Адв. Ив. Драмов: Край на сагата с делата! Къщата в Рупите вече е на фондация „Ванга”

„Къщата в Рупите вече е на фондация „Ванга”. Разбира се, ние сме нестопанска организация, собствеността не е на един човек, но сме щастливи, че управляваме завещанието на тази велика жена и битките за това владение вече приключиха”. Това сподели пред “България Днес” председателят на фондация “Ванга” адвокат Иван Драмов. Той е един от хората, които най-акуратно се грижат всичко, което покойната пророчица Вангелия Гущерова е пожелала в завещанието си, да се изпълни. 

“Както знаете, тези дела се водиха много дълги години, след като племенницата на Ванга и сестра й Люба направиха оспорване на завещанието. Но най-накрая, след години мъки и неволи, се случи волята на Ванга. Така е речено, така става”, обясни адвокат Драмов. 

Приживе храмът “Света Петка”, дворът от 6 дка и 2-те къщи в Рупите – зимна и лятна – пророчицата завещала на фондация “Ванга”. Завещанието на Ванга бе отворено на 20 август 1996 г., 10 дни след смъртта й, от петричкия кмет Андон Чопаков. То е писано на 6 септември 1984 г. в къщата на Рупите в присъствието на районния съдия Иван Павлов и свидетели. В завещанието пише: “Аз, Ванга Пандева Гущерова, в знак на признателност и уважение към БКП и народната власт за грижата и вниманието, проявени към мен, желая да завещая на българската държава цялото си движимо и недвижимо имущество, спестовни влогове и ценности”. “Това, което е от хората, да остане на хората”, гласяло нейното верую. 

Приживе Ванга молила да не живеем в алчност. Вписано е и желанието на Ванга къщата в Петрич заедно с вещите в нея да се превърне в музей, а с парите да се направи детска градина. На 31 октомври 1997 г. след редица скандали между сестрата на Ванга – Люба, и фондация “Ванга” сестрата предявява иск срещу държавата, за да се обяви за нищожно завещанието. Мотивът е, че в него не е посочена причината, поради която Ванга поставя отпечатък в края на завещанието с палец, а не се подписва. Следват серия дела. 

На 20 ноември 2001 г. ВКС взима последно и окончателно решение, което гласи, че “завещанието има задължителна доказателствена сила за съда”. С други думи, всичко, което пророчицата е имала, да остане на държавата. Малко след това къщата на Ванга в Петрич стана музей. Децата на сестра й обаче започват да претендират за наследството на къщата, казвайки, че завещанието е фалшиво. 

Тогава Нешка Робева, която приживе е близка приятелка на Ванга, заявява, че роднините на пророчицата се опитват да присвояват нещо, което Ванга е дарила на държавата. В едно от интервютата на треньорката на златните момичета в пресата тя твърди, че Ванга страдала от действия на близките си хора. 

Нешка Робева казва: “Ванга не харесваше една от книгите, написана за нея. Няма да споменавам коя точно. Казваше: “Изучих ги, децата им изучих, построих им къщи. Какво искат още? ”. Ако ме питате, никакви права на наследство нямат тези хора. Те никога не са се грижили за нея. Причиняваха й само болка. А тя казваше: “Какво да правя, роднини са ми”. През целия си живот Ванга само се мъчеше да помага. И нищо не искаше в замяна. Затова създаде и фондацията си, като всички имена бяха лично одобрени от нея”, казва Нешка Робева. 

След поредното оспорване на завещанието на Ванга в края на март е взето окончателно решение от съда, че къщата на пророчицата трябва да се наследи от фондацията. 

Около името на покойната ясновидка избухва още един скандал, свързан със златни накити, които тя е притежавала. Те изчезват мистериозно по време на обиска в дома на Ванга през 1970 г., извършен по нареждане на Политбюро на ЦК на БКП. 

За манастир край църквата в Рупите е мечтала приживе Ванга. И това е изпълнено от фондацията на нейното име. Да има къде да спят богомолците, които идват да се помолят, искала пророчицата. Тази местност е зареждала Ванга с енергия. Пророчицата често е разказвала за особеностите на мястото: “Някога там е горял страшен огън, а зад хребета се крие една голяма тайна”. 

Според Ванга там, където е кратерът, някога е имало голям град, погребан под огнената лава. В действителност на по-малко от 1 км в южния склон на Кoжух са открити руините на един от най-големите антични градове по долината на Струма – Хераклия Синтика, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Христа.