям отряд четници.
На 27 октомври 1912 г. Нази бей - човек благороден и възпитан, с високо образование, свиква събрание на турските големци, на което подробно излага какво е истинското положение и препоръчва да се отстъпи, за да се избегнат ненужни жертви и без да се извършват издевателства върху българите. Привечер представителите на властта отпътуват, като жандармерийският юзбашия нарежда всички затворници да бъдат освободени. През нощта голяма част от турското население също напуска града.
Опасноста от евентуално завръщане на турците е голяма, затова комитетът на ВМОРО в Петрич поема съдбата на града в свои ръце. Съвместно с членовете на българската духовна община в дома на председателя на общината (архиерейски наместник йеромонах Климент Кьосев) се взема решение да се призове цялото население да участва в отбраната на града при евентуално нахлуване на отстъпващи турски орди. Изпратен е куриерът Андон Малчев в с. Старчево, който да се срещне с капитан Парапанов. Още с пристигането на Малчев Парапанов дава нареждане четата да бъде готова за поход към Петрич. Призовани са много селяни с оръжие в ръка, създават се милиции предимно от с. Кърналово, Петричко. Комитетът на ВМОРО в града и общинарите много бързо са уведомени за пристигането на капитан Парапанов и неговия отряд. Веднага е организирано посрещане. Начело са Тодор Стоянов, Мита Аргилов, Георги Чапразов, Иван Телятинов и Стоян Трушков. Отрядът пристига в Петрич пред дюкяна на Иван Мишков и е разквартируван в града. Сутринта на 28 октомври в града влиза и четата на ВМОРО, начело с войводата Мита Иванов (Агликин), с помощник Георги Стоилов Игралишки.
На следващия ден - 29 октомври 1912 г., на общоградски митинг е конституирана свободната българска администрация - околийска и градска. Начело на околийското управление застават изтъкнатите учители и граждани Иван Телятинов, Тодор Стоянов, Стоян Трушков, Иван Тодоров и Андон Малчев. За кмет е избран Михо Попов, а за негови помощници - Зия бей и Януш Стойчев. За комендант на града е обявен капитан Парапанов.
Неукрепнала, новосформираната българска власт е изправена пред голямо изпитание - от Струмица към Петрич настъпва една дружина редовна турска войска. Защитата на града е поета от местна милиция, наброяваща около 300 души. Тя заема позиции при местността Бела Мара, където устройва засада. Когато турската дружина попада в центъра на засадата, към нея се отправя като парламентьор Зия бей. Той успява да убеди турския командир, че са обградени от голям брой български войници и съпротивата е излишна. Пленени са 250 турски офицери и 4 офицери. Така е избегната опасността от повторно поробване на града.
На 3 ноември 1912 г. отряд на 3-ти ескадрон на 5-ти тракийски полк под командването на ротмистър Горанов влизат в Петрич. Вестта за пристигането на българските войски се разнася бързо. Въпреки проливния дъжд цялото гражданство се струпва пред моста при казармите, за да посрещне представителите на българската армия. Директорът на българското класно училище Иван Телятинов произнася пламенно слово. Учениците развяват български трибагреник с пришит в средата лъв. Цветя, много цветя осяват пътя на освободителите, а 129 души от Петрич и Петричко се вливат в Македоно-Одринското опълчение, за да изпълнят по бойните полета своя патриотичен дълг.
Днес, 97 години по-късно, петричани оценяват по достойнство освободителния характер на Балканската война, отдавайки заслужена почит и признателност към героите, пролели кръвта си по бойните полета за свободата и независимостта на родината, вписали светла страница в многовековната история на България.

Още за: война  освобождение  робство Още от: Отблизо

Добави/гласувай в Свежо   Сподели във Фейсбук Запомни    За печат


9 коментара

28 октомври 2009 01:46 | орфей
Оценка:
13
 (
27
 гласа)

браво, но да не е пък само Петрич?
..много части на България са освободени чак 1912г.... като Родопите например ..въпреки че там с турцизирането от дпс последните години -едва ли могат да се нарекат истински освободени!


28 октомври 2009 02:39 | Освободител
Оценка:
11
 (
39
 гласа)

А от вас кога ли ще ни освободят октоподи на мафията.


28 октомври 2009 08:14 | историк
Оценка:
5
 (
37
 гласа)

Право да се гордеят с историята имат само тези петричани, които не са погазили нравствените принципи и поддържат поне връзка с т.н. низини.Да не говорим, че би трябвало екипът на този кмет, който вече трети мандат се "гордее" с историята, дори не допуска до себе си нуждаещите се, липсва му елементарната хуманност, градът ни е заприличал на турска чаршия, пешеходците едва се провират между колите, защото всичко е заето от бизнеса и т.н.Много е прав "освободител" със определението си към тях.


28 октомври 2009 09:31 | гражданин
Оценка:
4
 (
26
 гласа)

НЕ ГД СЛАГАИТЕ ТОЯ КРАДЛИВ СЕЛЯК ПОНЕ ДНЕСКА МАХНЕТЕ ГО СЛОЖЕТЕ СНИМКА НА НЯКОИ ГЕРОЙ


28 октомври 2009 14:53 | rekorr
Оценка:
-4
 (
14
 гласа)

ТОВА Е ПРАЗНИКА НА ПЕТРИ А НЕ 3 МАРТ


1

29 октомври 2009 11:16 | kefal
Оценка:
7
 (
23
 гласа)

Кмета чете речи а негови служителки се БИЯТ ,СКУБЯТ късат си златни синджири и правят циркове във Общината....


1 ноември 2009 15:26 | писна ми
Оценка:
0
 (
20
 гласа)

писна ми да гледам тоя огражденски крадлив селянинин,който се"гордее с града ни".тоя град не е твой ,селянино,той е на петричанци.вземи си другите огражденци ,дето си ги завъртял около тебе и марш обратно в Огражден.ти място в Петрич нямаш.ама преди това върнете всичко ,което изкрадохте от гърба ни.тръгни си сам ,мърлъо, гол и бос така както дойде и остави ПЕТРИЧ на мира.


21 ноември 2009 18:44 | komitata
Оценка:
-1
 (
7
 гласа)

ти одек знаеш че е от огражден а ? сигурен сам че ти си гръчко аки


28 октомври 2010 10:18 | СТОЯН
Оценка:
-4
 (
4
 гласа)

Стига с това ,,турско робство"!!! Тук не е имало,,роби". Роб означава да не притежаваш нищо-имоти, граждански права.. Правилно е да се каже османско присъствие!




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Кирилизация
<- ползвайте ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ако нямате кирилица

Име



Коментар





Въведете кода от картинката

 



   
Информационна агенция STRUMA.COM - първи в новините на югозападна България. STRUMA.COM е запазена марка и като независима медия няма никаква връзка с други печатни и електронни медии със същото или подобни наименования.