Сега се живее по-добре, пари има повече, но злобата убива и за нея няма лекарство, слагат си на душата завист и умират млади. Всеки ден изминава, подпрян на бастунчето си, по 1 километър сутрин за хляб, от години не пропуска да обиколи сергиите в четвъртъ

В завидно здраве за възрастта си репортер на “Струма” завари 104-годишния дядо Рифат Михремски от сатовчанското село Долен. Празнувах 100-ия си рожден ден по документите, които ги има в съвета, иначе подкарах 104 години, каквато е действителната ми възраст. Някога родителите ми са ме записали в архивите, когато съм бил вече на три години, обясни дядо Рифат. Такава била практиката навремето - да се крие по някоя и друга година. Кметът на Сатовча Арбен Мименов каквото обеща за рождения ми ден, го изпълни, поисках дърва за огрев, та да изкараме зимата със семейството, и ми докара шест кубика. Ще са ми малко, кметицата на Долен Валя Мицикулева и тя ми обеща, така че най-големия проблем смятам, че съм го решил в нашата къща, разказа столетникът. Въпреки старостта си той всеки ден минава по километър пеша от къщата си до магазина в края на селото, за да купи хляб и да се види с хората. Местните разказаха, че почти всеки петък дядо Рифат ходи и на пазар в Гоце Делчев. Коси и ливадите, наглежда градините на сина си Исмет Михремски, при когото старецът живее. Всеки четвъртък, когато в село Долен е пазарният ден, дядо Рифат от сутринта, обикаля сергиите и сяда на сладка раздумка с по-младите си досове. Според дядо Рифат сега се живее по-добре отпреди да се смени системата, има повече работа, има и повече пари. Но хората сега злобата ги убива, а за нея няма лекарство. Повечето си слагат болести на душата от злоба и завист и затова си умират млади. На Тодорето /упралението на Тодор Живков/ това му беше хубаво, безплатните лекарства и безплатното лечение на хората, иначе сега по-добре се живее. Да направят управниците така, че лекарствата и лечението на стари хора като мене да са безплатни, пенсиите не стигат за нищо. Давам много пари за лекарства за хапчетата, за задуха ми, който получих сигурно от старостта ми. Пенсионирах се като горски работник. През целия си живот съм дишал чист въздух, прекарах работоспособните си години като дървосекач в гората на чист въздух и на тежък физически труд. Отначало пенсията ми беше 70 лева, сега с увеличението стигна до 90, но пак не стигат, разказва с острия си като бръснач ум столетникът. Четири пъти е обличал военната униформа, бил е на фронта през 1944 година и много пъти е бил запасняк. Преди две години починала бабата му, която била 15 години по-млада от него. За нея дядо Рифат казва: Такава баба, като моята Фатма, никъде няма. Много се разбирахме, много се обичахме, съградихме дом, отгледахме трима синове, но единият ни почина.