Латинска Америка поздрави "великия гръцки народ" за триумфа

Фидел Кастро, Ево Моралес и Кристина Кирхнер приветстваха победата на "не"-то на референдума в Гърция.

Водачът на кубинската революция Фидел Кастро поздрави гръцкия премиер Алексис Ципрас с резултатите от референдума за условията на споразумението с международните кредитори, информира ТАСС, цитирана от БТА.

"Сърдечно ви поздравявам с блестящата политическа победа", заявява Кастро в послание, публикувано снощи в официалния сайт "Кубадебате".

"Вашата страна, особено мъжеството й при сегашното положение, предизвиква възхищение сред народите на Латинска Америка и Карибския басейн, които виждат, как Гърция отстоява идентичността и културата си пред лицето на външната агресия", посочва 88-годишният политик.

"При сегашната политическа ситуация на планетата, когато мирът и оцеляването на човешкия род висят на косъм, всяко решение трябва, както никога по-рано, да бъде внимателно претеглено и обмислено, за да не може никой да се усъмни в честността и сериозността, с които мнозина от най-отговорните и сериозни ръководители се противопоставят на бедите, заплашващи света", допълва Кастро.

Още вчера президентите на Боливия и Аржентина - Ево Моралес и Кристина Кирхнер, приветстваха победата на "не"-то, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

"Поздравявам великия гръцки народ за триумфа на "неплащането" на дълга, което е поражение за европейския империализъм", заяви Моралес, цитиран от боливийската информационна агенция АБИ.

Резултатът от референдума бележи началото на освобождението на европейския народ, каза боливийският президент, изразявайки уважението и възхищението си към гръцкия народ.

"Гърция: пълна победа на демокрацията и достойнството", писа Кристина Кирхнер в послание във Фейсбук след референдума, в което изрази "от името на аржентинския народ и правителство солидарност със смелия гръцки народ и неговите ръководители".

"Гръцкият народ каза "не" на невъзможните и унизителни условия, които искат да му наложат за преструктуриране на външния му дълг. Ние аржентинците знаем за какво става дума. Надяваме се, че Европа и нейните лидери ще разберат посланието от урните. Не можеш да искаш от никого да подпише смъртния си акт", казва Кирхнер.

През 2001 г. Аржентина, която преживяваше безпрецедентна икономическа, социална и политическа криза, обяви най-мащабния дефолт в историята - на стойност близо 100 милиарда долара. Четиринадесет години по-късно страната успя да предоговори 93 процента от дълга си към частните кредитори, но е изправена пред искане за разплащане със спекулативни фондове, наречени "фондове лешояди", възлизащо на близо 8 милиарда долара. Буенос Айрес е изплатил частично или изцяло държавния си дълг към Световната банка и Международния валутен фонд, а миналата година подписа с Парижкия клуб споразумение, определящо график на падежите, който досега страната спазва, припомня АФП.

^{източник: dnes.dir.bg}