Яница Домусчиева от Разлог – жената, която превърна една мечта в храм 

 
Яница Домусчиева е инициатор, вдъхновител и двигател на доизграждането на православния храм „Св. Св. Йоаким и Анна“ в село Долно Драглище – кауза, обединила стотици дарители, доброволци и съмишленици. 
Преди много години нейният баща поставя основите на това богоугодно начинание, но и така не се намират средства и начини да се дострои, даже започва да се разрушава... Докато преди три години младата жена не поема мисията с цялото си сърце, организаторски талант и отдаденост. 
Тя прегръща каузата и я превръща в действие – създава сдружение „Св. св. Йоаким и Анна“, на която е председател, организира кампании, благотворителни концерти, посвещава всяка свободна минута на храма. И резултатите не закъсняват. Младата жена вдъхновява цялото село, ктитори, дарители от цялата страна, художници, зографи, артисти. 
През 2025 г. усилията ѝ в полза на обществото получават признание и Яница Домусчиева е отличена с наградата Bright Awards в категория „Кауза“ за реализирането на проекта за изграждането на храма – признание за силата на доброволчеството, лидерството и способността да обединява хора около значими обществени инициативи. 
На 11 юли 2026 година храм „Св. св. Йоаким и Анна“ беше осветен и започна своя духовен път... 
"Щастлив и благодарен съм, че на територията на нашата община имаме още един прекрасен християнски храм, който обедини в добрите намерения, действия и благотворителни дела, чрез вяра всички дарители и институции, а Яница Домусчиева е човекът, който вложи сърцето си в тази мисия. " - каза кметът на община Разлог Красимир Герчев. 

Яница Домучсчиева е родена в Разлог, но детството й е свързано с Долно Драглище - при баба и дядо. Завършва средното си образование в СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“. Тя е инженер на Технически университет София, има две магистратури: "Международен бизнес" и „Компютърно проектиране и технологии в машиностроенето“. 
Професионалният ѝ път започва в индустрията - осем години работи в инженерна компания с международна дейност в областта на тежко машиностроене, където участва в управлението и координацията на мащабни инвестиционни проекти за малки водноелектрически централи и пресово оборудване, работейки с клиенти и партньори от различни държави. През годините изгражда богат опит в управлението на разнообразни по мащаб и сложност проекти – инженерни и инфраструктурни проекти, инициативи, финансирани по европейски програми, както и внедряване на корпоративни софтуерни решения и проекти за дигитална трансформация. Днес заема позицията Engagement Manager в Nuvolo България, където работи с глобални екипи и клиенти. 
Яница Домусчиева е семейна, с две деца, син на 12 години и дъщеричка на 9 месеца. Днес тя празнува своя рожден ден - честита да е! - и отговаря на нашите въпроси. 
Коя е Яница Домусчиева? 
- Майка, съпруга и професионалист с дългогодишен опит в управлението на проекти. Бих се определила като човек, който не се страхува да мечтае смело, но и знае, че всяка мечта се сбъдва с много труд, постоянство, отдаденост и вяра. Обичам предизвикателствата и вярвам, че най-големите успехи се постигат извън зоната ни на комфорт. 
На кого сте кръстена с това красиво име? 
- На моята баба Янка, която нося с много обич в сърцето си. 
Какво Ви дава родът, семейството, родният дом? 
- Те са моят най-здрав корен. Те са мястото, откъдето черпя сила, вяра и ценности. Родният дом ме е научил на трудолюбие, уважение към хората и на това никога да не забравям откъде съм тръгнала. 
Какво Ви вдъхновява? 
- Вдъхновяват ме малките победи, защото вярвам, че именно те водят до големите успехи. Вдъхновяват ме успелите хора, силните личности и добрите примери – хората, които променят света около себе си. 
Най-голямото ми вдъхновение обаче са децата ми. Те ми напомнят всеки ден защо си струва да бъдем по-добра версия на себе си, да не се отказваме и да оставяме след себе си примера, който искаме да виждаме. А най-силно ме вдъхновява надеждата, че доброто винаги намира своя път. 
Какво е да се посветите на обществена кауза? 
- Вярвам, че когато човек се посвети на обществена кауза, тя никога не е само негова. Тя неизбежно се превръща в кауза и на най-близките му хора. Истината е, че през последните три години най-ощетено беше моето семейство. 
Малцина си дават сметка, че зад всяка благотворителна инициатива стоят седмици, а понякога и месеци подготовка. Да организираш благотворителни концерти, редица базари, състезания или поредна кампания означава непрекъсната комуникация, срещи, координация, реклама и много работа, която остава невидима за хората. 
Имаше периоди, денонощна работа, месеци в които почти всеки наш уикенд беше посветен на храма. Постоянно пътувахме между София и Разлог, защото освен да набираме средства, трябваше ежедневно да следим и строителството – срещи с майстори, доставки, решения на място, контрол на изпълнението. Това се превърна във втори, а понякога и в трети работен ден след основната ми професия. 
Най-трудното беше, че всичко това се случваше за сметка на времето със семейството ми. По-малко общи моменти, по-малко почивки, по-малко спокойни уикенди. Вместо да бъдем просто семейство, често бяхме екип, който изпълнява поредната задача, свързана с храма. 
Имахте ли опора? 
- Най-голямата ми опора за последните три години, е моят съпруг. Мисля, че много малко мъже биха застанали зад подобна кауза така, както той застана зад мен. Вероятно процентът клони към нулата. За всичките тези години не чух нито едно оплакване. Не ме попита защо отново трябва да тръгнем, защо отново няма да сме вкъщи или защо поредният уикенд ще бъде посветен на храма. Вместо това винаги беше до мен. Той оставяше собствените си ангажименти, за да помага. Носеше кашони по благотворителни базари, продаваше часове наред в коледни къщички, участваше във всяка инициатива с огромно сърце. 
Домът ни с месеци беше превърнат в малка работилница, в която цялото семейство и приятели изработвахме предмети за благотворителните базари. Подкрепяше ме с труда си, с времето си, финансово, но най-вече с безрезервната си вяра в мен. 
Затова, ако днес някой ме попита кой е най-големият дарител за този храм, аз няма да посоча сума. Ще посоча семейството си. Защото те дариха най-ценното – времето си, спокойствието си и част от живота си, за да може тази кауза да стане реалност. 
Как се чувствате в края на една успешна мисия? Много хора Ви поздравиха, това мотивира ли Ви? 
- Изключително удовлетворена от резултата, който успяхме да постигнем. Истината е, че постигнахме много повече, отколкото си бяхме поставили като първоначална цел. В началото мечтаехме просто да завършим храма базово и да го оборудваме така, че да може достойно да бъде осветен. Дори не бяхме планирали старт на изографисването, а още повече голяма част да бъде готова за освещаването – това беше следващ етап от проекта. Но благодарение на всички хора, които повярваха в каузата, успяхме да надминем собствените си очаквания. 
Благотворителните кампании направиха нещо много по-голямо от това да съберат средства. Те разказаха историята на храма. Хиляди хора научиха за него, съпреживяха тази кауза и пожелаха да станат част от нея. Всеки дарител – независимо дали е помогнал с голяма сума, с един лев, с труда си, с времето си или с уменията си – има еднакво важен принос за това, което виждаме днес. 
Доверието ли беше най-голямата Ви мотивация? 
- Да. В момента, в който хората повярваха в мен и започнаха да застават зад тази кауза, аз почувствах огромна отговорност да не ги разочаровам. Вече не строяхме храм само защото беше започнат от нашето семейство или защото повече от шестнадесет години чакаше да бъде завършен или защото село Долно Драглище заслужаваше свой духовен дом. 
Продължихме, защото тази кауза вече принадлежеше на всички. 
През последните седмици, непосредствено преди освещаването, станах свидетел на нещо, което никога няма да забравя - чудото на хората и колективната енергия. 
Всеки ден към инициативата се присъединяваше по още някой. С всеки изминал ден не само храмът променяше своя облик, а и хората около него. Видях как всеки оставяше своята професия и ставаше това, от което в момента имаше нужда – градинар, озеленител, майстор, електротехник, мебелист, бояджия или просто човек, готов да подаде ръка и да свърши каквото е необходимо. 
Видях възрастни жени от селото, които въпреки болежките си идваха с желание да почистят двора, защото искаха храмът да заблести за празника. Видях млади момичета, които с невероятен усет се превърнаха в декоратори и създадоха красота във всеки детайл. Видях хора на ръководни позиции да косят трева, да засаждат цветя, да носят тежки материали и да работят рамо до рамо с всички останали. Видях как кметът сглобява шатри, управлява багер, след това да коси, а после да върши каквато работа е необходима. Всеки просто правеше това, което трябваше да бъде свършено. 
Тази колективна енергия беше най-голямото чудо, на което станах свидетел. Тя ми показа, че когато хората се обединят около една добра кауза, няма невъзможни неща. Тогава разбираш, че храмът вече не е просто сграда. Той носи частица от сърцето на всеки човек, който е оставил нещо от себе си тук. 
На кого искате да благодарите днес? 
- Искам специално да благодаря на всички дарители, доброволци и приятели на храма. Благодаря на хората, които дариха средства, на тези, които дариха труда си, на тези, които отделиха време от семействата си, за да бъдат до нас. Благодаря и на нашия шеф-готвач и неговия екип домакини, които вложиха огромно старание, за да посрещнем достойно всички гости в паметния ден на освещаването. 
Този храм е изграден с камък, дърво и икони, но истинските му основи са добротата, доверието и сърцата на всички хора, които повярваха в тази кауза. За това ще им бъда благодарна цял живот. 
Как пристъпвате днес в храма? 
- С огромна радост в сърцето, със смирение и с дълбока благодарност. След освещаването храмът започва своя истински живот. Вече си мисля как още повече хора да научат за него, как да го направим по-посещаван, как да привлича млади семейства, деца и поклонници, така че да бъде живо място, изпълнено с молитва и духовност. 
Често си мисля, че храмът е като дете. Построяването му беше неговото раждане, но оттук нататък той има нужда от грижа, внимание и любов, за да расте и да изпълнява своето предназначение. 
Вярвам, че моята мисия не приключва с освещаването. 
Ако мога с идеи, с труд или с нови инициативи да допринеса храмът да бъде още по-жив и още по-полезен за хората, ще го правя със същото желание. 
Вярвате ли в Бог и каква е Вашата молитва? 
- Моля Бог да ми дава здраве, мъдрост, сили и смелост да вървя по правилния път, да пази семейството ми и близките до мен хора. 
16. 07. 2026 
Интервю: Снежана Стоименова 
Снимки: Личен архив на Яница Домусчиева