Ексдиректорът на НХГ Севдана Марковска: Не съм била агент на ДС

Никога не съм била агент на Държавна сигурност, нито съм склонявана или принуждавана да служа на националната сигурност на България, заяви вчера на пресконференция бившият директор на Националната хуманитарна гимназия “Св.Св. Кирил и Методий” Севдана Марковска. Повод за изявлението й бяха разсекретените данни от Комисията по досиетата в края на юли. Ето какво каза известната благоевградска общинска съветничка, която от близо година е пенсионер:

Това е опит да се разруши авторитета, който градя цял живот, и името, което нося гордо вече 62 години. Първата ми реакция бе да се обърна към съда, но след като разгледах сайта на Комисията по досиетата, се убедих, че името ми наистина фигурира като “агент Мария”. Това ме шокира и поисках достъп до документите. Оказа се, че в моята роля са още десетки българи, хора, които дори и не подозираме, че са ни водели в списъци като агенти.

Оказа се, че работното ми дело е унищожено, след като съм била свалена от отчет през 1986 г. Намерени бяха 2 картона, в които фигурирах като “Севда”, а аз съм Севдана, с професия “преводчик”, вербувана на 14 юли 1977 г. от лицето Панчо Христов. Едва преди дни разбрах, че основанията за вербовката ми били патриотични и съм била “активна по линия II - икономическо контраразузнаване”.

Никога не съм била агент, нито съм разработвала “обекти”. Спомних си, че през февруари 1977 г. започнах работа като преводач от немски към тютюневия комбинат. Тогава създадох първия речник на технически термини, защото в Цигарената фабрика щеше да има обучение на специалисти в Хамбург. Но тъй като синът ми щеше да е първокласник, преценихме, че не мога да отсъствам от дома по над половин година. По същото време се откри място за учител в Механотехникума и започнах там работа, още повече че заплатата ми беше 105 лв. - с 22 лв. повече от тази в Монопола.

Трябваше да замина за Западна Германия за най- краткия период от 3 месеца като преводач, но не ми дадоха изходна виза, защото съм била неблагонадеждна, и на моето място отиде по-благонадежден колега. Не е тайна, че баба ми е германка и навремето на 2 пъти исках разрешение да отида при нея, но не го получих. Лицето Панчо Христов познавам от същия период в живота си. Директорът на Монопола ме представи, като ми каза, че “другарят е от милицията” - дори не съм знаела тогава, че съществува служба като Държавна сигурност. Разпитваха ме и писах обяснения как сме посрещали немците, които монтираха тук машини.

Унизително бе, като ме държаха половин ден в милицията да превеждам списание “Квеле”, донесено сигурно за нечия съпруга. Най-ужасното нещо обаче е, че информацията, давана от мен в качеството ми на преводач, е тълкувана някъде и от някого като донос! Не съм принуждавана, нито съм вършила неща, които според моите разбирания са нещо неморално и недостойно, а не е достойно да сътруднича на хора, които методично в годините са унищожавали моите родители.

Панчо Христов живее в момента в Благоевград, той е вещо лице и прави съдебни експертизи. Не съм го търсила, нито разговаряла с него, защото каква стойност има онова, което ще ми каже?! Странно е защо данните за “агентурното” ми минало излизат сега, защо личното ми дело е унищожено и не мога да видя кой е докладвал за мен?! Бях член на ръководството на СДС в Благоевград, общински съветник, учител, преводач и общественик.

Преди години можеха да ме “размажат” с тази информация, а тя се огласява едва сега, защо?! Аз бях сред инициаторите, които пуснаха подписка за Закон за лустрацията. Ако той бе приет и аз съм знаела, че съм агент, нямаше да мога да работя като педагог! Надявам се да имам сили след време да се забавлявам с тази история, както го правят в момента по-младите членове на семейството ми, но все още се чувствам ограбена и съсипана! Вероятно ще последвам примера на Славчо Смилков, който заведе и спечели дело във връзка с подобно “агентурно” минало.