По повод 148 годишнината от Освобождението на Българиястотици жители и гости на община Симитли отбелязаха заедно  националния празник с патриотичен поход до връх "Кръста" в село Ракитна.

Под небето над община Симитли отново се развяха трибагрениците. Стотици родолюбци – млади и стари, гости от близо и далеч – поеха по пътя на освободителите към връх „Кръста“ край Ракитна. Стъпките им отекваха по стръмния път така, както преди 148 години са ехтели стъпките на героите. А начело – кметът на община Симитли Апостол Апостолов, рамо до рамо със своите съграждани.

Горе, на върха… там, където историята е жива. Там, където някога е бил побит кръстът с думите: „Ето тук е границата на България.” Думи, които разтърсват и днес. Думи, които карат сърцето да забие по-силно.

Венец на признателност поднесоха кметът Апостол Апостолов и председателят на Общински съвет - Симитли Вилимир Александров. Цветя бяха поднесени и от народния представител Стефан Апостолов, който също сведе глава в знак на почит пред паметника горе на връх „Кръста“. Своята признателност засвидетелстваха и директорите на училищните институции на територията на общината, както и десетки граждани, които с цвете в ръка изразиха уважението си към героите-освободители. Глави се сведоха. Настъпи мълчание – свято и дълбоко.

Учениците от СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ изпълниха върха с гласовете си чрез рецитали от сърце. Под звуците на химна времето сякаш спря. В този тържествен миг участие взе и Националното хайдушко движение със своята многобройна чета – и запукаха пушките, очите се напълниха. Ехото се разнесе над планината и знамена се развяха. Това не беше просто възстановка – това беше памет, оживяла пред очите ни.

Пред паметника на майор Орлински родолюбците сведоха глава. А в красивия параклис "Свети Александър Невски", изграден в подножието на връх „Кръста“, кметският наместник на село Ракитна Стефан Костов, заедно с гостите на селото, запалиха свещ за здраве и благослов за България. Пламъчето трептеше тихо, но силно – като вярата, която ни събира.

„Честит празник!“ – думите се носеха от човек на човек, от сърце на сърце.