Един специален ден! Цветница е, традицията повелява...

Един от най-хубавите пролетни празници в българския традиционен календар е Цветница. Той е подвижен християнски празник и се отбелязва една седмица преди Великден, в неделята, след Лазаровден. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови и маслинови клонки. Символ на този празник са и върбовите клонки, откъдето идва и още едно негово име – Връбница. На празника върбовите клонки се освещават в църквата и всеки трябва да отнесе клонче в дома си – за здраве и берекет. От него се прави венче, което се слага на иконата. То е лечебно и ако някой се разболее се пали и кади на болния. 

През неделния ден, на Цветница, обичаите от Лазаровден продължават да се изпълняват. Лазарките замесват обредни хлябове, наречени „кукли“. На дървена бухалка всяка мома-лазарка поставяла залък от обредния хляб и върбовия си венец. После ги пущат в течащата вода и гледат на която мома венецът е пръв, тя ще се омъжи първа през годината. 

Обичаят се нарича „кумичене“, а момата – „кумица“ на лазарките. От реката останалите лазарки я носят обратно към селото “на столче“. Те спират да разговарят с нея до третия ден на Великден, след което те я посещават, а тя от своя страна ги черпи с боядисани яйца и баница. По този начин символично им дава прошка и от този момент могат да разговарят отново, като на практика това е завършека на целия лазарски обред. 

А привечер на Цветница, на мегдана се играе лазарско хоро, към което се присъединяват и други девойки и момци. Те заключват хорото и го превръщат в първото сключено хоро след великденските пости. 

На Цветница празнуват всички, носещи имена на цветя, дървета и зеленина.  Честит празник