Любовен триъгълник с военни и красива учителка завършва с 4 трупа в Родопите 

02 април 2021 08:40   5 коментара   22519 прочита


  
Любовен триъгълник между капитан пред развод - командир на граничната застава край кирковското село Шумнатица, скоро пристигнал по разпределение от Школата за запасни офицери в Плевен старшина – школник и черноока красавица от Момчилград е в основата на една от най-трагичните и кървави истории в най-новата ни история, припомня си съдия Васил Гатов от Пловдив, пише "Монитор". 

На него се паднало години след това да прочете присъдата на убиеца. Трагедията се разиграла вечерта на 31 декември 1989 година. Мястото е VII застава „Хала“, от състава на някогашното поделение 56 520 на МВР край прохода Маказа. 

Минути преди да загърмят новогодишните фойерверки, край кльона затрещяват автоматни откоси. На заранта пристигналите по тревога офицери от отряда в Момчилград, с командир полк. Ангел Криворов, намират 4 трупа. 

Телата са на командира на заставата кап. Веселин Керчелиев, на старшината Стефан Маджаров и на двама цивилни - акордеониста от близкото село Къпиново Сергей Бойчев и на Бистра Кючукова. Ранени са шестима. В тежко състояние е малолетната Руслана Илчева, която паднала върху тялото на майка си Бистра. 


Куршумът преминал през бузите на момичето. Детето е оцеляло по чудо и днес живее със съпруга и двете си дъщери в с. Шумнатица. 

Веднага станало ясно, че от убиеца - 19-годишния старшина-школник Красимир Костов Колев, нямало и следа. Той пристигнал в заставата дни по-рано – на 27 декември. Завалелият в първите часове на новата 1990 г. сняг затрупал всички следи. 

Впоследствие станало ясно, че старшина-школникът Костов е преминал границата с автомата си, за да се предаде в Гърция, където поискал политическо убежище. Това разказа бившият дългогодишен председател на пловдивския военен съд Делчо Джубелиев, който е бил в състава на българските магистрати, които са водили преговорите за екстрадицията. 

След време разследването започва да изяснява кървавата ситуация. В основата на трагедията е скарване между капитан Веселин Керчелиев и ст. - школника Колев заради жена. 

Спорът бил за вниманието на млада, черноока и тъмнокоса дама. Това е учителката от Момчилград Катя Велева. Тя дошла да посрещне с тях Новата 1990 г. в заставата. 


Според разследващите Керчелиев и Колев поотделно се познавали с Катя. Капитанът, който бил пред развод, възнамерявал да заживее с учителката. Дори си говорели за годеж, а за да бъде щастието пълно, на 31 декември старшина Маджаров докарал на капитана току-що купена нова „Лада“, припомня си д-р Любомир Енчев, който тогава работел в болницата на Кирково. Докторът е човекът, който е сред първите оказали помощ на ранените, когато заранта на 1 януари се добирал през преспите с линейка до заставата. 

„Беше невероятна касапници. На практика не стигнахме до заставата, защото малко преди това ни пресрещна кола на граничарите. В нея бяха 3-4 от ранените. Набързо ги прегледах и обърнахме назад, за да ги караме към Кирково и от там към болницата в Кърджали. Най-тежко 
беше състоянието на малката Руслана - куршумът й беше отнесъл зъбите. 

Сред ранените беше Юлия Бойчева - съпругата на акордеониста Сергей, който успял да скочи от прозореца на втория етаж и да хукне за спасение в преспите. Школникът пуснал един автоматен ред и след него. 

По-късно научих, че линейката ни се е движела успоредно на пътя, по който тогава е бил беглецът. Добре че имаше мъгла, можеше и нас да застреля“, спомня си д-р Енчев. 

Скарването между капитана и „фазана“ станало пред очите на свободните от наряд граничари. Керчелиев ударил шамар на гостенката Катя и я пратил в сградата, където празнували гостите му. След това се заканил на Колев, че оттук нататък ще разбере какво е служба до уволнението си. 

Трийсетина минути по-късно Колев взел ключа за стаята с оръжието. Претекстът бил, че ще извади няколко сигнални ракети, за да ги гръмнат точно в полунощ. Редом с ракетите отнесъл автомат и няколко заредени пълнителя. 

Пръв загинал кап. Керчелиев, последвал го старшина Маджаров, трети се оказал цивилният акордеонист Бойчев. Четвъртият куршум покосил Бистра. 

Никой от войниците не чул изстрелите, сградите са на около 150 метра една от друга, вратите били затворени, освен това всички са били под влияние на алкохола, връща лентата във времето Благой Илиев от Шумнатица. 

Той разбрал за трагедията на заранта и отишъл до заставата. 

По спомените на съдия Васил Гатов по дирите на килъра тръгнал един от граничарите. В разговор на „четири очи“, докато вървяло делото, войникът му споделил, че ако го бил настигнал, просто щял да застреля школника, но се разминали. 

„Фазанът“ успял да се предаде на гръцките гранични патрули и поискал политическо убежище. Гръцките власти го държали близо 2 години в затвора в Солун. Върнали го на българските правораздавателни органи през 1992 г. Тогава съдия Росен Димов го осъдил на 5 години затвор за изнасянето на оръжието. Материалите за четворното убийство били отделени в друго досъдебно и съдебно производство. 

Две съдебно-психиатрични експертизи се сблъскали по време на заседанията, припомня си съдия Гатов. Според едната Колев бил по време на стрелбата в особено състояние от изпития макар и в малко количество алкохол. Другата е направена във Военномедицинска академия и тя доказала, че ст. - школникът е бил вменяем по време на деянието. 

Осъдили го на 20 г. затвор. Присъдата била потвърдена от състав на тогавашната военна колегия при Върховния съд. В последния момент обвиняемият се отказал от молбата си за преразглеждане размера на наказанието. 

Тежко ранената дъщеря на Бистра - Руслана Илчева, оцеляла по чудо след изстрела от упор в лицето й. Днес живее в село Шумнатица, има две пораснали вече дъщери и категорично отказва да се връща назад в спомените, обясни кметът Ваньо Трендафилов. 

„Осъденият убиец беше години наред библиотекар - мълчалив, стриктен. Не споделяше нищо за случилото се на заставата. Спомням си, че беше в една килия с бивш старши лейтенант от поделението в Чирпан, който излежаваше присъда за кражба на 12 автомата „Калашников“. 

Той после загина при някакво спречкване със старозагорец от тогавашния ъндърграунд. Мисля, че Красимир Колев изтърпя наказанието си през 2014 или 2015 г. После нищо не съм чувал за него“, спомня си бившият зам. -началник на старозагорския затвор Антон Андреев. 

В тогавашните вестници трагедията над село Шумнатица беше отбелязана със съвсем малки информации. Масовият разстрел навръх Новата 1990 г. край прохода Маказа отдавна е покрит с плесента на забравата. 

Инцидентно за него си припомнят в социалните мрежи и в закритите форуми бивши граничари. 

Оцелелите участници в трагедията не искат да се връщат към нея. Изтърпелият присъдата Колев е в неизвестност, а застава „Хала“ е в руини. 

5 коментара
02 Април 2021 10:20 | ХРИСТО
Оценка:
3
 (
3
 гласа)

АБЕ СТРУМА ТОВА ДА НЕ Е НОВА РУБРИКА ГОРЕЩИ ДОСИЕТАА.


02 Април 2021 12:59 | Ставри
Оценка:
4
 (
4
 гласа)

Там си беше "дива Индия" и когато служих през 1975г.
Всички офицери бяха пратени там за наказание. И в Момчилград българи бяха само учителите, офицерите и свинарите в свинефермата защото местните са мюсюлмани.


02 Април 2021 18:17 | Дагоду Хаш
Оценка:
-1
 (
1
 гласа)

Кадъните поне ебяха ли се?


02 Април 2021 18:47 | Каналджия
Оценка:
2
 (
2
 гласа)

Нещо, което знаем - под. "Хала" не е 7-ма гранична застава, а 5-та. 7-ма е "Богатир"... Просто ей така - да уточним...


02 Април 2021 20:41 | Антон Миленков 890
Оценка:
0
 (
0
 гласа)

Благодарско за пресните новини. Ако дедо беше още жив, щех да ви препратя пресни спомени от Солунския фронт 1915 година...




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар