Какво се крие от другата страна на Луната?

Всяка вечер, когато нощта се спусне и обгърне всичко в мрак, единственото, което виждаме в небесната шир са звездите, някой друг преминаващ самолет и… Луната.

И въпреки че Луната е толкова далеч от нас, и по-точно на около 384 400 км, тя ни пленява с обаянието си, показвайки своя лик под четири различни ъгъла в рамките на 28 дни.

Всеки от нас е способен да различи четирите ѝ фази и кратерите и сенките по повърхността ѝ. Някои са толкова запленени от това небесно тяло, че дори си татуират лика му.

Замисляли ли сте се обаче, че това, което виждаме е само лицето на Луната? Замисляли ли сте се какво се крие от другата страна?

За Луната е характерно синхронно въртене

Затова само едната ѝ страна (близката) е видима от Земята.

Синхронното въртене е резултат от действието на приливните сили на Земята, които са намалили значително момента на импулса на Луната скоро след нейното формиране

Времето, за което Луната се завърта около Земята, е равно на времето, за което извършва ротация около оста си. Така другата страна на Луната остава винаги скрита от земния наблюдател, освен малки части в близост до хоризонта.

Другата страна (далечната) на Луната е била напълно непозната за човечеството преди космическата ера.

Въпреки че предците ни са били също толкова запленени от нея, колкото са и много от нас – немалко легенди, поверия и обреди са свързани с Луната, те не са знаели какво има от другата страна.

Това се променя през 1959 г.,

когато съветският космически кораб Луна 3 прави първите фотографии на невидимата от Земята страна.

През 1959 г. за пръв път космически апарат каца на Луната – съветският Луна 2. Същата година е изпратен и Луна 3, който хвърля светлина върху „тъмната страна“ на естествения спътник на Земята.

Далечната страна често е наричана погрешно „тъмна страна“.

Реално до нея достига точно толкова количество светлина, колкото и до близката, и то точно когато Луната не е видима поради взаимното положение на Земята, Луната и Слънцето.

Космическите апарати и кораби се намират в радиосянката на Луната, когато са кацнали на обратната страна на Луната или се намират над нея.

И какво има от другата страна на Луната?

Отличителна черта на обратната страна е почти пълната липса на лунни „морета“ и базалтови равнини с ниско албедо (отношението между отразената и падащата върху дадено тяло светлина).

Денят и нощта са също толкова дълги, колкото и на близката страна на Луната. Един лунен ден продължава около две земни седмици.

След Луна 3 чрез модерни сателити астрономите вече напълно са разгледали лунната повърхност.

Последно китайската космическа мисия Чан-ъ 4 изследва най-далечната област от другата страна на Луната, като дори тества дали растения като памук могат да виреят на нея.

Освен това обратната страна на Луната е най-защитеното от земни радиовълни място в Слънчевата система.

Поради тази причина учените могат да я използват, за да провеждат опити за измерване на слаби сигнали от Вселената, които иначе биха били заглушени от радиовълните, които човечеството произвежда за телевизия, радио и други цели.

Чан-ъ 4 например има възможността да наблюдава нискочестотни вълни от Слънцето, които на Земята са неуловими.

Всички тези нискочестотни вълни, които могат да бъдат регистрирани от другата страна на Луната, дават обратна връзка за това как структурите във Вселената са се формирали, свързвайки ги с първите звезди и черни дупки.

И въпреки че след 1969 г. и края на програмата Аполо, човешкото изследване на спътника е прекратено и повърхността на Луната е изследвана само от спускаеми и орбитални апарати, няколко страни са заявили, че имат планове за изпращане на хора до Луната в близкото бъдеще.

Ще се случи ли това и от коя страна на Луната ще кацнат хората, остава да разберем./ vesti.bg/