Агресия в Банско: Блогевградчанинът Ст. Стойчовски вместо благодарност получи юмрук в лицето

„Модата” за саморазправа под път и над път, тръгнала от столицата, стигна и до провинцията. Станислав Стойчовски е депозирал жалба срещу нападателя си в РПУ-Банско, който след нападението избягал с автомобила си.

"Това е безобразие, така повече в тази държава не може да продължава, има ли въобще институции?", пита Стойчовски. Репортер на Бгнес се срещна с ударения в лицето младеж, живущ в Благоевград. Станислав разказа случката, с убеждението, че това повече не бива да продължава. „Не бива днес аз да замълча, утре друг, докато не убият някого”.

Ето какво разказа той за инцидента от петък – 29 юли: На 29 юли паркирах на ул. „Рила” в Банско камиона, с който събирам заявки за доставка на млечни продукти. На въпросната улица тече ремонт, всеки паркира, където намери място. Когато излязох от магазина, видях мъж и жена до паркирания ми камион, говореха си нещо, предположих, че по някакъв начин им преча да излязат от паркираната пред него лека кола, след като съм спрял на неподходящо място. Като се качих в служебната ми кола дойде въпросният господин и ме помоли учтиво да я преместя с думите: Господине, може ли да си преместите камиона, за да изляза, че бързам. „Добре, няма проблем, разбира се”, казах му аз. Преместих го 2 метра напред, за да излезе, но той се спря.

Аз помислих, че не вижда от мен дали идват автомобили и му дадох с ръка знак, че няма. Но понеже не последва никаква реакция от негова страна, се показах през прозореца и казах на жената, която май му бе дъщеря, че може да излезе, няма никой. Тя ме погледна, не каза нищо, а той излезе от колата възмутен и тръгна към мен. Започна да ми дърпа огледалото, викаше кой си ти бе, кой ти даде книжка, от кое село си. Казах му, господине какъв е проблемът, направих ви място, какво искате, показах ви с жест, че можете да излезете. Той продължи с обидите, докато аз се опитвах да се разберем с думи. Казах му, о кей, ще направя друга маневра, за да излезете. Започнах да давам назад, гледайки през дясното огледало. Когато се обърнах на ляво получих през смъкнатото странично стъкло пестник в лицето. Разби ми носа, потече ми кръв от двете ноздри.

Вбесих се и тръгнах да излизам с думите-какъв сте вие, как така ще ме удряте. Понеже дръжката на вратата ми заяжда, не можах да изляза веднага, един мъж притича отстрани и ми задържа врата, за да не изляза. Каза ми: момче, не излизай, не се занимавай с него, няма смисъл. За да не стане по-лошо, каза той. Казах му как така ще ме удря, не съм го напсувал, не съм го обидил. Не, не остави го него, ти си прав, каза още той. А онзи започна да вика, че ще викне полиция, за да види как съм паркирал. Не вие, аз ще викна полиция, казах аз. Не може да си правите своеволия, на какво основание ме удряте.

Понеже бях задръстил движението с маневрата да му услужа, обърнах камиона, паркирах го отсреща и тръгнах към мъжа, който ме бе ударил. Той обаче се качи в колата си и да го няма. Просто избяга. Реших да се обадя по телефона на полицията, за да си търся правата. Защото утре този човек може да удари или пребие друг. Може и да го убие, става и си тръгва. Обадих се на тел. 112, свързаха ме с РПУ-Банско, откъдето ми казаха да отида там и подам жалба. Казах, че ще подам, защото това което направи той е недопустимо. Ако ме бе ударил в слепоочието детето ми сирак ли трябва да остане. Това е безобразие, не може повече така да продължава в тази държава. Има ли институции?

Това е недопустимо. Подадох жалба срещу ударилия ме, който бе установен след показаният от мен снимков материал. След като подадох жалбата в РПУ-то, отидох в спешния център в Банско, но ми казаха, че те са само за спешни случаи. Разбрах, че няма кой да ми обърна внимание, като се прибрах в Благоевград отидох в спешния център, прегледаха ме, лекаря установи, че имам оток и кръвонасядане. Носът ме боли и сега, в понеделник ще отида да си извадя медицинско от съдебен лекар, че те в празничните дни не работят, за да си търся правата по съдебен ред.

М. Иванов