Вижте колко е красиво, злото в града ни няма граници, мания е всичко да се приписва на мен, инвеститорите бягат и това не трябва да продължава

Дупнишкият командос Пламен Галев покани репортер на “Струма” на чаша кафе за коментар на разпореждането на РДНСК - Кюстендил за събаряне на най-новото заведение на площада в Дупница. Разговорът бе сред най-близките му хора, пред които Галев заяви:

За мен е необяснимо докъде може да стигне злото в един град като нашия. Кажете откровено, действително ли е грозно кафенето, така както го определят хора, които не ни симпатизират? - попита риторично командосът и беше удовлетворен да чуе признанието, че в действителност кафенето е много хубаво, авангардно, с прекрасна обстановка, но за съжаление незаконно.

Не е така, каза Пламен Галев, не е незаконно, доколкото успях да се запозная с документацията. То наистина е преместваем обект. Трябва да кажа, че за да бъде квалифицирано като строеж, би следвало да има плоча, а няма. Покривът е ламаринен. Единственото, което не може да бъде преместено, е здравата бетонна основа. По-добре ли е площадът да бъде осеян с ламаринени заведения, каквото има отсреща. Заведението изглежда солидно, да, но е изградено с болтови връзки и е с желязна конструкция. Не е проблем един 70-тонен кран да го премести.

Заведението не е мое, обясни Пламен Галев. Мания е да се приписва всичко в града на мен. В момента дори не изпълняваме и функциите си на консултанти. Не влизам в общината и така ще бъде до приключването на голямото дело, което тече в Кюстендилския окръжен съд срещу нас. Моята най-голяма тревога е, че политическата обструкция, която се развихри в Дупница, доведе до там сериозни инвеститори от цял свят да гледат на общината ни като на най-лошата. Инвеститорите бягат от Дупница и аз не бих искал това да продължава. Такъв е случаят и с това заведение, в което сега се намираме. Първият инвеститор, който дойде и нае площта за изграждането на обекта, избяга. Той преустанови строителните работи и замина за Америка, може би, не знам точно къде. Добре че се намери втори, който прояви интерес, в лицето на Станислав Скендерски, благодарение на когото сега седим в тази прекрасна обстановка.

Момчето инвестира сериозни средства, но изпитва страшна несигурност и тя е в резултат на политическа обструкция, която е между нас и двамата общински съветници от “Атака”. Те по цял ден стоят в кабинета си, пишат жалби и чрез тях спират развитието на Дупница. Хора, които са идвали при нас, казват: “Да, искаме да построим, да направим нещо за Дупница, но изпитваме абсолютна несигурност заради враждата”. Такъв е случаят и с парк “Рила”. Нямаме намерение да купуваме парка за себе си, както ни обвиняват. Поискахме трансформация на собствеността от публична в частна не за да купим парка, а да дадем по-голяма сигурност на инвеститорите. Целта е да бъдат вложени в парка милиони левове, но кой би дал толкова пари, при положение че може следващият кмет да дойде, например в лицето на някого от “Атака”, и да го изгони, след като е вложил 1 милион например.

Съветниците взеха решение за трансформиране на собствеността, от “Атака” образуваха дело и прокуратурата уважи съображенията им. Сега трябва да чакаме заседанието на 25 януари на Административния съд. То, предполагам, ще се отложи и така строителството на парка ще бъде блокирано с още един сезон. Ние имаме намерение да запазим парка общинска собственост, но трябва трансформиране от публична в частна общинска собственост, за да предоставим на инвеститора право на строеж и срок за ползване над 30 години, за да бъдем коректни към намерението му да си върне вложената инвестиция.

Не е вярно, че съветникът Георги Пехливански има заведение. Няма име на местен депутат като наемател на обект от парка. В действителност инвестицията е много сериозна, може да е над 7 милиона, но едва ли ще има в Югозападна България, а и по-далече, по-красив парк от дупнишкия. В момента оформяме езерото, замисляме СПА център, разкошен плаж, барове, кино, така че лятото, когато отидеш рано сутрин, да можеш да останеш чак до следващата сутрин, до сутринта на следващия ден, обяснява Пламен Галев цялото си разположение на духа.

Галев разказваше в компанията на бившия шеф на затвора в София и настоящ адвокат Милети Орешарски. Двамата увериха, че срещата им е чисто по човешки и предмет на разговора е не който и да било конфликт, свързан с личността на Галев.

В заведението се появи и един от най-доверените му служители - Красимир Оков, който разказа за приятните емоции, които е изживял неотдавна по време на студентския празник с приятелката си. Недалеч, в самостоятелно сепаре на тонизиращи напитки и екзотично пиле с портокали, се бяха настанили най-добрата приятелка в Дупница на Пламен Галев - Юлиана, със сестра си Вероника и приятелката им Евдокия. Те разказаха, че беседват на чисто женски теми, за последните модни тенденции. Юлиана разкри, че най-любимото й забавление е шофирането с личния й джип и сърфирането в интернет.