Версия: Наели килър да убие малката Алекс срещу 50 бона

Специално нает убиец е удушил малката Алекс от Поморие. Той е получил 50 хиляди лева, за да бъде отмъстено на бащата на момиченцето Веселин Тодоров-Германеца. Причина за садистичното убийство е стар грях на Германеца към група бизнесмени. Те са получили от него заем, за да финансират спешно бизнеса си. Закъснели са с плащанията, заради което са натрупали сериозни лихви. Те са поискали от Германеца отсрочка и спиране на тежките лихви, които са били в рамките на 10-12 процента на месец. Той е отказал, след което е прибрал голяма част от активите и имуществото им. Според местни поморийци става въпрос за 3 милиона лева. Заемът е бил в размер на около 1 милион лева и е отпуснат преди две години и половина. Заради колосалните лихви обаче той се увеличил тройно. Тази версия около убийството на Алекс се коментира все по-настоятелно в ъндърграунда на Поморие.

Това е била причината, за да се стигне до бруталното убийство. То не е било за откуп, а за отмъщение. Задържаната Атанаска Георгиева е била склонена да признае, че тя е извършител, срещу сумата от 20 хиляди лева. Жената е приела офертата, но след като е била вкарана в ареста, парите не са били дадени. Това става причина тя да си промени показанията, а защитата й да иска нови експертизи.

Делото за убийството на Алекс е на път да промени много рязко посоката си. Последните показания на Атанаска са в пълно противоречие в сравнение с тези, които тя даде след задържането. Тогава тя призна, че е убила Алекс, като изтъкна, че основният мотив за това дръзко деяние бил завист и злоба. След два месеца обаче жената промени твърденията си и заяви, че е била намесена силово в престъплението. Била признала от страх, че ще има разправа с нея.Защитата на Атанаска ще поиска нова експертиза на всички улики и доказателства, които са подготвени до този момент. Адвокатът на обвиняемата Благой Потеров ще пледира, че тя е невинна. Според предварително изготвена от него защита тя е дори жертва на престъплението и трябва да бъде третирана като такава.

Това рязко сменя линията на защитата. В началото Потеров търсеше начини да докаже, че Атанаска е действала в състояние на психически срив и дори, че неговата клиентка е била временно невменяема. Сега подходът към делото е съвсем различен. Неговият ход трябва да бъде даден през есента. Очаква се то да бъде подобно на това за убийството на шефа на фирма "Гранити" Стоян Стоянов - с много обрати и неочаквани присъди.

Писмото от ареста: Искат да ме изкарат луда

Това е първото писмо на Атанаска до мен. Доста време мина, докато бях в състояние да го прочета отново. Направо съм потресена и отвратена в XXI век една жена в демократична държава да бъде подложена на такъв ужас. Коментарите оставям на вас. Преписвам го едно към едно и не мисля нищо да ви спестя.

Здравей Женя, ще започна писмото си с една голяма смешка: пристига вкъщи разследващият полицай с дамска чанта (лачена) и след няколко дни, като го попитах защо е с дамска чанта, той ми отговори, че много бързал и объркал чантите (а аз си мисля, ако вътре е имало дамски превръзки или чужди проби?!!!), какво ще кажеш, точно този същият ме заплаши, че ще ме осъди. Другият, ,,Невестулката“ му викам, два пъти обърна под леглата всичко и заляга долу и вдига и изкара и прахоляка отдолу – нищо (некадърен, къорав ли, какъв е, та да не може да намери труп човешки?!!). Кучето два пъти го вкарваха - нищо, чак водачът му се ядоса, че го разкарват за нищо.

Питам те - те всички са слепи и некадърни или аз съм егати факирът с 20-30 ченгета наоколо да правя тука има - тука нема (сигурно Алекс е била цял ден в джоба ми). И вечерта, докато съм в полицията, я (как беше думата, дето местиш предмети във времето и мястото), я сложих вкъщи. И цял ден си седя спокойно, а вечерта почвам да рева и викам ,,аз бях, ма не знам как“. Поне психарката беше права за едно - когато казах тези думи, пуснаха нашите и Беба престана да пищи. Цял ден ме водиха от стая в стая и постоянно я чувах как се дере - направо ми идеше да се пръсна, че не мога да ида и да я успокоя. Това чувство ме накара да си ,,самопризная“ и психото само отваряха и затваряха вратата, и сякаш Беба беше на метър от мен и само ми повтаряха: ,,Признай, и това ще спре“, ,,Признай, и всичко ще престане“. Не издържах и казах тези думи.

Севито сигурно ти е казала какво се случи през нощта - постоянно си мислех за това (не си първата - колко други жени си виждала по телевизията са го превъзмогнали и т.н.). Всичките им обиди и държанието на всички и онези, дето ме гледаха (гола), пренебрежението и този, дето ме заплаши какво ще стане вечерта долу в ареста (забавлението от снощи ще продължи и жива няма да излезеш), и тези тримата психари около-върху мен дъра-бъра, и Беба отвън пищи и реве, и не знам, не мога да обясня какво ми стана. И женската психо, като ме караше да пиша, ревях и й казах: знаеш ли, аз имам мечти и планове за живота си, а ако напиша това, всичко свършва, а тя: ,,Айде че няма време (бързала).“ Просто от сутринта бях като заобиколена от някакви хищници - бутат те, дърпат те. Не искам да си спомням. И тук, в ареста в Бургас, като ме доведоха, УЖАС, всички тези полицаи – мъже, нямам думи как треперех от страх и ужас.

Този капитан, дето ме посрещна, беше мил, но имаше един друг, като влезе в стаята, цялата настръхнах, а същият този по-късно единствен той ме защити тук и запуши устите на другите ,,колеги“ арестанти, като ме видя една вечер как плача. А тук на какво ли не се наслушах, нямаш си идея. Първите 3-4 дена само лежах свита на бебе и гледах една точка в стената (като зайче е това петънце) и плачех, нито храна, нито вода, като ми даваха, въпреки че я отказвах, я хвърлях в тоалетната. После, не знам кой ден беше, като отидох до чешмата да се мия, си облизах устните от водата, наведох се и пих до припадък. И пак пих, и пак, и пак, и започнах да се оглеждам.

Бях си сложила якето върху възглавницата - ни чаршафи, ни нищо. Тук ми дадоха сапунче, като дойдох и се измих със студена вода. После един от тях ми даде мокри кърпички, друг ми каза да си сложа одеялото пред тоалетната - да не се притеснявам, друг пита дали пуша, и повечето: ,,Имаш ли нужда от нещо, не се притеснявай“, а аз само повтарях ,,нищо не искам, нищо“. Питаха ме дали искам да говоря с психоаналитик, казах: ,,Да,,мислех си, че като й кажа, всичко ще ми олекне. Тя е била там с вас в съда. А там в съда, като излизахте, се обърнах да ви видя и ти там, направо бях (нямам определение) и поклатих глава да разберете, че не съм аз, а ти, като ми направи знака ОК с палец, пак като избухнах да рева - чак съдията ги накара да ме оставят да седна да се успокоя. Гледах към адвоката, гледах към съдията и всички тези журналисти с тези въпроси мислех си, че ще умра. На излизане отдясно една, само една ме попита: ,,Ти ли беше?“, малко се спрях, за да я видя коя е, и да кажа, но охраната ме сбута да вървя и това е. И тук пак свита, рев и гледане на зайчето.

Психоложката дойде и като отидох, тя почна - ти не си агресивна, потиснала си гнева си и виж какво стана, и си попълва някаква листовка - какъв цвят обичаш, колко пиеш, а бе глупости. И като да излизам, ми вика: „Ти не си я убила, ти се страхуваш от нещо“, и отвън на надзирателите каза: ,,Това момиче не е убийца.“ Тук вътре първите 15 дни са ми мъгла - просто силуети и не знам с кой какво съм говорила. Шефът на ареста дойде при мен един ден и ми каза: „Тук всички са невинни до доказване на противното, разбираш ли, момиче, говори, за да разберат и тези навън.“ Не знам как не превъртях досега, но усещам, че от ден на ден ставам все по-силна и по-уверена (в смисъл мисля за станалото, но сякаш, не че по-малко ми се къса душата, но нещо такова). И като знам, че вие сте с мен и ми вярвате, и колегите, и Стефан, и децата - това ми стига.

Първите дни, като нямах вест от вас, не дойдохте и на свиждането и си помислих, че сте се отказали от мен. Не мога да ти опиша колко самотна се чувствах. А адвокатът не ви е казал, че ако е почивен ден, няма свиждане и се измества напред денят. И така, като бях самотна и изгубена, оооооооооо чудо, донесоха ми дрехи. И на горното на ципа сърчице, на чехлите сърчице, и всичко сякаш специално избирано с много любов - как ми олекна, ако знаеш. ,,Сестра ти каза,че са добре, да не се притесняваш за нищо, знаят истината, оооо как ревнах пак, но от щастие.

Доскоро нямаше ден, в който да не плача и да се свивам. Не че сега не го правя, но по-малко от преди или ако чуя оная песен на Майли Сайръс, дето е качена на една топка и разбива стени, на тази песен през нощта оня... и преживявам пак целия ужас. Ако знаеш как ми липсват слънцето и морето. Дали ще доживея да ги видя, моля се постоянно. Но сърчицето ми казва друго – туп,туп... туп... туп. Не знам, толкова съм изморена, нямам сили. Майната му. Днес на обяд бях заспала и ви сънувах, и ме събудиха да ми дадат писмото от теб. Благодаря ви, че сте с мен и знаете, че не съм за тук. Благодаря ти за всичко, което правиш за мен.

Целувам ви много и с нетърпение очаквам деня, в който ще се видим на живо и без ограничения, да си поприказваме и гушкаме (как исках само да се гушна в майка и Ина, като ги видях първия път, пък и сега просто да се сгуша). Както и да е. Просто целувам и прегръщам всички.

П.С. Знаеш ли, все няма време да кажа на Ина, трябва да потърсим помощ, Какво правят с мен вече 2-ри месец – нищо. Разследващият знае още от 7- 8 ден и името, и за бащата и баткото, и кво - нищо. И прокурорът щеше да праща да разпознавам полицаите, минаха 2 седмици и пак нищо. А преди това откога чаках прокурора да говоря. И адвокатът искаше да лъжа и да топя някакъв. И още първия път, когато ме видя, ми каза, че е говорил с Германеца, да признавам, да мълча, на експертизата да се изкарам ,,невменяема“ и 10 години ще лежа и вън. И като се изкарах нормална, как се разбесня и искаше да ме праща в София, на 4-ти километър там доцентът му бил познат и щял да уреди да ме изкарат луда, аз отказах. И в Ловеч в лудницата искаше да ме праща, а аз чух, че там влизаш здрав, излизаш луд. Не питат, направо от вратата ти хакат инжекцията и те правили на маймуна, връзват те и се забавляват на твой гръб.

Разкажете за некадърните разследващи и как търсиха в къщи кръв и кални дрехи и и че на солниците да съм ходила, и пак кални дрехи - не разбрах, явно те знаеха защо им трябват такива дрехи. И как дознателят ме заплаши: ,,А бе ще те вкарам аз вътре, а бе ще те вкарам.“ И защо след като говорих с прокурора, след няколко дни Германеца обяснява в „Труд“, че хванал детективска фирма да разследва и че знаел, че не съм била аз, ама съм знаела. Сега ще си прикрият следите. А къде беше Алекс цял ден???Къде???Долу пред входа уж имаше полицай. Потърсете помощ, може някой да ми помогне. И тук изходът на делата се решавал на кафето зад съда на по чашка, а моето било платено.

Евгения, сестра на арестуваната:

Има нова улика! Затворена е в мазето!

Нова улика срещу Атанаска Георгиева била открита в дома й от ченгетата, разследващи жестокото убийство на 8-годишната Алекс от Поморие, научи "България Днес". Повече от три месеца след кървавото убийство полицията не спира да събира нови доказателства за бруталното престъпление. Потърсихме сестрата на Атанаска - Евгения Петрова, за повече подробности.

- Открита е нова улика в дома на сестра ви Атанаска. Знаете ли каква е тя?

- Да, миналата седмица са претърсили дома на сестра ми Атанаска отново. Намерено е ново доказателство. Не мога да ви кажа какво е, тъй като е подписана декларация. Как не са го намерили още първия път се чудя. Освен това съм готова да платя каквато и сума пари, за да излекувам синузита на следовото куче, което чак на третия път открива трупа на Алекс под леглото на сестра ми (смее се).

- Предоставихте на вестника първото писмо на Атанаска от ареста. Автентично ли е?

- Напълно автентично е. Преписала съм го едно към едно. Единствената корекция е, че съм изрязала 2-3 изречения, в които сестра ми разказва за бруталното й изнасилване.

- Често ли си пишете със сестра ви?

- Да, постоянно си пишем. За съжаление не съм успяла да я видя лично, откакто е зад решетките. Аз работя и ми е трудно да се освободя в дните, когато има свиждания. Иначе постоянно й давам кураж да се стегне и да си стъпи на краката. Създали сме и Фейсбук групата "Искаме истината за Алекс и Атанаска", където не спираме да публикуваме доказателства за невинността на сестра ми.

- Какво се случва в момента с Атанаска зад решетките?

- Бяха писали, че била в някаква килия с прозорец и на него кацало гълъбче. Пълни глупости, изкараха я все едно е на хотел отишла. Тя буквално е затворена в мазето.

- Твърдите, че сестра ви е разпознала убиеца на Алекс. Тя познава ли го лично?

- Не го познава, показани са й снимки, на които тя го разпознава. Знаем му имената, казали сме ги. Той е свързан с Германеца (бащата на Алекс - бел. ред.). Думите му към Атанаска, след като убил детето, били: "Аз исках само да го сплаша." Всички знаем в какви работи е забъркан Германеца, лихварство и такива неща. Той е играч, скри се зад една завеса и му е удобно, всички се юрнаха срещу нас./Бгднес.бг/