Сирийските емисари на "Мюсюлманските братя" присъстват във всеки град и село в долината Чеч

С показните си акции в Лъжница и други българомохамедански села министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов продължава да си вдига рейтинга пред гласоподавателите, което е ясен признак, че сериозно се е прицелил в президентския пост. Това че си спечелва ненавистта на обладаното от уахабитския фундаментализъм мюсюлманско население на Родопите не го тревожи особено, тъй като и без това не е разчитал на неговите гласове - те са запазена марка на ДПС и на този етап ситуацията няма как да бъде променена. Затова пък демонстрира пред българите християни загриженост за запазване на народностната традиция и европейската ориентация на България. Така подражава на идола на дясно-консервативните политици в Европа в момента - френския президент Никола Саркози, известен с непримиримостта си към ислямския начин на обличане и циганския начин на живот. Естествено, рискува да си навлече неистовия гняв на шепата правозащитници и многото ислямски духовници.

Когато обаче преди година и половина вторият тогава човек в йерархията на ДАНС - Алексей Петров, инспирира подобна акция в разположеното недалеч от Лъжница село Рибново, беше взет на мушка не само от правозащитниците и духовниците, но и от много политици и журналисти, включително и от някои от тогавашната опозиционна партия ГЕРБ.

А кметът на община Гърмен Ахмед Башев си беше не по-малко виновен от сегашните репресирани - искаше да изсели от подопечните му села разкритите агенти на ДАНС. Тоест, опитваше се да създаде нещо като “държава в държавата”, в която българското контраразузнаване да няма никакво физическо присъствие. И арестът му беше преди всичко едно ефектно предупреждение да не го прави. И то наистина сработи!

Цветан Цветанов не бива да си приписва всички заслуги за безспорно успешната и ефективна акция, тъй като разработването на заподозрените лица е от две години, а самият той е министър малко повече от година!"

Истината е, че след като е принуден да напусне ДАНС, Алексей Петров вече се чувства до голяма степен с развързани ръце и със свои сили и средства продължава да работи по този ключов проблем за националната сигурност.

И тъй като, от една страна, се беше обградил със специалисти по религиозния и политическия екстремизъм и тероризъм, а от друга, твърденията че е създал “собствено МВР” на басейна “Спартак” до голяма степен отговарят на истината, решава в началото да проведе мащабно социално-политическо изследване с работно заглавие “Влияние на радикалните ислямски идеи сред българите-мюсюлмани”.

След неговото завършване и обработката на резултатите се кани да информира парламентарната комисия за контрол на ДАНС.

Интерес факт е и че радикалните ислямски секти вече са се добрали и до родния му Тетевенски край. За разлика от Родопите, там в четирите ислямизирани села: Градешница, Галата, Глогово и Бабинци, е най-активна пакистанската секта “Ахмадия”.

Последната се е насочила и към татарските и алианските села в Североизточна България и сред циганите в Пиринска Македония. Нейните основни емисари в България са дамата с неясен произход Рифат Ара и имамът на джамията “Малката река” в Мадан Шефкед Мурад.

Но най-горещата точка са Западните Родопи. Тук трябва да се направи уточнение за по-неосведомените читатели - проблемът с ислямския фундаментализъм е много по-тежък по отношение на българите-мохамедани, отколкото на българските турци. Последните са контролирани от своите ходжи и имами, които в крайна сметка признават властта единствено на “Дианет Вакфъ” - управлението по религиозните дела и имоти на Република Турция (колкото и да се правят пред медиите на лоялни български граждани).

Турската страна следи много строго фундаменталистките секти и, когато е нужно, ги репресира с цялата строгост на закона. Едновременно с това, на българска територия дискретно толерира и финансира някои типично турски секти като “Нурджулар” и “Ъшъкчълар”, проповядващи консервативния ислям.

Затова в Кърджалийска област и сред турците в Североизточна България на този етап уахабитските секти и фондации срещат отпор.

Ако се окаже вярно, че българската клетка на “Ал Уакф Ал Ислами” е учредена в Истанбул, нейните членове не могат да си позволят да се развихрят на турска територия, без да се притесняват от репресии. А там, както се знае, органите на реда не си поплюват!

Не така обаче стоят нещата в Западните и Средните Родопи и в долината Чеч, а също и в някои райони на Република Македония и в гръцка Западна Тракия, където живее еднородно българомохамеданско население.

Там от началото на така наречената “демокрация” (ако така може да се нарече политическият пробив, осъществен от ДПС) шестват емисари на ислямски фундаменталистки секти и фондации, разположени в арабските страни, често пъти с формална регистрация някъде в Европа.

В началото всичко изглежда безобидно - курсове по арабски език и за изучаване на Корана, сравнително неголеми суми за покупка на сателитни чинии и по-големи за строеж на къщи. После, по време на правителството на Любен Беров, създадено с мандата на ДПС, започват строежите на повече от хиляда джамии, които отдавна вече са готови и функционират.

Най-напред в тях се настаняват проповедници от прословутите “Мюсюлмански братя”, начело със сириеца Мувафак Ахмед. Когато обаче това се разчува, те сменят тактиката. В края на 1993г. техният функционер - сириецът Абдул Рахим Муслех Таха, регистрира фондацията “Ал Уакф Ал Ислями”. Той сключва договор с Главното мюфтийство на мюсюлманите в Република България “за съвместна дейност в сферата на образованието и духовните мюсюлмански училища”.

Според него фондацията финансира издръжката им и упражнява контрол върху финансирането на учебните заведения, като има правото да предлага кадрови, структурни и административни промени в образователното дело и да осигурява преподавателски кадри, включително и от чужбина. Финансирал е с половин милион лева извънредната мюсюлманска конференция през март 1995г., ръководена от бившия главен мюфтия Фикри Сали, на която присъства и депутатът от ДПС Ибрахим Татарлъ. Един от гостите - турски фундаменталист (който явно в България се е чувствал по-свободно и сигурно, отколкото в Турция) заявява от трибуната: Досега съм хвърлил милиони за разпространението на ислямизма в България и Македония и ще продължавам да давам пари.

Сегашният председател на фондацията - сириецът Саид Мутлу, имам на Сърница, е образован духовник, завършил в Саудитска Арабия. Там е учил и “медийният герой” от последните дни Мохамед Камбер.

Не е случайно, че мнозинството от емисарите на “Мюсюлманските братя”, на фондацията “Ал Уакф Ал Ислами” и на друга подобна - “Иршад”, издаваща фундаменталистка литература и провеждаща курсове за изучаване на Корана, са сирийци. Сирия е сред най-бедните арабски страни, без залежи от нефт и газ, и тамошните младежи най-лесно се съгласяват да изпълняват подобни мисии.

Присъстват на практика във всеки град, или голямо село в Западните Родопи и долината Чеч. Женят се за местни момичета - мюсюлманки, които го смятат за голяма чест и късмет и така легализират престоя си.

Например в Якоруда местният сириец се е оттеглил в едно от околните села и оттам върши подривната си дейност. Предполага се, че той стои зад създадената през 1996 г. нелегална организация “Ислямска защита” (в послание до пресата тя оповести основните положения от своя устав: създаване на мюсюлманска автономна област в Западните Родопи, собствено радио и телевизия, местна полиция и ислямски училища, силови действия за сваляне на правителството и съд за тези, които “репресират” мюсюлманите).

В Лъки сънародникът му по цял ден ходи с ръце в джобовете, докато жена му - общински съветник от ДПС, управлява местния “дебелариум” (по аналогия с този на “Св. Св. Константин и Елена).

В Рибново друг сириец не пропуска да се появи в местното кафене, когато му докладват, че е дошъл непознат човек. От тази страна са и мнозинството от суфитските емисари, които редовно проникват през Турция в нашата страна и изнасят проповедите си в шуменската “Томбул Джамия”. (Суфизмът е отшелническо, мистично учение, отхвърлящо всичко светско.)

Когато стартира изследването, инициирано от Петров, емисарите му носят изключително тревожни новини.

В Рибново, Сърница, Сатовча и т. н. местното население строи модерни триетажни къщи, въпреки кризата и безработицата; никой не разговаря с непознати, или в най-добрия случай ги водят за носа; ако анкетьорът реши да си направи експеримент и си поръча алкохол в заведение, или магазин, тичат да обикалят селото, докато намерят; курбан-байрамът в Якоруда минава изключително пищно и разточително, на фона на всеобщата бедност и заплахите за физическа разправа с местния апостол на българщината - учителя Живко Сахатчиев; в Сърница местните жени са забулени, дори когато ходят на работа в хотелите и почивните комплекси; кметът на Гоце Делчев, избран с подкрепата на ДПС, се измъква от отговорите на въпросите по темата като “мрена риба, ако я ловиш с ръце” (по израза на местен човек, който го познава добре) и т. н.

Назаем от News.bg