На 2 февруари отбелязваме Петльовден и Сретение Господне

На 2 февруари отбелязваме Петльовден и Сретение Господне. Петльовден е празник на мъжката рожба, а Сретение Господне е посветен на Богородица.

Според народния календар Петльовден е посветен на децата и предпазването им от болести. Коли се петле или ярка, в зависимост от това момче или момиче има в къщата. Забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се правят годежи и сватби.

Празникът на мъжките рожби води началото си от епохата на турското робство. Свързан е със събирането на най-тежкият данък – кръвния. С кръв от петли, българските семейства белязвали портите си, за да заблудят турските власти, че от техните домове вече са взети момчета за еничари. Петльовден е с регионално разпространение. Чества се в източно-българската етническа територия – от Одринско и Лозенградско до Добруджа.

В Пловдивско празникът най-колоритно се отбелязва в село Брестник, където насред площада до чешмата ритуално се коли петел, а после с кръвта му се мацва по челата на момченцата и на мъжете за здраве и плодовитост, играе се хоро. И до днес Петльовден се празнува като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български. Още от есента се определя един петел за „баща“ и друг наречен за Петльовден.

Петелът – курбан се принася от майката на момчето. С кръвта му се опръсква прага на къщата и се слага кръстен знак на челото на момчето – за здраве. На момчето се дава да се докосне до острието на ножа. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо – мъжко или женско.

На този ден Българската православна църква празнува Сретение Господне. Това е един от четирите празника посветени на Божията майка. Нарича се още Зимна Богородица или Вълча Богородица.

„Сретение“ означава „среща“ и на него се чества четиридесетия ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон.

Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-тия ден в църквата.
Празникът е установен още в ранните векове на християнството, особено тържествено е честван по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./.

Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон.

В храма отишъл и старецът Симеон, който от много столетия очаквал да види Христос – „Утехата Израилева“.

Той поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и казал пророческите слова, че е видял спасението на хората. На майката Мария праведникът казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ – (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица.