Бой между наш кмет и турски митничар ражда събора на Рожен

Побой над турски митничар от някогашния кмет на смолянското с. Соколовци е в основата на родовите срещи на Рожен, станали днес грандиозен събор.

Кметът Тодор Станчев се сбил с жандарма Хасан Чауш, понеже селяните трябвало да почистят прохода от сняг. Точно на върха минавала границата между България и Турция до освобождението на Родопите през 1912 г. Соколовци е най-близкото място до поляните на Рожен и турските гранични власти карали местните да чистят снега ангария.

Хората започнали да роптаят срещу несправедливостта. При дълбок сняг граничните власти очаквали риначи, но те не се явили. Тогава Хасан Чауш слязъл в Соколовци да търси сметка за бойкота. Станало сбиване между граничния служител и кмета на селото.

Станчев бил задържан в Смолян за 10 дни в ареста, бил бит и глобен с 10 лири, казват в Соколовци. След като излязъл от зандана, Станчев решил да се премести да живее в сегашното чепеларско с. Проглед, което попадало в чертите на България. Бил последван и от други съселяни, което дало началото на ново село.

За разделените

фамилии само 2

пъти в годината

границата се отваряла

свободно. Точно от тези срещи се поставя началото на една традиция, която по-късно става основата на общонационалния фолклорен събор “Рожен”.

Първият организиран събор на Роженските поляни се състоял на 28 юли 1898 г. по идея на свещеник Ангел Инджов. Още преди тази година е имало събори на различни родове, но инициаторът за общ Роженски събор е протойерей Инджов - свещеник, служил в църквата на Соколовци.

Провеждали са се от 28 юли до 9 август. Често турската власт подозирала бунтове и били охранявани от аскер. Събирането е отнемало много време и било плод на голяма дипломация - по този начин хората го заобичали и традицията да се събират на поляните за песни и свирни продължила и след освобождението на Родопите. Хората идвали с мулета, завивали се с черги и спели под бориките.

Събори на Рожен във вече 117-годишната му история не са се провеждали само в смутни времена - при затваряне на границата заради Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., през 40-те и 50-те години заради войните и подозренията на комунистите, когато идват на власт, че събирането на хора освен за манифестации може да им навреди.

Съвременните фолклорни събори на връх Рожен се организират от 1961 г. В началото те са регионални - за изпълнители на народни песни от Смолянска област. Винаги се откриват с родопската песен “Бела съм, бела, юначе”. На няколко естради пред жури се представят многобройни индивидуални и групови изпълнители на народни песни, правят се възстановки на обичаи.

С възраждането му

на величествените

поляни за първи

път свири оркестър

“100 каба гайди”

Негов създател е покойният Апостол Кисьов.

За идеята да се подредят и засвирят ведно много гайдари се носят различни слухове - от това, че е чисто хрумване на талантливия създател Кисьов до нареждане на ОК на БКП да се експериментира с такъв състав и да се впечатлят гостите.

Първият оркестър е само от възрастни гайдари, които Кисьов издирил из целите Родопи. Новосъздаденият ансамбъл “Родопа” също звучи на величавия връх за първи път на открито в първия събор на поляните през 60-те години.

Последният събор през 2006 г. имаше специално кметство, областен управител, полицейско комендантство с около 200 полицаи, 100 химически тоалетни, десетки водоноски, а цялото събитие се предаваше по интернет за цял свят. Мястото бе обработено предварително против кърлежи, а хората спяха в модерни палатки.

Всъщност звездата на знаковата за Родопите певица Валя Балканска изгрява на роженските поляни. От създаването на ансамбъл “Родопа” до 90-те години солистка в него е Валя. Тя записа песента “Излел е Делю хайдутин”, която лети в Космоса, а и много родопски песни във фонда на радиото.

От създаването на “100 каба гайди” пък на роженските поляни се изявява най-възрастният в момента гайдар бай Стою Чонгаров. Той е атракция сред родопските гайдари с бялата си брада и уникалната си носия като на Хвойньо войвода.

Бай Стою често гърми с пищов като истински комита. Той е ветеринарен фелдшер по професия, но животът го завел в мините, където се пенсионирал. Преминал през много превратности, но никога не се разделил с гайдата.

Родопчанинът е свирил на каба гайда и на африканци. Чужденци и наши гледат след участие да го пипнат за кадем по кюстека - сребърен орнамент, тежък около половин килограм, който бай Стою закачва на гърдите си.

Гайдарят пищовлия беше рекламното лице на последния събор преди 8 г. “На Рожен през 2006 г. ме срещна президентът. Бях с носията и той като извънземно мина покрай мен.

Спря се и вика: “Я да видя този човек.” А аз както съм с носията, на кръста нося пищова, ножа и президентът ги сочи и вика: “Тия работи работят ли?”

А на мен откъде ми дойде наум, викам: “Тия работи работят (за пищова и ножа), ама онези работи отдолу (и соча) не работят?”

Шегувах се. И после това го разказваха като виц. А той човекът интелигентен, какво си помисли, дали разбра, че се шегувам - не знам, но нищо не показа”, разказва бай Стою, известен зевзек.

Освен със събора

роженските поляни

се свързват и със

снимките на филма

“Време разделно”

Един от знаковите смолянски гайдари, който е от първите в “100 каба гайди”, бай Тасо Иванов до последно разказваше спомени от 7-дневните снимки на поляните.

Снимали сватбата на Елица и Манол, а той водел гайдарите при посрещане на стадото. Той бил и майсторът на каба гайдата, която прострелва във филма Караибрахим. Държал я неговият съселянин и приятел от с. Гела бай Дафо Трендафилов, който е с 4 г. по-голям от него.

Тази година на мечтания от родопчани събор на Рожен през юли се очаква да се съберат повече гайдари, отколкото тези, които поставиха рекорда за Гинес. През 2012 г. 333 гайдари поставиха световен рекорд за Гинес с обща свирня.

На 17 юли съборът на народното творчество и животновъдството “Рожен” ще бъде открит от 400 гайдари, обявиха от община Смолян. На ливадите край върха 4 лъча, всеки от по 100 гайдари, ще се съберат заедно на основната сцена, която ще е с декор от огромен трикольор.

“Космическите гласове на България” ще изпълнят химна на Родопите “Бела съм, бела, юначе”, а Валя Балканска и две деца ще запеят “Излел е Делю хайдутин”.

Идеята е да се възроди и надгради националният фолклорен събор “Рожен”. Искаме да запазим тази българска традиция в нейната мащабност и да я завещаем на поколенията, каза кметът на Смолян Николай Мелемов.

Смолянчани от години негодуват, че се прекъсна традицията на събора, който е най-внушителната родопска проява. Организаторите очакват от 17 до 19 юли да съберат на поляните над 200 000 души./ 24 часа