Проговори осъденият доживот таксиджия Марин Живков: Не аз, а наркоманът Митко очисти Сашка и Радка

Марин Живков е един от 60-имата, които няма да излязат живи от затвора, ако не бъдат помилвани или не дочакат промяна в закона. Роденият през 1968 г. таксиметров шофьор е признат за виновен за 3 изнасилвания и убийството на две студентки през 2000 г. и 2004 г. Едното момиче - Сашка Димитрова - второкурсничка в Икономическия университет във Варна, е убито на 22 май 2000 г. в землището на село Долище по особено мъчителен начин. Това се случва само два месеца след като Живков излиза от затвора по предишна присъда за кражби.

По онова време е бил съден и оправдан поради липса на доказателства и по три обвинения за изнасилване в периода 1996 -2001 г. Самият той изтъква като мотив, че няма как да е посегнал на Сашка, защото „не може да убие човек, който го е хранил, докато е бил в затвора”. Марин отрича и второто убийство, за което е обвинен - това на Радка Даскалова от Добрич, усмъртена в края на февруари 2004 г., в землището на село Орешак, след изнасилване. Днес Живков реши да проговори пред „ШОУ” и да разкрие своята истина за трагедиите.

Наказателното дело срещу Живков започна през 2007 година, когато той беше подведен под отговорност за изнасилването на три момичета - Лора, Мария и Радка, и за убийството на Сашка и Радка. Оказа се, че според него, съществена роля съдът да направи връзка между предишните обвинения в изнасилване и убийствата, е изиграла

свидетелка с... 13 жалби за изнасилване срещу различни лица

в кратък период от време! Марин и до днес твърди, че тази /според него/ лъжесвидетелка – Мария Душкова, е изиграла роля за осъждането му. Второто убито момиче - 21-годишната Радка, е обявена за издирване на 24 февруари 2004 година от РДВР-Варна. Последно е била забелязана на работното си място в денонощен магазин в морската столица на 19 февруари около 22,30 ч. Тялото й е открито година по-късно.

От 2010-а Живков е осъден за убийствата на двете момичета, но и до днес някои юристи не считат случая му за приключен – смятат, че присъдата му се основава само на косвени доказателства. От делото срещу таксиджията изскача и друга любопитна подробност – че част от веществените доказателства за първото убийство са изчезнали, докато разследването се води срещу неизвестен извършител и е спряно. По този повод дори в самите мотиви на обвинението е записано: "Не се нуждае от коментар качеството на работа на досъдебните органи". Въпреки „липсите”, Върховният касационен съд потвърждава през 2013-а доживотната присъда без право на замяна на Марин Живков. През януари миналата година Апелативна прокуратура-Варна отказва да уважи искането му за отвод на прокурор Стефка Якимова заради пристрастно отношение и изгубване на веществено доказателство и образуване на досъдебно производство срещу свидетелката с множеството жалби за изнасилване Мария Душкова. От справка на началника на Първо РУП-Варна, издадено през 2007 г., е видно, че в периода 2004-2006 г. Душкова има заведени 12 тъжби за изнасилване с приблизително едни и същи оплаквания: бита и насилена. Разследващите обаче твърдят, че не са залагали само на нейните показания - разпитани са били над 50 свидетели, направени са били множество експертизи, изготвени от 14 вещи лица. На тази база магистратите решават, че Живков трябва да умре зад решетките. Самият той и до днес не се примирява с доживотната си присъда си и твърди, че е невинен и осъден несправедливо. В този дух е и писмото, което ни изпрати от Варненския затвор:

Писмо от затвора

„Пиша ви от затвора, без всякаква надежда да докажа ,че не съм убил онези момичета. През юли 2005-а бях задържан посред нощ, след като бях пребит като куче до таксиметровата си кола. Метнаха ми чувал на главата пред очите на съседи и бях натикан в лек автомобил с частни номера. Това не беше арест, а по-скоро - отвличане. Биха ме и вътре в колата. Адвокатът ми Росен Живков не бе допуснат до ареста. Жалбата му изчезна. Така започна моята история. Ако имате възможност, потърсете въпросната Мария Душкова – основен „лъжесвидетел” по това дело - наркозависима проститутка, която „работеше” в района на Автогарата във Варна, а от други затворници научавам, че с още две други проститутки ходела и под Аспаруховия мост да хващат шофьори на тирове и автобуси. Собственоръчно ми написа в колата телефонния си номер на едно листче. По-късно каза, че това „не бил нейния почерк”. Самото листче също като жалбата на адвоката ми се „изгуби”, без да му направят графологична експертиза. На всеки разпит Душкова имаше различна версия. Първият път каза, че след като съм я „изнасилил”, се прибрала при сводника си Стоян, за да му се оплаче. Втори път каза, че отишла не при Стоян, а при майка си, и тя я завела в полицията. Достатъчно е само да минете по ул. „Петко Напетов” във Варна и да запитате за нея, и ще получите всички отговори може ли тази жена да бъде какъвто и да е свидетел! За една доза е готова на всичко. Единственият, който разобличи тази наркоманка и лъжкиня в съда, беше Иван Бучков. Човекът каза, че се изтървала пред компания да каже, че ако съм й бил платил, нямало да ме „изпържи”. Получихме отказ да бъде изслушан като свидетел един неин съсед – Орлин Христов Живков. И той е бил обвинен от Мария Душкова в изнасилване през 2001-а. Но явно неговите показания нямаше да са от полза за обвинението – искаше се то да върви с всички средства по посока на осъждането ми. Адвокатът ми Иван Сиромашков направи безуспешни опити да се призоват свидетели, че няма как да съм убил Радка Даскалова – беше му отказано. Показанията, които дадох по повод Радка, бяха потвърдени от една свидетелка – Христина Томова: че съм бил сутринта в село Орешак и съм пил кафе в центъра на селото, където съм питал къде спира автобусът – че съм търсил Радка и Митко, които закарах до Орешак. Ако съм я убил, защо да я търся?! Приятелят на Радка – Димитър, отрече това. Той отрече дори, че е познавал Радка, а има свидетели, че се е друсал в квартирата й в кв. „Вл. Варненчик”. Управителят на магазина, в който е работила Радка – Росен Савчев, заяви в съда, че е виждал Димитър да минава пред магазина. Да, гледал е да влезе вътре при Радка, когато го няма управителят. Но всичко това не бе доразследвано, както и заплахите, които получих от наркомани, че ако топя „техен” човек, ще убият жена ми! Казаха ми:

„Както е бременна, ще я намериш с главата в корема!”. Димитров изпълни заканата

Една нощ, докато съм бил на работа, извел жена ми от къщи със сила – полугола, тъкмо излязла от банята. Завел я в училище „Гео Милев” и я държал там на студа, като през цялото време я заплашвал, че ако продължавам да го соча за убиец, ще ни види сметката и на мен, и на нея, и на сестра ми. Сестра ми Ганка е инвалид – от мъничка е болна от церебрална парализа. Горката, заради мен пътува до София със спестени от нея пари да плати на адвокат Марковски да ме защитава. Той взе парите и нищо не направи.

Историята продължи с постоянни откази на всяко мое искане. Показанията на Христина и майка й от с. Орешак – жените, които държат кафенето, бяха игнорирани от съда. Никой не обърна внимание и че не след дълго наркоманът Димитров бе задържан и осъден – влезе в затвора за други престъпления. За мен той е човекът, когото трябва да разпитват за убийствата на двете момичета. С мен се държаха арогантно... Лъжа е, че някой ме е питал къде съм бил по време на убийството на Сашка. Нищо не са ме питали - достатъчно им беше, че съм познавал това момиче и че съм криминално проявен. Братовчед на Сашка – Пламен – човек, който би трябвало да ме мрази, заяви в съда: „Познавам Марин, никога не бих го обвинил и не вярвам, че той е убил братовчедка ми!”.Един добър следовател – Шинев, си е свършил перфектно работата на мястото, където е бил намерен трупа на Сашка. Но понеже явно това не е било удобно на обвинението, тези веществени доказателства изчезват. Обвинявам за укриването им наблюдаващия прокурор Стефка Якимова. Има цял списък на изчезнали по делото доказателства, упоменати в постановление на АП Варна от 2013-а. Не съм убил Сашка и Радка. Не съм изнасилвал онези момичета. Никога не съм имал нужда да изнасилвам жени – харесван мъж съм бил винаги.

Доброволно ми се отдаваха

Това, че съм им причинявал болка, няма как да стане, защото парафинът в члена ми го вкараха в затвора през 1999-а. Инжектираха ми го затворниците Ивелин Атанасов и Мирослав Марков. Ако ги бяха разпитали, показанията им веднага биха разобличили жалващата се Лора Васкова в лъжа.

Съзнавам как изглежда всичко казано от мен в очите на хората: аз съм криминално проявен, крадец, изнасилвач с парафин в члена – садист, накрая и убиец! Трудно ще докажа от затвора, че не съм нищо от това, освен че съм бил крадец. Отказват ми се свидетели, изчезнаха доказателствата в моя полза. Нямам никакъв друг шанс, освен да чакам смъртта си, но ако умра, искам да умра с доказана истина – НЕ СЪМ УБИЛ ОНЕЗИ МОМИЧЕТА!”, написа до „ШОУ” от затвора Марин Живков.

Топкриминалистът Димитър Никифоров:

МАРИН Е КИЛЪРЪТ И ИЗНАСИЛВАЧ!

Вече пенсионираният топкриминалист Димитър Никифоров започва да разследва убийства още през 1972 година. Бил е шеф на отдел убийства към РДВР-Варна, след това и следовател, а след няколкогодишно отсъствие от системата се връща в МВР през 2000 година като началник на отдела за тежки престъпления срещу личността. Именно тогава му попада неразкрит случай на изчезнало момиче – добричлийка, работила като продавачка в денонощен магазин за алкохол и цигари в морската столица – Радка Даскалова. Кръщава оперативната разработка „Добруджанката“ и оттам започва разплитането на не един, а на цели 6 случая на престъпления, за четири от които според него се събират категорични доказателства, че техен извършител е Марин Ламбев Живков.

Преди да попадне на „Добруджанката“, Никифоров се сблъсква с един от предишен случай - убийството на Сашка. „Спомням си, че ми се обадиха и ми казаха, че е намерен труп в гората на Долище. Това се случва на 23 май 2000 година, а впоследствие се установява, че момичето е убито ден по-рано. Сашка е намерена с вързани ръце на гърба и омотан около шията силиконов кабел, с който е била удушена. При аутопсията се установява, че има сериозни вагинални разкъсвания, което сочи, че по всяка вероятност е била изнасилена. Сперма и какъвто е да е биологичен материал като улика обаче липсват. Два дни по-късно става ясно, че убитата е Сашка Асенова Димитрова от плевенското село Опанец, която е студентка във ВИНС. От проучването се разбира, че за последно е била в университета от 9 до 11 часа на лекции по английски език, а оттогава никой не я е виждал. Разследващите буквално арестуват цял етаж от сградата на ВИНС и провеждат разпити с всички студенти, които са я познавали. Отникъде обаче не изскача заек. Така година след това делото е спряно. До 2005 година, когато Никифоров се заема с „Добруджанката“

и стига до нови разкрития

„В хода на работа се получи оперативно интересна информация. Беше ясно, че Радка е изчезнала от работното си място на 19 срещу 20 февруари 2004 година. Парите от оборота и телефонът й били в магазинчето, но от нея нямало и следа. Проверихме с кои номера е разговаряно от телефона на Радка. Един от тях е на Марин Живков. А освен това – от 53 абонати на единия мобилен оператор и 40 на другия, единствено той е бил в района на местопроизшествието. Клетка го е прихванала в района село Любен Каравелово – недалеч от мястото, на което впоследствие самият Марин Ламбев закарва разследващите и им посочва къде е трупът на Радка. „Още когато колегите ми казаха кои са хората, общували по телефона с изчезналото момиче, и чух името на Марин, ми светна нещо. Този човек ми говореше нещо отпреди“, разказва Никифоров. Той разпоредил на колегите си криминалисти да обследват всяко едно от лицата и се оказало, че Живков е стар познайник на полицията – с редица присъди за кражби на автомобили, а също така изскочили и няколко прекратени дела за изнасилвания. „Седнах и започнах едно по едно – от 72-ра година, да ги преглеждам. Още като е бил непълнолетен, през 1985-а, съм се занимавал с Марин Живков”, споделя криминалистът. Разследващите установяват, че той често ходел в магазина, където работела Радка, познавал и управителя, на когото продавал крадени авточасти. Никифоров открива следата с жалбите за изнасилване срещу Живков. „Не знам защо, но следователите не хващали вяра на момичетата, а само на Марин. Той иначе си казва, че е имал секс с тях, но бил доброволен. Те пък разказват, че ги е връзвал по дърветата и ги е изнасилвал“, разкрива топкриминалистът.

Освен жертвите, за които Живков е осъден, имало и още две следствени дела – през 96-а Марин се заканил на Е. З., че ще я убие, и през 2001 година бил направил опит да изнасили П. К. Особено интересен е случаят с Лора Д. обаче, която се жалвала, че след като я качил от варненско заведение на плажа, таксиджията я извел от града и я изнасилил. Момичето, което е от Казанлък и било на гости на сестра си във Варна, разказало всичко на следовател, който обаче въобще не взел насериозно оплакванията й. „Момиче, защо ми губиш времето?”, й казал. Никифоров обаче се върнал на нейните показания: „Марин

Живков във всеки един от случаите е действал като под индиго!

Едно към едно!”. Чрез тогавашния главпрокурор Никола Филчев делото за изнасилванията се връща за доразследване. Лора едва била накарана да говори, защото умирала от страх. Вече имала семейство и две деца. Ето кратък пасаж от показанията й от 12 август 2005 година: „Защо чак сега?! След 9 години чак сега ме питате?! Защо тогава никой не ми вярваше и трябваше да се стигне до извършването на убийства от него, за да се върнете отново към мен?! Психическата травма, която ми нанесе този изверг, ще ми остане за цял живот!“, заявява момичето и добавя, че две години след изнасилването е имала мания за преследване. Тя подробно разказва как Марин я извел от града, въпреки нежеланието, й и как в продължение на един час на почивки я изнасилвал. Обяснява, че членът му бил деформиран и имала разкъсвания от бруталното изнасилване.

Въпреки липсата на преки доказателства за двете убийства, следователят Никифоров решил, че трябва да се пристъпи към реализация. Марин Живков бил задържан от барети пред блока му в квартал „Владислав Варненчик“.

Неговата версия пред разследващите е, че съседът му Димитър Димитров, който бил наркоман и му продавал краден бензин, за да си купува дрога, е истинският убиец. Разказва как Димитър го накарал да ги закара с Радка до село Орешак. „Той искаше да го укривам в моето село, защото го търсеха за кражби. И каза, че ще вземе една мома с нас – Радка, която съм я виждал 1-2 пъти в магазина. Тръгнахме ние и тая реши по пътя, че иска да пикае, ама нещо ме излъга. Забави се доста и аз казах на тоя наркоман Митко да я види какво става. А те вземала, че избягала“, твърди Марин. Според разказа му, Димитър хукнал след Радка, а той - след тях. Но не го намерил, а колата му закъсала и трябвало да я дърпат. Според неговата версия, той издирвал двамата си спътници до към 11,30 часа в селото.

Особено интересно е, че Марин сочи Димитър като убиец и на Сашка. Следователят Никифоров си спомня: „В хода на разследването установихме, че Сашка е ходела на свиждане на съкилийника на Марин - Пламен, и му е носила цигари и алкохол. За нас беше ясно, че Марин я е виждал и очевидно й е хвърли око, и е поискал телефона й от Пламен. Така се и оказа. Но не можехме да го докажем, защото нямахме жив свидетел, който да потвърди, че е виждал Сашка и Марин заедно. Докато един от затворниците – Иван, който тъкмо трябваше да излиза от затвора, не каза, че е виждал как Сашка разговаря с Марин“, разказва Никифоров. Живков бил разказал пред него, че той, Димитър и Сашка си купили водка и излезли с таксито извън града, като Митко отишъл „да си бие една доза“, а той правил секс със Сашка. После пак бил закъсал с колата, казал на аверите си да отидат пеш до Долище, а той да изчака помощ. Някакъв трактор го дръпнал и той изчакал до сутринта, поправил бензинопровода, който се бил повредил, и дръпнал колата на един баир. В това време дошъл Митко. „Аз го попитах какво стана, къде е наш`та. Тогава той ми отговори нещо от сорта: „изчистих я“, „свърших я“, „очистих я“ или нещо подобно”, разказал Живков на следователя. По-късно Димитър го бил заплашил с: „Внимавай, ще ме слушаш и няма да знаеш много, за да не те пратя при онази в гората да гниеш!“. Това твърди в показанията си Марин Живков и собственоръчно се е подписал под тях. После той бил потърсил Сашка на домашния телефон в квартирата й, но вдигнало едно момиче и казало: „Сашка не се е прибирала отдавна. Търсим я!“. На очна ставка между Марин и Димитър, последният категорично отрича всичко казано от Живков.

Марин обаче разполага с компромат:

„Покрай Димитър има още едно убийство – на негово приятелче, наркоманче. Двамата крадяха бензин, а майка му на това момче има много парички. То ходи в Испания в комуна, насам-натам. Върна се и в един момент лапето го намериха обесено, пък парите - изчезнали. Не се знае дали не го е обесил Митьо!...”.

Що се отнася до Мария Душкова, която Марин определя за лъжесвидетел, то тя действително е проститутка и наркоманка, потвърди пред наш репортер собствената й майка – Лиляна Калудова. „Да, ама по това време на беше. После почна да се пуска за пари. А тоя Марин го познавам, защото ни беше комшия. И наистина я е изнасилил, много я е боляло. Той има на оная си работа топчета“, разказва Лиляна. „Аз тези топчета си ги сложих в затвора през 1999 година. 12 милиграма вазелин ми сложиха двама мои съкилийници и те могат да го потвърдят!“, твърди Марин Живков, който смята да съди държавата в Страсбург за това, че е приела за истина лъжесвидетелствата на Лора и Мария. „Ще осъдя държавата на „едни 10 милиона евро”!”, заканва се той.

Еми МАРИЯНСКА и Орлин ФИЛИПОВСКИ/Блиц