Брендо на хартия - сблъсъкът между кокаиновия крал и съвременния Махакашияпа

„Той беше поставен на колене. Срещу него се водеха дела за наркотрафик в няколко европейски държави. Беше се превърнал в жертва на политическата система в България – страна, в която се ширеше корупцията и беззаконието на фона на политико-икономическата криза.” Така започва книгата на спрягания за кокаинов крал №1 в Европа Евелин Банев – Брендо. Той потъна безследно, след като няколко държави го издирваха заради трафик на тонове дрога, а Италия дори го осъди на 20 години затвор. Фикцията с автобиографични алюзии стартира с глава, озаглавена „Падението”. В нея припозналият се като Максим Евелин Банев се жали от ситуацията, в която е попаднал. Лирическият герой, който „съзира душата на България”, докато практикува дзен будизъм в Хималаите и пещерите на Родопите, се опитва да се представи в образ по-светъл от този на един от учениците на Буда – Махакашияпа. Разчитащ на кратката памет на читателите си, Брендо се изживява като жертва на системата у нас. Същата система, за която се твърди, че 20 години е зад гърба му. Системата, от която незнайно как той получи секретен документ през 2012 година, че срещу него се готви арест по мегаакцията „Кокаи­нови крале” и същата система, която през 2014 година той успя да заобиколи и да изчезне яко дим, „за да се отдаде на уединение”, за да издаде творбата си. И то напук на факта, че в Италия го търсят, за да излежи 20 години в затвора за трафика на около 40 тона кокаин.

Максим в книгата има и доста сходни черти с реалния Брендо, който обаче скромничко е превърнал финансовите си успехи в житейски победи. „В действията си Максим беше непоколебим, упорит, амбициозен, работеше, без да спира, беше убеден, че успехът му е предопределен и той ще го постигне. Постигаше всичко в живота си с лекота, притежаваше всичко, което пожелае.” Е, тук Брендо цели в десетката с това си самопризнание. Факт е, че притежава всичко, което пожелае. В случая става въпрос за поне 11 млн. евро, който той успя да изпере и за които беше осъден на седем години затвор, но на първа инстанция. Следва обаче поредното разминаване. Макс е притиснат несправедливо, докато Брендо е оправдан за престъплението още на втора инстанция, която дори го освобождава с подписка. Оттам следва и поредната глава в книгата на Евелин Банев - „Свободата”. Малко след като сложи последния си автограф в края на 2014 година, Брендо се изпари от родната действителност, като единствено наподобяващата бегло стихосбирката на Никола Вапцаров „Моторни песни” ни подсети за него. И неговия герой го открива властта и го дава на съд, а „в съда не потупват по рамото”.

Отвеждат злодея в затвора, където попада на хора и става човек. Та там Макс открива силата на дзен, скрита в лотоса, и за него „слънцето изгрява”, след като „огромните железни врати на затвориха зад гърба му и той беше свободен”. Та без да губи много време, Макс започва да разпродава всичко – частния си самолет (с който щял да превозва диамантите си из Европа), яхта, луксозни имоти, колекции от картини и скъпи часовници. И не за друго, ами за да се отърве от всичко, на което е робувал преди това. Не че някой може да си помисли, че Брендо е искал да осребри всичко построено и спечелено, преди може би завинаги на потъне в неизвестност на някой топъл ост­­ров, където да харчи натрупаните си милиони. Не, никой не може да си помисли това. По-скоро последователят на дзен иска да махне от плещите си товара на всичко земно и да се отдаде на духовното. Едва след като се отървава от всичко това и лирическият, и реалния герой на Брендо спокойно минава към последната глава в книгата - „Раздялата”. „Обладан от позитивни мисли, той ускори крачките си и потъна в тъмнината на път към безкрайността.”

Оставя всичко на дъщеря си

В книгата Макс оставя всичко на дъщеря си Анна. В реалния живот Брендо прави почти същото за наследничката си Лара. 10-годишното момиче беше отвлечено през 2013 година, като мотивите за похищението останаха загадка. Едни предполагаха, че огромен наркокартел седи зад това, за да затвори устата на Брендо, а други бяха убедени, че службите имат пръст. Истината така и не стана публична. Факт е обаче, че още тогава Брендо прехвърлил имоти на малката Лара. Момичето, което беше едва на 10 години, се оказа собственик на апетитни имоти в центъра на София. На името й са записани сгради и магазини, които се отдават под наем срещу сериозни суми. Съдружник й е 17-годишната й сестра Александра, показва справка в Търговския регистър. Дъщерите на Брендо са собственички и на няколко баровски апартамента. Лара притежава няколко апартамента на бул. „Мария Луиза”. Те се намират в една и съща сграда и имат солидна площ. В зона Г-14 момичето притежава парцел. Далеч по-апетитен е обаче имотът на отвлеченото тогава дете на престижната ул. „Оборище”. Там тя държи земя и апартамент от близо 130 кв.м. Не е подмината и ул. „Граф Игнатиев”. На скъпия столичен бул. „Витоша” Баневи владеят няколко имота, като площта им не пада под 90-100 кв. м. Историята в книгата се изчерпва също с прехвърлянето на няколко имота. В реалния живот обаче продължава да витае въпросът чия собственост остават огромните хотелски комплекси по Черноморието, бутиковите сгради в центъра на София и множеството кооперации, които се твърди, че Банев е построил, преди да изчезне.

Не избягал, просто имал нужда от уединение

Евелин Банев – Брендо не бил избягал, а просто имал нужда от уединение. Искал да завърши творбата си, която започнал още в килията си в Централния софийски затвор, откъдето почти никой не разбра как си тръгна. Това обяснява издателят на литературния дебют на Банев, в когото едни съзират доведения му брат Симо Карайчев, а други - мистериозно офшорно дружество, създадено само за да публикува книгата. В интерес на истината Брендо така се уедини, че никой повече не чу за него. Той беше изведен от затвора през март 2014 година с линейка и закаран в имението му в Бояна, след което потъна вдън земя.

Боян ДИМИТРОВ, в. "Монитор"